19 Септември 2019четвъртък18:56 ч.

Тема на писателя

Ние и другите

Вечно ли ще сме в плен на омразата? И ХХІ век ли ще ни поднесе в жертва на слепи заблуди? Къде е пътят към световната хармония?...

/ брой: 107

автор:Димитър Златев

visibility 1291

"Човекът е обществено животно" - е казал един древногръцки философ. Каква проста и същевременно дълбока истина има в това определение. В животинския свят има и други съвършени общества - пчелите например, мравуняците, прелитащите ята и пр. Но човекът има разум и това е повод да го наричаме "венец на естеството". Той образува сложно организирани общества, които във взаимодействието си осъществяват прогреса на човечеството; но има и прояви, които са далеч от мъдростта. В природата няма нито един вид, който да се стреми да пороби или да унищожи себеподобните. А човешките общества от древни времена воюват едни срещу други, стремят се да унищожат противника. Ако това е в името на биологичното оцеляване на племето, донякъде е оправдано. Но в повечето случаи това става по идеологически различия. У един народ се разпалва омраза към друг, изкуствено се създава образът на "коварния враг". Започва една безмилостна война, в която всеки се мисли за прав, а едва потомците прозират нейното безсмислие. Историята предлага безброй примери за безумието на "уж" мъдрия човек.
Исус Христос проповядва братска любов, а след векове християнска Испания с огън и меч унищожава милиони хора от двете Америки само защото вярват в други божества.
Католиците във Франция през ХVI век осъществяват кървавата Вартоломеева нощ срещу християните-хугеноти. Ако тогава общественото съзнание е било на по-ниско равнище, как да обясним продължаващата и днес религиозна война между католици и протестанти в Северна Ирландия? Ами войната между сърби и босненци, които са едно славянско племе, говорят един език, но едните са християни, а другите - мюсюлмани.
Хитлер започна Втората световна война срещу славяните, обявявайки ги за "нисша раса", а немците - за "висша". Оттук последваха неизмерими човешки страдания и разрушения.
Толкова диви и безкрайни са тези расови, верски, национални и идеологически конфликти, че човек стига до отчаяние и губи вяра в човешкия разум.
Вечно ли ще сме в плен на омразата? И ХХI век ли ще ни поднесе в жертва на слепи заблуди? Къде е пътят към световната хармония?
Естествено, народите най-напред трябва да се освободят от своя НАЦИОНАЛЕН ЕГОИЗЪМ, да съблюдават справедливото разпределение на природните запаси, да се откажат от агресивните си претенции. Но мисля, че този процес трябва да започне от самите нас - в отделния индивид и в малкия колектив, в отделното селище. Трябва да се научим на ТОЛЕРАНТНОСТ - да уважаваме правата, нравите и вярванията на другите. Както е модерно да се казва напоследък - да уважаваме ДРУГОСТТА. Това предполага цивилизовано да се откажем да смятаме, че само нашата религия е "правата вяра", че нашата раса е "най-висша", че нашият народ е най-умен и най-способен, че нашата култура и изкуство са най-съвършените. Ние все още сме така устроени психически, че се идеализираме и отричаме ценностите на "другите". Това, разбира се, важи и за тях - и те така мислят за нас, подозират у нас най-коварни замисли.
Основа на очакваната световна хармония е приемането на другостта като обективен факт и положително многообразие в мирозданието. Никой не е длъжен да се отказва от своя национален корен и традиции, да има свои предпочитания в нравите и в религията, да проявява свой вкус в изкуството, да има свой граждански и естетически идеал. Но отричането на правото на другите за различност, прибягването до насилие във всичките му форми отново ще ни върне към примитивното мислене и жестокостта. Почти всички сме гледали филма "Време разделно" и сме бивали разтърсвани от дивия фанатизъм на по-силните. Нима и ХХI век трябва да бъде "време разделно"?
Днес могъщите държави се опитват да наложат нов световен икономически ред, наречен ГЛОБАЛИЗЪМ. Но зад примамливия лозунг за уеднаквяване на икономиките стои маскираната цел за налагане на един език - английския, налагане на едно кино - американското, налагане на едни интереси - тези на свръхмонополите. Това е отричане на другостта, обезличаване на по-малките народи, които са оцелели във времето благодарение на своята самобитност и са направили свой принос в съвременната цивилизация и в световната култура. Затова глобализмът среща такава законна съпротива по съвременния свят. Наш девиз може да стане китайската поговорка "Нека цъфтят всички цветя!"
 

БНТ ядоса Киев, показа карта на Украйна без Крим

автор:Дума

visibility 124

Системата на НАП - пълна със слабости

автор:Дума

visibility 75

Има ли бизнес кръг около кмета в София, пита Мая Манолова

автор:Дума

visibility 253

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 180

И Съветът на ЕС одобри Кьовеши

автор:Дума

visibility 118

Франция и Италия с обща стратегия за мигрантите

автор:Дума

visibility 97

Пакетът "Мобилност" остава в дневния ред на Европарламента

автор:Дума

visibility 84

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 155

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 260

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 179

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ