23 Юли 2025сряда15:48 ч.

Нещо светло

/ брой: 96

автор:Александър Симов

visibility 2017

Eдна новина заля като цунами информационните агенции и предизвика цяла серия от моралистични, иронични и възмутени коментари - при операция срещу проституцията столичните полицаи задържали и начална учителка, която заработвала допълнително като компаньонка.
Равнището на граждански гняв в интернет срещу жената мина всякакви форми на обществено приличие и с целия риск на това да се защитават социално непопулярни идеи, някой трябва да каже няколко думи в защита на жената.
Ние сме възпитани в цял кръг от светли ценности, които обаче в момента ни пречат да видим реалното състояние на нещата. Срамен труд няма. Особено във времената, когато хората са докарани до ръба на оцеляването, до самия край на пропастта. Учителката не е убила някого, нито е откраднала нещо. Тя просто оцелява. Как се живее с 400 лева на месец? За какви други ценности, хуманни пориви и светли чувства можем да говорим пред озъбената и зловеща реалност? Така че - по-внимателно с моралните оценки и силния патос на заклеймяването.
Няма как да говорим за нещо възвишено, когато всекидневието е в състояние да убие всичко светло в един човек. Всички сме се досещали, че тоталната българска криза, която не е спирала от 20 години насам, унищожи цял един свят на ценности, разбирания, размишления и много други слънчеви пориви, но едва при такива случаи можем да си дадем ясна сметка за състоянието на нашия свят. След като една учителка може да избере проституцията като начин за оцеляване, това не е морално, а социално падение на цялото общество. Хората трябва да оцеляват напук на липсващата държава и напук на непукисткия кабинет, който се мотае в розовите облачета на измисления си оптимизъм. Оцеляването е най-първичната потребност, заложена е най-дълбоко в нашите гени, и когато се обади то, всичко останало потъва в мрак. Ние живеем по-скоро с илюзията за светла България в очите си, без да си даваме ясна сметка колко тъмно е положението и колко рядко има лъч на надежда в една реалност, доведена до абсолютното си дъно. Дъното, в което учителките трябва да проституират, за да могат да издържат.
Един разказ на Хемингуей "Там, където е чисто и светло" описваше подобна ситуация. Двама герои наблюдават старец, който всеки ден стои в кафене. И най-накрая стигат до извода, че този тъжен човек стои в кафенето, защото иска да прекара поне част от живота си на чисто и светло място встрани от мрака на самотата си. Сега всички българи са като този герой.
Всички жадуват за нещо светло. А то почти никога не се случва.
 

Замразяват цените до края на 2026 г.

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 134

България с най-нисък дълг спрямо БВП в ЕС

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 134

Телефонни измамници искат пари от името на БНБ

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 134

В Гърция: Строг контрол върху таксите за банкомати

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 134

Мицкоски предлага пет потребителски кошници

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 134

28 страни осъдиха Израел за избиванията в Газа

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 134

Накратко

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 134

Истинската заплаха

автор:Александър Симов

visibility 223

/ брой: 134

Когато камбаните замлъкнат

автор:Камелия Базова

visibility 215

/ брой: 134

Ботев и Вапцаров

visibility 223

/ брой: 134

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ