Неутрино лети по-бързо от светлината?

Учените в цял свят са изумени от оповестените от БиБиСи на 22 септември резултати, получени по време на експеримент, който се провежда в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Научният екип твърди, че е установил елементарни частици неутрино, които се движат по-бързо от светлината. Ако това се окаже вярно, то ще опровергае основен постулат, върху които се основава цялата съвмременна физика. Той е въведен през 1905 г. с Теорията на относителността на Айнщайн и гласи, че във Вселената материален обект не може да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината (299 792 458 м/сек). В случай, че достигне скоростта на светлината, обектът преобразува масата си в енергия и престава да съществува като материя. На теория частици по-малки от атома може да се движат по-бързо от светлината, но на практика до момента никой не е успял да установи това, въпреки вечните опити на всякакви псевдоучени да опровергаят Айнщайн.
 Ръководителят на международния екип проф. Антонио Ередитато (56 г.), който работи в Центъра по физика на елементарните частици към ЦЕРН, заяви, че измерванията са правени в течение на три години и показват, че неутрините се движат с 60 наносекунди по-бързо от скоростта на светлината. Измерванията са в рамките на експеримента "Опера" - сноп от неутрино е насочван от ЦЕРН (на границата между Швейцария и Франция) към подземната лаборатория "Гран Сасо" в Италия, на разстояние от 732 км. Целта на експеримента е бил да докаже хипотезата за превръщане на един вид неутрино в друг (в науката са познати три вида неутрино - електронни, мюонни и тау-неутрино). В "Опера" са използвали мюонни неутрини, които трябвало да се превърнат в тау-неутрини. Скоростта се е оказала страничен резултат от изследването. Учените са установили, че частиците изминават разстоянието с една 60-милиардна част от секундата по-бързо от светлината. Това парадоксално явление е регистрирано около 15 хиляди пъти, което позволява да се смята, че става дума за научно откритие, не за случаен резултат.
С Големия адронен колайдер на ЦЕРН - най-големият ускорител на частици в света, работят учени от десетки държави, включително от България. Той служи за образуване на елементарни частици с наноразмери, които в природата не съществуват, но са били в основата на създаването на Вселената след Големия взрив преди близо 14 млрд. години. Целта е да се установи как е създадена материята. Мечтата на учените е да бъде открита най-малката частица първична материя - т.нар. Бозон на Хигз (по името на автора, предсказал на теория съществуването му). Засега Бозонът не е получен, но пък съобщението за неутриното е достатъчно сензационно.
От ЦЕРН веднага уточниха, че експериментът е проверяван от специалисти, но предстоят нови тестове. Екипът на Ередитато все още няма да оповести в научно издание резултатите си. Според него явлението само е фиксирано, но научен материал още не е подготвен. Когато това стане, данните ще бъдат оповестени в интернет, за да бъдат анализирани от учени в цял свят и да се разбере може ли експериментът да бъде повторен другаде със същия резултат, което ще покаже дали откритието е наистина реално.
Засега Ередитато действа твърде предпазливо и търси помощ от колегите си по света. Но той среща достатъчна доза скептицизъм. Проблемът е, че неутриното не е стандартна частица и почти не взаимодейства с обикновената материя, поради което то може да преодолява много трилиони километри във Вселената. Затова учените го използват като "справочник" за древни събития в Космоса. Резултатите от Италия с неутрино, което слабо взаимодейства с външната земна среда, са повторени хиляди пъти, поради което авторите на експеримента смятат, че показателите им са в рамките на незначителна статистическа грешка.
Мнозинството от водещите физици обаче подозират недооценяване при експеримента на някои особености във физиката или пък системна грешка в измерването. Известно е например, че "слънчевото зайче" може да изменя положението си със свръхсветова скорост, но при това енергията се предава в посока, която не съвпада с посоката на движение на "зайчето". И тогава ограниченията до скоростта на светлината не важат. Освен това скоростта на светлината в среда винаги е по-ниска от определената от Айнщайн скорост на светлината във вакуум. Затова един обект може да се движи в среда с по-голяма скорост от светлината в среда, но тя остава по-ниска от скоростта на светлината във вакуум. Така става и при охлаждащата течност на ядрения реактор, когато електроните, избити от орбитата им чрез гама-кванти, минават през водата със скорост, по-висока от тази на светлината. В този случай винаги възниква излъчване, известно във физиката като излъчване "Вавилов-Черенков".
На 23 септември екипът на Антонио Ередитато докладва резултатите си на открит семинар в ЦЕРН. На него учени отбелязаха, че не трябва да се изключва влиянието на средата, защото детекторът "Опера" в Италия е на 1,4 км под земята и се състои от 150 хиляди фотоемулсионни панели (всеки по 8,3 кг), разположени между две успоредни стени. Те регистриат неутриното, което идва от ЦЕРН.
Самите участници в "Опера" допускат, че е възможнво все пак да има грешка -  например да е оценена неправилно дистанцията на полета, времето на полета по усреднени показатели, времевото настройване на "Опера" или пък грешно да е определено времето на създаването на самите частици неутрино в Големия адронен колайдер преди пускането им за "Гран Сасо". Според тях обаче техническа грешка може да промени резултата с по-малко от 60 наносекунди, с които неутриното е "надбягало" светлината.
Според някои водещи физици е възможно частиците неутрино да се промъкват в допълнително измерение, чието съществуване се предполага според някои теории. Нищо конкретно не би могло да се каже, докато не бъде получено независимо потвърждение на резултатите от "Гран Сасо". Това е общото мнение, огласено от световните агенции. Експериментът вероятно ще бъде повторен от апаратурата "Минус" в САЩ, която е подобна на тази в "Гран Сасо".  
Предпазливите оценки на учените са разбираеми. Наричат ги "здрав спектицизъм". Първо, оповестената сензация може да се окаже поредният блъф, "опровергаващ" Айнщайн. Второ, измерването на неутриното е сложно, състои се от много етапи и във всеки от тях може да възникне грешка. Трето, ако в съобщението на "Гран Сасо" има нещо вярно, това би предизвикало много сериозни последици не само за физиката, но и за разбирането ни за Вселената изобщо.