14 Август 2020петък16:44 ч.

Таланти и поклонници

Неувяхващата слава на Хъмфри Богарт

Определян за най-великия актьор на всички времена и за филмова легенда, той твърди, че няма друго задължение към публиката освен да й даде прекрасно изпълнение

/ брой: 169

автор:Иван Беловски

visibility 2988

И шейсет години след смъртта му американският киноактьор Хъмфри Богарт остава един рядко срещан феномен във филмовия свят. Герой или прототип, неговият миг не залязва.
Хъмфри Дъфорест Богарт е роден на Коледа, 25 декември, през далечната 1899 г. в Ню Йорк. Имал е бурни млади години - гонят го от всички училища, въпреки че произлиза от добро семейство. Баща му е хирург, но не може да му осигури охолен живот.
Шестнайсетгодишен, бъдещият актьор се записва във военноморския флот на САЩ и участва във военни действия. Парче от бомба разкъсва горната му устна, от което през целия си живот има говорен дефект и получава тик, изразяващ се в неволно движение на ръката, минаваща през лицето - като че ли прогонва несъществуващо зло.
След уволнението от армията Хъмфри Богарт започва да играе в театъра, където го смятат за добър или лош актьор - според настроението на критиците. През 1930 г. той открива своето очарование и призванието си в седмото изкуство - киното, и се оставя да бъде... разкъсван от него през целия си живот.
Подписва договор с компанията "Колумбия" и участва в няколко филма под режисурата на Джон Форд и Раул Уолш, но без голям успех. През 1934 г. играе в пиесата "Вкаменената гора", специално написана за него от Робърт Шерууд, поставена на Бродуей. Арчи Майо прави филм по нея с главни изпълнители Лесли Хауард и Бет Дейвис.
Хъмфри Богарт изпълнява ролята на Дък Манти - лош, циничен младеж. Роля, която никога вече няма да може да изостави в кариерата си. С това свое великолепно изпълнение Богарт направо смайва и... смазва холивудските светила и се налага в Меката на киното ударно, изведнъж, сякаш без никакви трудности.
Филмовата компания "Уорнър брадърс" разчита само на него и се кълне само в него. Хъмфри Богарт играе за компанията на братята Уорнър в много филми, между които са прочутите "Хлапето от Оклахома", "Ангелите с мръсни лица" и др. Ето какво казва за себе си през далечната 1940 г. големият актьор:
"В първите трийсет и четири филма бях разстрелян дванайсет пъти, сложен на електрическия стол или обесен също толкова пъти и бягах от затвора девет пъти. Колко пъти трябваше да повтарям сцени от филма "Стремежът"! Играех повече паднал на земята в гърчове, отколкото изправен на краката си. Главните ми проблеми бяха да търся нови начини да хриптя и да плюя кръв. Въпреки всичко мога да кажа нещо в своя полза: измислях и експериментирах няколко нови начина да се хващам за корема. Някои от тях се използват и днес..."
През 1942 г. настъпва обрат и Хъмфри Богарт... се слива със собствения си мит, благодарение на Джон Хюстън. До този момент изявен сценарист, Хюстън успява да реализира своя първи филм "Малтийският сокол" по романа на Дашиъл Хамет. В него Богарт изпълнява ролята на Сам Спейд - безскрупулен, двуличен, зъл и въпреки това джентълмен по своему.
В кадър от филма, преди да предаде на полицията Мери Астър, той я целува силно, страстно, което учудва, но този реализъм е печеливш и Сам не е човекът, когото мразят. Внушението е силно и на зрителя едва ли не му се приисква да бъде предаден по такъв начин в подобна ситуация.
На публиката Хъмфри Богарт е дал толкова много от себе си, че тя остава завинаги спечелена от него. В един от най-известните си филми - "Казабланка", той се преобразява неочаквано в романтичен герой. Носталгичен авантюрист, който не обича разнежващите мелодии за пиано. Приятели на актьора твърдят, че това е неговото истинско лице - нежен, меланхоличен, затворен в себе си, преливащ от симпатия към другите.
"Нямам никакво друго задължение към публиката освен това да й дам добро, отлично изпълнение. Тя плаща за това..." - споменава Богарт преди много години.
Трябва да се отбележи още, че той определено  презира "индустриалното" кино на Холивуд и заявява:
"Киноиндустрията се самоизмъчва. Би ли могла фирмата "Дженеръл Мотърс" например преднамерено да произвежда по някой лош модел кола? Но на Холивуд му липсва кураж. Смятам, че Холивуд няма достатъчно смелост..."
Хъмфри Богарт е един от първите американски актьори, който открито се обявява против маккартизма, завладял Холивуд в края на 40-те години на миналия век.
През 1951 г. Богарт получава "Оскар" за най-добра мъжка роля във филма "Африканската кралица". Американският филмов институт го определя за най-великия актьор на всички времена. Списанието "Ентъртейнмънт Уийкли" го нарича филмова легенда.
На 14 януари 1957 г. Хъмфри Богарт умира, покосен от рак. По повод смъртта му Лорън Бакол, неговата съпруга, която го подкрепя с любов до последния му дъх, пише:
"Той беше мъж, който ми даде възможност да преживея смъртта му, който ме направи способна да играя заедно с него докрай играта на живота. Винаги казваше, че не желае да бъде оплакван, когато умре... Той искаше близките му приятели да вдигнат чаши за него и да бъдат усмихнати. И те направиха това..."
Двадесет и двете години блестяща актьорска дейност в Холивуд и участието в над 70 филмови продукции категорично обясняват неувяхващата слава на знаменития Хъмфри Богарт...






Афиши на филми с участието на знаменития актьор


На партия шах с Чарлз Бойер между дублите на филма
"Таен агент" - 1945 г. До него - Лорън Бакол

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 98

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 334

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 155

Ама кой щял да дойде, като се махне Борисов

visibility 749

/ брой: 155

Протестите са на народа

visibility 454

/ брой: 155

Ива Уорън: Футболът е не само страст, но и работа

автор:Мони Георгиев

visibility 189

/ брой: 155

Датата

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ