Невяна Владинова: Радвам се, че изградихме отбор от силни индивидуалистки

Невяна Владинова вече е втори вицепрезидент на Българска федерация по художествена гимнастика. Като активен състезател е бронзова медалистка от Световното първенство в Пезаро (2017 г.), световна вицешампионка отборно през 2018 г., спечели Световната купа в София през 2017 г., като прибави още три златни и един сребърен медал, има още десетки медали от Световни купи, международни турнири и други. Участва на Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016 г-, където се нареди на седмо място в многобоя. А след два дни й предстои да се сбогува с българската публика на организирания бенефис-спектакъл „Сън“ в „Арена Армеец“.
"Трудно е да съпоставяме нещата. Ние проправихме пътя в индивидуалното направление. Много ценя и уважавам и Симона Пейчева, и Силвия Митева, и Елизабет Паисиева, но те винаги бяха по една – нямахме втора силна гимнастичка. След това ние успяхме да изградим отбор от няколко силни състезателки с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Сега на момичетата им е по-лесно. Не защото спортът ни е станал по-лесен, а защото вече стъпват по друг начин на килима. Съдиите ги гледат сериозно и знаят, че сме част от най-добрите", разкрива Неви пред БР Медия.
"Ние не сме спрели да държим връзка с момичетата. Ако не се видим всеки ден, постоянно сме във връзка. Продължаваме да си помагаме. Липсваше ми тази година да не бъда по цял ден с Катрин в залата, но на нея й беше малко по-тежко, защото беше свикнала да има моята подкрепа в залата. Но смятам, че бързо се справи и с тази ситуация.
Имам толкова истории, че мога да напиша цяла книга за случки около тренировки или състезания. Аз категорично не бих включила думичките отнемане, жертва и лишение в моя живот. Вероятно, когато ме е боляло нещо, ако не бях на състезание, съм щяла да си лежа и да си почивам, но аз се радвам, че не сме имали шанса да мрънкаме и да се оплакваме, а сме се справяли с всичко. И това сега ми помага и ще ми помага в живота", споделя Владинова и отдава заслуженото на дългогодишната си треньорка в националния отбор Бранимира Маркова. "Тя е човек, на когото много дължа и на когото благодаря! Тя винаги е била и мой приятел. И сега се допитвам до нея за съвет. Със сигурност ми трябаше малко време да свикна с това, че тя вече не ми е шеф. Може би и на нея. Ние тръгнахме заедно по този път – аз като състезателка, а тя като треньор. И заедно вървяхме доста години. Помагахме си взаимно, подкрепяхме се. Винаги може да разчита на мен.
На момичетата, които останаха в залата казвам да работят отговорно. Всички те са много амбицирани и правят всичко с любов и желание, което е най-важното. Пожелавам им да не се отказват при провал, напротив – да работят още повече. И да слушат треньорите си, защото имаме уникални треньори, които също са отдали всичко в името на техния успех.
За себе си искам да продължа по пътя, по който съм поела, защото вярвам, че имам с какво да помогна на нашия спорт. Искам да помогна на клубовете в провинцията, защото повечето имат нужда. Когато им липсва нещо, те губят амбиция да се развиват. Искам да се случват по-професионално нещата, за да може треньорите да се амбицират и да създават добри състезателки. Не успях да стана член на Комисията на спортистите към Международната федерация по гимнастика (FIG). Това беше цел пред мен доста отдавна, така че няма как да не съм разочарована. Не губя за първи път, така че това не е нещо ново за мен. Но пък тези неща ме амбицират и знам, че нещо друго ме чака, а аз няма да го чакам и ще отида да си го взема!", закани се плевенчанката.