Нещо чуждо и евтино

Министърът на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров се скарали кой да НЕ прави плана за оздравяване на КТБ. Искров твърдял, че това е работа на финансите, щото ще се харчи народна пара. Порожанов пък, че е задължение на банкер № 1, защото отговарял за кредитните институции. След цялата патаклама стана ясно, че оздравителен план няма. 
Да, но в същото време експертите на Порожанов вече привършват промените в Закона за гарантиране на влоговете. Преписват директивата на ЕС, а там едно към едно е казано, че спре ли банката да плаща, й се отнема лицензът и фондът брои на спестителите до 100 000 евро. А отнеме ли се сертификатът, значи няма такава банка и следва затварянето й. Останалото го видяхме през 1997-1998 г. - продажба на безценица на кредитите и на залозите, с които фирмите са ги гарантирали. Това са машини, съоръжения, земя, сгради, ноу-хау и каквото още не.
На това място всеки може да се досети, че съдбата на КТБ е предрешена. Нагла и откровена лъжа е било твърдението, че "ще направим всичко възможно, за да спасим спестяванията на хората". Просто вотът мина и дойде време за разчистване на тленните останки.  
Проблемът е, че случаят "КТБ" може да се превърне в заплаха за всяка банка у нас. Нужен е човек с пари и някой с власт зад гърба му, да си нацели трезор - за предпочитане с добри фирми-кредитополучатели, държавни пари и богати частни спестители, да му спретне познатата вече схема и да прибере всичко на безценица.
Нали се досещате, че никоя западна банка няма да допусне това да се случи с неин дъщерен трезор. Значи на прицел са българските. Разсъждава се така: все ще се "оправим" някак си, това са "семейни" работи.
Истината е, че ако номерът мине, нищо повече няма да е същото. Ще бъде въпрос на наглост от страна на поредния олигарх, решил да напазарува евтино нещо чуждо.