29 Май 2020петък22:29 ч.

Таланти и поклонници

Неувяхващата слава на Хъмфри Богарт

Определян за най-великия актьор на всички времена и за филмова легенда, той твърди, че няма друго задължение към публиката освен да й даде прекрасно изпълнение

/ брой: 169

автор:Иван Беловски

visibility 2688

И шейсет години след смъртта му американският киноактьор Хъмфри Богарт остава един рядко срещан феномен във филмовия свят. Герой или прототип, неговият миг не залязва.
Хъмфри Дъфорест Богарт е роден на Коледа, 25 декември, през далечната 1899 г. в Ню Йорк. Имал е бурни млади години - гонят го от всички училища, въпреки че произлиза от добро семейство. Баща му е хирург, но не може да му осигури охолен живот.
Шестнайсетгодишен, бъдещият актьор се записва във военноморския флот на САЩ и участва във военни действия. Парче от бомба разкъсва горната му устна, от което през целия си живот има говорен дефект и получава тик, изразяващ се в неволно движение на ръката, минаваща през лицето - като че ли прогонва несъществуващо зло.
След уволнението от армията Хъмфри Богарт започва да играе в театъра, където го смятат за добър или лош актьор - според настроението на критиците. През 1930 г. той открива своето очарование и призванието си в седмото изкуство - киното, и се оставя да бъде... разкъсван от него през целия си живот.
Подписва договор с компанията "Колумбия" и участва в няколко филма под режисурата на Джон Форд и Раул Уолш, но без голям успех. През 1934 г. играе в пиесата "Вкаменената гора", специално написана за него от Робърт Шерууд, поставена на Бродуей. Арчи Майо прави филм по нея с главни изпълнители Лесли Хауард и Бет Дейвис.
Хъмфри Богарт изпълнява ролята на Дък Манти - лош, циничен младеж. Роля, която никога вече няма да може да изостави в кариерата си. С това свое великолепно изпълнение Богарт направо смайва и... смазва холивудските светила и се налага в Меката на киното ударно, изведнъж, сякаш без никакви трудности.
Филмовата компания "Уорнър брадърс" разчита само на него и се кълне само в него. Хъмфри Богарт играе за компанията на братята Уорнър в много филми, между които са прочутите "Хлапето от Оклахома", "Ангелите с мръсни лица" и др. Ето какво казва за себе си през далечната 1940 г. големият актьор:
"В първите трийсет и четири филма бях разстрелян дванайсет пъти, сложен на електрическия стол или обесен също толкова пъти и бягах от затвора девет пъти. Колко пъти трябваше да повтарям сцени от филма "Стремежът"! Играех повече паднал на земята в гърчове, отколкото изправен на краката си. Главните ми проблеми бяха да търся нови начини да хриптя и да плюя кръв. Въпреки всичко мога да кажа нещо в своя полза: измислях и експериментирах няколко нови начина да се хващам за корема. Някои от тях се използват и днес..."
През 1942 г. настъпва обрат и Хъмфри Богарт... се слива със собствения си мит, благодарение на Джон Хюстън. До този момент изявен сценарист, Хюстън успява да реализира своя първи филм "Малтийският сокол" по романа на Дашиъл Хамет. В него Богарт изпълнява ролята на Сам Спейд - безскрупулен, двуличен, зъл и въпреки това джентълмен по своему.
В кадър от филма, преди да предаде на полицията Мери Астър, той я целува силно, страстно, което учудва, но този реализъм е печеливш и Сам не е човекът, когото мразят. Внушението е силно и на зрителя едва ли не му се приисква да бъде предаден по такъв начин в подобна ситуация.
На публиката Хъмфри Богарт е дал толкова много от себе си, че тя остава завинаги спечелена от него. В един от най-известните си филми - "Казабланка", той се преобразява неочаквано в романтичен герой. Носталгичен авантюрист, който не обича разнежващите мелодии за пиано. Приятели на актьора твърдят, че това е неговото истинско лице - нежен, меланхоличен, затворен в себе си, преливащ от симпатия към другите.
"Нямам никакво друго задължение към публиката освен това да й дам добро, отлично изпълнение. Тя плаща за това..." - споменава Богарт преди много години.
Трябва да се отбележи още, че той определено  презира "индустриалното" кино на Холивуд и заявява:
"Киноиндустрията се самоизмъчва. Би ли могла фирмата "Дженеръл Мотърс" например преднамерено да произвежда по някой лош модел кола? Но на Холивуд му липсва кураж. Смятам, че Холивуд няма достатъчно смелост..."
Хъмфри Богарт е един от първите американски актьори, който открито се обявява против маккартизма, завладял Холивуд в края на 40-те години на миналия век.
През 1951 г. Богарт получава "Оскар" за най-добра мъжка роля във филма "Африканската кралица". Американският филмов институт го определя за най-великия актьор на всички времена. Списанието "Ентъртейнмънт Уийкли" го нарича филмова легенда.
На 14 януари 1957 г. Хъмфри Богарт умира, покосен от рак. По повод смъртта му Лорън Бакол, неговата съпруга, която го подкрепя с любов до последния му дъх, пише:
"Той беше мъж, който ми даде възможност да преживея смъртта му, който ме направи способна да играя заедно с него докрай играта на живота. Винаги казваше, че не желае да бъде оплакван, когато умре... Той искаше близките му приятели да вдигнат чаши за него и да бъдат усмихнати. И те направиха това..."
Двадесет и двете години блестяща актьорска дейност в Холивуд и участието в над 70 филмови продукции категорично обясняват неувяхващата слава на знаменития Хъмфри Богарт...






Афиши на филми с участието на знаменития актьор


На партия шах с Чарлз Бойер между дублите на филма
"Таен агент" - 1945 г. До него - Лорън Бакол

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 810

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 343

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 100

Гърция се отваря за чужди туристи от 15 юни

автор:Дума

visibility 114

Меркел: ЕС да поеме повече отговорност в света

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 100

Конгресът гласува за санкции срещу Китай

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 416

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1388

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 426

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ