23 Октомври 2019сряда14:57 ч.

Памет

Несравнимият лирик Илия Йосифов

105 години от рождението на артиста и педагога

/ брой: 124

автор:Огнян Стамболиев

visibility 1340

Името на Илия Йосифов (1912-1993) се нарежда сред имената на най-значимите български оперни певци и вокални педагози, градители на нашата музикална култура. Достатъчно е да споменем няколко от върховите му роли като: Ленски, Алфред, Алмавива, Тамино, Рудолф, в които той бе еталон за няколко поколения изпълнители, както и имената на само неколцина от неговите прочути ученици - Райна Кабаиванска, Благовеста Карнобатлова, Николай Здравков, Мати Пинкас, Сабин Марков, Стефка Минева, Румен Дойков, Калуди Калудов, Павел Герджиков, Георги Динев, за да се уверим в това. Самият

той се превърна в традиция, следа

Роден е на 27 септември 1912 г., под артистичния знак на Везните, във възрожденския Котел, но израства в Казанлък, град със силни театрални и музикални традиции. Майка му притежава силен, естествено поставен сопран с красив тембър и широк диапазон. На концерти в Казанлък пее сопранови и мецосопранови арии. Участва в спектакли на две от първите български опери "Сиромахкиня" и "Камен и Цена". Заедно със своя брат, Йоско Йосифов - бъдещият диригент и композитор, пее като момче в Казанлъшката опера. След като гласът му мутира, се изявява като цигулар в Градския оркестър, дирижиран от Йоско. "Пропява" отново като ученик в гимназията. Брат му е вече студент в Музикалната академия. Самият той не вярва, че има достатъчно данни за певец и се записва в Юридическия факултет, но скоро страстта към Евтерпа надделява и започва да пее в различни хорове - "Родна песен", Кооперативния и един църковен. През 1936 г., след много успешно за него турне като солист с един от тези хорове в Белград, решава, че ще трябва да следва в академията. През 1937 г. се записва в Музикалната академия, като става студент в класа на прочутата проф. Ана Тодорова, една от големите наши певици мецосопрани от второто поколение, вокалист от световна класа.
Още като студент Илия Йосифов

започва да работи като артист


През 1938 г. прави дебюта си на сцената на Кооперативния оперетен театър с трудната роля на Камий дьо Росийон във "Веселата вдовица" на Франц Лехар, постановка на Стоил Стоилов. По това време в този театър са звездите на българската оперетна сцена: Мими Балканска, Асен Русков, Тинка Краева, Симеон Симеонов. Постепенно натрупва репертоар, главно класически. Явява се на прослушване в операта по покана на главния диригент, италианеца Еджицио Масини, оценил високо качествата му и пожелал да го включи в своята постановка на операта "Марта" от Фридрих фон  Флотов. Но въпреки успешното си представяне, ръководството не го назначава.
През май 1943 г. Академичният съвет при Консерваторията го изпраща като стипендиант във Виена. Отначало работи с професор Вилмар Ханзен в Залцбург, а след това се явява на конкурс за Виенската оперна школа за млади певци. Представянето му е блестящо. От школата решават, че няма какво повече да научи и че трябва само да подготвя репертоар. Разучава две различни по стил и теситура роли - лиричната Фра Дяволо от операта на Обер и драматичната Туриду от "Селска чест" на Маскани. Един ден получава писмо с покана да се яви при прочутата вокална педагожка професор Мария Бранд, едно от светилата в Европа. Така започва интензивната си работа с нея. Напредва бързо. Получава

покани за работа като първи лиричен тенор

в около десетина оперни театъра - Прага, Бърно, Страсбург, Хайделберг, Братислава...Но войната осуетява тези примамливи предложения. На 5 май 1945 г. се връща от Виена в София. Завърнал се в родината, вече със солиден репертоар и отлично поставен глас, предлага услугите си на Софийската опера. Прослушват го с ариите на Ленски и Рудолф. Но комисията не го одобрява!. Тогава отива в оперетата, където са готови да го приемат. Поставя им само условието от време на време да му позволяват гастроли в операта. Отказват му. Един ден на улицата го среща Любомир Пипков, тогава директор на операта. Той го кани за второ прослушване, на което Йосифов повтаря същите арии. Приемат го като стажант с шест пъти по-ниска заплата от тази в оперетата. Само през първия си сезон той подготвя и излиза в четири големи класически роли. За шест години получава най-високата солистична категория и Държавната (Димитровската) награда. През кариерата си се представя в 30 оперни заглавия, като има повече от 700 представления. Гостува на всички оперни сцени в страната, а също и с голям успех в редица европейски държави: Румъния, Полша, Албания, Унгария, Чехия и Словакия, Австрия, Югославия, Полша, Русия.
Илия Йосифов беше сред най-добрите наши лирични тенори,

застъпници на класическия западен и славянски репертоар


Сред големите му успехи, освен споменатите роли от "Онегин", "Бохеми", "Травиата", "Севилският бръснар", бих добавил още: Владимир от "Княз Игор", Ликов от "Царска годеница",  Йеник от "Продадена невеста", Вертер и Фауст от едноименните опери на Масне и Гуно, особено Моцартовите му образи, в които бе несравним: Тамино от "Вълшебната флейта" и Белмонте от "Отвличане от Сарая". Лирик по природа - като певец и артист, Илия Йосифов, притежава и една драматична отсенка в красивия си, отлично школуван глас. Тъкмо тя подпомага този чувствителен и високоинтелигентен изпълнител да разгърне таланта си в една широка амплитуда на емоционални завладяващи публиката изживявания. И както подчертава критиката: "Тембристият, звучен, фино нюансиран глас на певеца, съчетан със забележителната му актьорска проникновеност и рядка музикална култура, не могат да не акцентират върху едно ценно качество, характерно за целия му изпълнителски стил: здравото естетическо чувство!" (К. Карапетров).
Илия Йосифов беше и забележителен камерен певец. При обучението си в Австрия, той влиза

в прекрасния свят на художествената песен


Дълги години изнасяше песенни рецитали с творби на немските и австрийските романтици - Шуберт, Шуман, Брамс, Волф, руските класици - Чайковски, Глинка, Рахманинов, Римски-Корсаков, а също и от български автори. Остави ни хубави записи на част от тези свои програми, сред които и на циклите на Шуберт "Зимен път" и "Хубавата мелничарка". А като педагог школата му беше един чудесен синтез между италианското белканто и немската традиция, като при това ни остави и свои последователи в тази трудна област - Мати Пинкас, Сабин Марков, Чавдар Хаджиев, Благовеста Карнобатлова.


 

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ