23 Септември 2020сряда10:00 ч.

"Невчесани" мисли след кинофестивала във Варна

Крайно време е преобърнатата ценностна система да бъде изправена на крака, докато не се е сгромолясала върху нас

/ брой: 241

автор:Олга Маркова

visibility 1789

"Харесва ли ви България?", "Какво впечатление ви направи премиерът Борисов?", "Как мина снимачният процес?"
Нахвърляни куп стандартни въпроси, почти обидни за звезди от ранга на Робърт де Ниро и Джон Траволта. И естествено следват любезни дежурни отговори. Вероятно подобна форма на общуване медиите отчитат като професионален престиж. А на единствения смислен въпрос: "Какво е да си легенда?", отправен към Де Ниро, актьорът отговори: "Това вече е друг разговор, но за него сега няма време."
Както разбирате, за всичко съществено е необходимо време за проникване под повърхността; за надникване зад фасадата.
Така е и с нашите кинофестивали: броят на участниците и на наградите едва ли имат особено значение. По-важно е

какви реални художествени постижения стоят зад тях

и как те се съпоставят с признатите произведения в съвременния европейски контекст. Ще припомня познатия факт, че непосредствено след така наречената политическа промяна у нас изчезнаха всички известни филмови форуми. Затова пък сега никнат като гъби нови и нови фестивали, чиято поява невинаги е обоснована. Едва ли има полза да коментираме непрестанно унищожаващите човешкия слух дискомаратони, чиито децибели прогонват от парковете и пенсионерите, и майките с децата! Както е тихо и спокойно и хората се любуват на случайно останала в столицата природа, изведнаж хукват като при земетресение. Странно ми е как Столичната община разрешава подобно безумие... От едната крайност - в другата. В същото време Европа, към която винаги сме принадлежали, съхранява дълголетните си престижни форуми (без да нарушава човешките права), независимо от нарастващата икономическа и финансова криза или смяната на политически кабинети.

"Златна роза" за "Цветът на хамелеона"


Току-що завърши

31-вият фестивал на българското игрално кино

във Варна. Голямата награда "Златна роза" за най-добър пълнометражен филм бе присъдена на "Цветът на хамелеона" на сценариста Владислав Тодоров, режисьора - известния оператор Емил Христов, и изпълнителя на главната мъжка роля Рушен Видинлиев. Мотивът на журито е гражданската смелост, силата на сатирата и единството на идея, жанр и визия, с които е показана уязвимостта на обикновения човек във време на политически ужас и исторически абсурд. Със "Златна роза" за най-добър късометражен филм бе отличен "Парафиненият принц" на режисьора Павел Веснаков. Четири приза завоюва творбата "Аз съм ти" на продуцента и режисьора Петър Попзлатев: специалната награда на журито и на град Варна за оригиналността на концепцията и артистичния финес, с които разказва драмата на нестандартна личност в две български епохи; наградите за най-добра режисура и за най-добра актриса - на Жанет Спасова и Ирмена Чичикова за ролята на Адриана...


Тепърва вероятно ще се осмислят резултатите, показани на фестивала. Първият въпрос обаче е кой и къде ще ги осмисля. Повечето наши критици вече не участват в самото провеждане на форума, тъй като малцина са онези, които могат сами да платят седем нощувки по 56 лева (забележете - извън сезона!) в хотел "Черно море", където се запазват стаи. Става дума за сума от 392 лева само за спане. Очевидно финансовите възможности на гилдия "Критика" към СБФД нелепо се надценяват! Както непрестанно ни успокояват: изборът е ваш. Ето това вече е демократично съждение!
Следва втората част от въпроса: къде ще бъдат публикувани анализите на състезаващата се в националния конкурс филмова продукция. Кое печатно издание (с изключение на вестник ДУМА и специализираното списание "Кино") би рискувало да предложи територия за подобна обзорна статия, чиято читателска аудитория е сведена до ограничен брой интелектуалци? Веднага ви отговарям: нито едно. А моят опит в столичната преса в течение на повече от четири десетилетия е достатъчно красноречив. Едва ли някой би ме упрекнал и в липса на борбеност. Понякога се срещат и изключения, с които предимно се кокетира, вместо да бъдат жалони на една осмислена редакционна политика. И след като аналитичните материали са такава рядкост в печата, да не говорим за ефира, очевидно

безкритичността води до пълен самотек

Всеки е оставен на произвола сам да се учи от грешките си, ако изобщо ги забележи. А в случай, че един филм е награден от някаква институция, сигурно е, че създателите му няма и да помислят за професионалните си пропуски, които ще спънат следващата му творба. И как по този начин да говорим за творческо развитие, за професионално израстване. Повече от десетилетие бях член на художествения съвет на някогашната Студия за телевизионни и документални филми "Екран". След всяко обсъждане телефонът в дома ми не спираше да звъни: продължавахме да обменяме мнения с колеги и приятели като Оскар Кристанов, Юри Жиров, Илко Дундаков... Мир на праха им! Художественият резултат явно вълнуваше всички ни. И винаги стигахме до нещо ново и интересно, което за нас бе истинско удовлетворение.
А сега накъде? Как да успеем да се промъкнем сухи в потока от скандални публикации и неистов крясък от малкия екран,

стараещ се да опозори именити творци

на изкуството и културата, за да не останат встрани от джунглата на властващата прослойка. От време на време мимоходом се споменават заслужени или не награди на наши режисьори и актьори, без да има значение чул ли е някой за фестивала, на който са отличени. Всичко онова, което не се включва в понятието "сензация", е смятано за финансов баласт, т.е. не продава броевете на изданието. Очевидно анализите на културните ни събития автоматично се причисляват към този баласт. Интересно кой би се опитал да обори това съждение! Същевременно събитие номер 1 за преобладаващата част от пресата на 12 октомври т.г. се оказа срещата и снимката на премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов с Робърт де Ниро и Джон Траволта, съпроводени със стандартни или с духовити коментари. Чудо невиждано, особено за биографиите на тези знаменити актьори! В случая по-важно е, че редом със споменатите коментари, няма нито една статия за завършилия предишната вечер Фестивал на българския игрален филм. Тук-таме (като напр. във в. "Сега") се мярка кратката бетеанска информация за наградите. Както виждате, пред нас е една разстроена ценностна система -

изместване на реалните стойности от сурогатни

които лесно се възприемат, развличат и бързо се запаметяват, подобно на чалгата.
Едва ли е необходимо вече да се връщаме към темата за лишаването на нашите творци и публика от кина, които бяха превърнати в хазартни бингозали; в свърталища за наркобизнес. Личното си изстрадване по нея аз излях в редица статии. За жалост, полза никаква! Керванът на капитала си върви, потъпквайки всичко свято и стойностно. Моловете, от своя страна, доказаха несъстоятелността си като равностоен заместител на изчезналите кина, поради анархистичната си фриволна обстановка и категоричния акцент върху американската филмова индустрия.
Похвална е инициативата на БНТ през цялото изминало лято да осъществява полезната инициатива "Сцена под звездите" - за възстановяване на любимите на зрителите летни кина,

стъпкани от агресивното настъпление на бизнеса

Дано се получи някакъв отзвук, макар че се съмнявам!
Преди три седмици се върнах от Драма, където бях Grand Temoin (художествен анализатор) на 35-ия гръцки и 18-ия международен фестивал на късометражното кино. Публикуваната в ДУМА статия "Предимството на кратката форма" на 28 септември т.г. бе повод познати да ме спират по улиците с въпроса: "Къде да гледаме тези образци на късия вид?" Отговорът ми, за съжаление, бе: "Никъде." или "На друг подобен фестивал." Това е самата истина. А хората са заинтересувани да ги видят, но няма къде. Спомнете си знаменитите колекции от италиански игрални новели, особено на братя Тавиани, които години наред не слизат от световния екран.
Не на последно място ще ми се да отбележа и напълно различното у нас отношение към пропагандирането на игралните и на телевизионните филми. А, както се твърди, рекламата продава продукта. И в това отношение първите са потърпевши. Когато и да пуснеш някое телевизионно предаване, то винаги е прекъсвано от безкрайни хвалби на течащи на малкия екран сериали. На уважаващия себе си човек наистина му писва от  тях и няма да ги гледа! А онези, които са "всеядни", ще ги "дъвчат" и "предъвкват" до втръсване...
С тези "невчесани" мисли далеч не съм убедена, че изчерпвам повдигнатата тема. Но тя не бива да бъде потулвана или засипвана с второстепенни брътвежи. Крайно време е преобърнатата ценностна система да бъде изправена на крака, докато не се е сгромолясала върху нас. А за това е необходима реално премислена и целево насочена държавна културна политика.
 

Пандемията лиши българския туризъм от 800 млн. евро

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 180

Ограничават водата в сиренето до 60 на сто

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 180

Властта се оправдава за спрени европари

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 180

БНБ и МФ безсилни пред скъпите банкомати

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 180

Гутериш не иска свят, разделян от Китай и САЩ

автор:Дума

visibility 36

Нов случай на повторна зараза с COVID-19 в САЩ

автор:Дума

visibility 192

Ранени и разрушения при нов взрив в Ливан

автор:Дума

visibility 205

Прокурор предложи арест за неносене на маска в Гърция

автор:Дума

visibility 171

На война срещу беззаконието

автор:Деси Велева

visibility 243

/ брой: 180

Презумпция за виновност

автор:Георги Георгиев

visibility 241

/ брой: 180

Училището е подготвено за КОВИД-19

visibility 164

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ