Незаконни детски градини вместо арт и парти центрове

Те се наричат парти центрове, детски клубове, еко и арт центрове, занимални... Или казано по-просто, места за почасови игри на деца, най-често до училищна възраст. Едва ли има родители, които да не са се възползвали от услугите им. Десетки подобни клубчета се появяват и изчезват заради кризата през последните години, но остават популярни сред родителите и малчуганите им. Те се помещават в апартаменти или големи зали и са подходящи за отбелязване на рождени дни, други празнични прояви, или просто за лудеене през студените зимни месеци. Родителите плащат за един, два или повече часа, а за децата им се грижат обикновено млади момичета, известни повече като "какички". Изобщо клубчетата са удобни, приятни и полезни за малки и големи и са чудесна алтернатива на скучаенето вкъщи, грижите на съседката или шляенето по улиците.
Като много примери от типично българската действителност, и тази чудесна идея вече се изражда в нещо различно от първоначалния замисъл. Възползвайки се от липсата на места за всички деца в детските градини в София, много от така наречените клубчета са се превърнали в незаконни детски градини.

Без лиценз от просветното министерство

че отговарят на всички законови критерии и имат право на целодневно отглеждане на деца, те печелят, като предлагат по-ниски такси от законните частни забавачки. Вместо да се грижат за малчуганите по един-два часа и да им дават възможност за прости развлечения, като рисуване и моделиране например, същите "какички" са превърнати зорлем в учителки. Тези "преподаватели" често са студенти или млади момичета без опит, естествено и без никакво педагогическо или медицинско образование. В същото време са натоварени с редица тежки, несвойствени задължения, които могат да подложат на риск и здравето на децата. Отделен е въпросът, че така наречените групи се попълват с хлапета от различни възрасти и не е възможно каквото и да е едновременно обучение например на едногодишно и четиригодишно дете.
В същото време клубчетата няма как да откажат да пуснат при редовните си посетители и малчугани, дошли за час или два. Както е добре известно, за постъпване в ясла или градина, била тя общинска или частна, се изискват редица документи за поставени ваксини и направени изследвания. Дори детското клубче да допуска само със същите документи, няма как те да се изискват от минаващите за малко подрастващи.
Притиснати от нуждата обаче, много родители пренебрегват потенциалните рискове и така нелицензираните частни клубове стават все по-популярни като места за целодневно отглеждане на малчугани. Те се предпочитат и най-вече заради по-ниските цени в сравнение със законните частни градини. Доколко обаче тези компромиси са оправдани, е реторичен въпрос на фона на фактите. Децата в клубовете за почасово гледане действително

не се следят от медицинско лице

няма контрол от образователна или здравна институция, обучението на децата в градинска възраст е съмнително и се извършва от неквалифициран персонал.
Проверка на ДУМА установи, че децата често спят на неподходящи места. В детски клуб в центъра на София например се оказва, че гостите на рожден ден, организиран вечер, се разполагат по импровизирани дивани, на които през деня спят редовните "възпитаници". В същото тясно и задушно помещение са натрупани и няколко бебешки кошари, които са запълнени с всевъзможен багаж на възрастните, подаръци на рожденика, дрехи и т.н. Същите тези празнуващи за 2-3 часа хлапета играят с играчките и използват съоръженията на постоянно пребиваващите деца, без междувременно да се извършва хигиенизиране.
Болната тема обаче е използването от множеството деца на санитарно-хигиенните помещения. В клубовете често има само една тоалетна, която се ползва и от деца, и от възрастни - персонал и външни посетители, което е недопустимо. Дори там, където са предвидени две помещения, те рядко са достатъчно чисти и добре поддържани. Някои центрове допускат крайно рискови за здравето на децата хигиенни условия като захабени мивки, необработени с препарати гърнета за най-малките и непочистени тоалетни, установи проверката на ДУМА. Рядко в центровете за игра има и мивки, разположени на подходящата височина за малките посетители.
Един от малките светли лъчове е, че в клубовете обикновено използват доставка на храна на децата от официални частни детски кухни, които от своя страна носят пълната отговорност за качеството й.
Собственици на частни центрове, които искат да се грижат целодневно за децата и да ги обучават, се

оправдават с тромавите процедури

по издаването на необходимия лиценз за частна градина. Те недоволстват от неизпълними изисквания на Министерството на здравеопазването или на противоречащи си разпоредби. Въпреки трудностите обаче е факт, че в София и цяла България съществуват немалко лицензирани забавачки, които са се преборили с препятствията и се борят за оцеляване с конкуренцията.
Според наредба на образователното министерство, която последно е изменяна през 2007 г., за откриването на частна забавачка са нужни копие на документ за българско гражданство и свидетелство за съдимост, документи, свързани с проекта за организация на предучилищното възпитание и подготовка, проект за проект на програма за предучилищно възпитание, информация за директора и учителския състав. Очаква се още кандидатите да имат проект на договор за обучение, документи за материално-техническата база, документи за осигуряване на медицинското обслужване на децата и учениците и др. Нужни са и разрешителни от здравните органи и пожарната, документи за медицинското обслужване на децата, а всичко накрая се оценява от експертна комисия.
 Въпреки тревожната картина все повече майки и бащи са принудени да направят компромиси заради невъзможността на Столичната община да осигури място за детето им в общинска ясла или градина. Същата община, която гръмко тръби, че строи нови и нови градини. А в София все още няма места за около 14 000 малчугани, които са потенциални възпитаници на нелегалните детски градини.
Прескачането на правила у нас е традиция, често пъти уважавана. Възможно е в някои случаи това да е оправдано в някаква степен. Но никакви извинения не са състоятелни, когато става дума за живота и здравето на децата. А с тях не бива да се правят компромиси.