20 Февруари 2020четвъртък21:00 ч.

Снимки ЛИЧЕН АРХИВ

Срещи

Ники Илиев: Киното даде най-голям смисъл на живота ми

От Стефан Данаилов научих, че независимо колко неща си постигнал в живота, хубаво е да останеш на земята, да уважаваш чистите човешки взаимоотношения и да не демонстрираш превъзходство или някакъв вид надменност, сподели младият режисьор

/ брой: 11

автор:Альона Нейкова

visibility 947

НИКИ ИЛИЕВ е роден на 10 октомври 1981 г. в семейство на дерматолог (майка му е проф. д-р Мирослава Кадурина) и режисьор (прочутия в театъра и киното Бойко Илиев). Още като ученик е сред водещите на предаването "МелоТВмания" по БНТ. Завършва столичната IX Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин", а след това и НБУ със специалност кино- и телевизионна режисура. Прочува се и като един от най-търсените български модели. Снима се в доста родни и чуждестранни филмови продукции. Прави режисьорски дебют с "Чужденецът", следват "Живи легенди", "Нокаут, или всичко, което тя написа". Четвъртият - "Завръщане", вече няколко месеца е по родните екрани и предизвиква завиден интерес у зрителите. 

"Когато става въпрос за изкуство, не можеш да чакаш някой да се погрижи за теб"

"Правя това, което обичам. По някакъв начин живея мечтите си"

"Ако нямах правилната нагласа, все някъде нещата щяха да се пропукат"

- В края на 2019-а на голям екран излязоха повече от 20 нови български филма. Мислите ли, че има възраждане на родното кино напоследък, Ники ?

- Определено. При всички положения - има възраждане на частното българско кино. Нашите филми започват да качват качеството до голяма степен, не разчитат само на фестивални признания от чужбина, което винаги е малко относително и не е достатъчно. Така че със сигурност нещата в тази област са по-добре.

- Преди определено време хора от вашия бранш се оправдаваха, че в България не се отпускат достатъчно средства за кино и това е една от причините седмото изкуство в страната да не е на желаното ниво. Вие обаче явно сте от поколението, което се опитва да се справи със ситуацията най-вече с частно финансиране. И като че ли доказвате, че кино у нас може да се прави и без участието на държавата...

- Държавата не е задължена на никого в този случай. Когато става въпрос за изкуство, не можеш да чакаш някой да се погрижи за теб. Ако човек наистина обича киното, не бива да намира оправдания в това, че някой не му дава да го направи. Винаги има варианти то да се случи. Според мен това са извинения, в повечето случаи манипулации. Някои просто трябва да си отворят съзнанието. Добре е всеки да намери своя път. Но не мисля, че някой друг би бил виновен за това, че нямаш възможност да изразиш себе си.

- Вашата най-нова режисьорска творба "Завръщане" е най-гледаният български филм за 2019 г. За кого според вас е интересна тази история?

- По никакъв начин не искам да огранича хората, които ще поискат да го гледат. Надявам се зрителите на филма да са с отворен ум и да успеят изцяло да се потопят в историята. Иска ми се нещата, които сме изложили вътре като забавни, любовни, драматични и емоционални моменти, да ги докоснат. Мисля, че дори онези, които влязат в киносалона предубедени, ще излязат позитивно настроени. Вярвам, че "Завръщане" е подходящ и за тийнейджъри, и за млади хора, и за по-възрастното поколение.

- Как подбрахте актьорския състав?

- По различен начин. За някои актьори мислихме още на ниво сценарий - за Сашо Кадиев например бях убеден, че ще е най-подходящият за ролята на Ангел. Както и Орлин Павлов беше абсолютно неизбежен, тъй като героят му пее във филма. За останалите впоследствие започнахме да мислим кой би бил най-подходящ и направихме брейнсторм, така да се каже. Събрахме се и обсъждахме определени имена. Съответно, всеки от екипа казваше доводи "за" и "против". Така впоследствие поканихме Диляна Попова, Райна Караянева и Искра Донова. Направихме кастинг за ролите на Евелин Костова и Бойко Кръстанов. И вече, събирайки всички, лека-полека преценявахме дали хората ще си отиват един с друг, ще имат ли взаимна синергия... Беше си отговорен процес.

- Във филма участват и деца...

- Да, за тях пуснахме онлайн кастинг в социалните мрежи със снимки на главните персонажи, които търсехме за ролите им като деца. И хората започнаха да изпращат снимки. На тези, които ни се виждаха подходящи като възраст и външен вид, им пускахме текст, а те ни връщаха видеа. По този, малко по-особен начин избрахме децата за ролите.

- За първи път ли работихте с покойния Стефан Данаилов? Негова последна роля в киното е именно в "Завръщане", нали?

- Да, за мен е чест, че актьор от неговия ранг се снима в този филм. Покрай  "Завръщане" се запознах с него, защото съм го виждал много пъти и като дете съм го гледал в киното и театъра, но нямахме лични срещи. С Башар Рахал отидохме на гости у Мастера - да му предложим тази малка, но важна роля. И, за щастие, той се съгласи. За всички беше чест Стефан Данаилов, светла му памет, да е на снимачната площадка и определено се усети повече уважение и по-голямо съобразяване с него.

- Лесно ли го убедихте?

- Разказахме му за филма и за мисията, която има. Споделихме, че имаме нужда наистина от най-легендарния български актьор за тази роля. Представяхме си именно него да я изиграе и, съответно, няма кой друг да го направи по-добре според нас. Обяснихме му смисъла, който персонажът трябва да внесе във филма. И Стефан Данаилов каза: "Добре, момчета, ще го направя, няма проблем." Така че беше наистина учудващо лесно. Но в случая Башар е този, който направи контакта, той е негов ученик и си поддържаха връзка през годините. А това също имаше голямо значение.

- Какво успяхте да научите от Мастера?

- Работата ми с него ме накара да осъзная, че независимо колко неща си постигнал в живота, хубаво е да останеш на земята, да уважаваш чистите човешки взаимоотношения и да не демонстрираш превъзходство или някакъв вид надменност и т.н. Видях, че Стефан Данаилов е много земен и съвсем открит и честен човек - по никакъв начин не показваше, че би могъл да е нещо повече от останалите.

- Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте по време на снимките?

- Честно казано, нямаше някакви драматични моменти. Най-трудни може би за мен бяха масовите сцени и състезанията във филма, защото в тях участвам и като актьор, същевременно и режисирам. Трябваше да се опитам да ръководя целия този процес, който беше доста сложен и логистично. Снимахме в Пловдив при температури между 35 и 40 градуса, чисто физически беше много, много изтощително. Така че и трите сцени бяха голямо предизвикателство - колоезденето, гребането и тичането.

- Как успяхте да се вместите в сроковете?

- Реално преди повече от година имахме идея за филм, но сценария го написах миналата зима, паралелно събирахме средства, срещахме се с рекламодатели и правехме кастинги. След това близо месец живяхме в Пловдив, подготвяхме се и през юни и началото на юли снимахме. След това от сутрин до вечер работихме по монтажа, цветните корекции, както и върху звука и музиката (с Иван Тишев). В общи линии, почти не съм почивал, просто наистина всичко беше много активно. 

- По думите на Башар Рахал 85-90% от хората, към които сте се обърнали за реклама или спонсорство, са се отзовали.

- За първи път се случва подобно нещо във филм, който снимам, с другите е ставало доста по-трудно, честно казано. Сега наистина хората откликнаха, като почти нямахме откази. Първо ни подкрепи Фондация Пловдив 2019, за което сме много благодарни, но на финалните надписи се вижда, че имаме може би 48 партньора, повечето от които са рекламодатели, другите са бартерни сделки като хотели, петрол, дрехи и т.н. Това всъщност направи филма възможен за тези кратки срокове, не се налагаше да търсим допълнително финансиране. Но хората ни повярваха - почти всички, към които се обърнахме. Явно успяхме да ги запалим за идеята. Бях леко учуден дори. Ходехме по срещи тримата - аз, Башар Рахал и Богомил Грозев, и наистина нещата ставаха по начин, който на нас ни се искаше.

- Какво, свързано със снимките на този филм, няма да забравите скоро? Има ли нещо, което ви направи най-голямо впечатление?

- Това, което ме държи и днес, до голяма степен е, че за първи път усетихме помощта на целия град. До този момент винаги сме имали леки проблеми, като например да снимаме на дадени улици, особено в чужбина се налагат определени ограничения. А в Пловдив ни подкрепиха всички институции, пуснаха ни в Стария град, затворихме гарата, летището, местихме влакове, полицията ни ескортираше и т.н. Което изключително много ни помогна да заснемем целия филм и да представим всичко в най-добрата светлина.

- "Завръщане" е ваш четвърти кинопроект като сценарист и режисьор. По-трудно ли ви е с всеки следващ филм или обратното?

- В интерес на истината, става по-лесно. Защото, реално погледнато, се опитвам да се уча от всеки филм и развивам уменията си. Струва ми се, че малко или много напредвам в киното. И като цяло нямам много колебания точно какво искам да правя. Разбира се, трудно е. Снимането на филм при всички положения не е лесно, особено ако имаш толкова ръководни функции в него. Опитвам се да се уча от всяка грешка или от онова, което се е получило добре.

- Имало ли ситуации, когато да си казвате: няма повече да се занимавам с кино?

- До момента не съм стигал до подобни крайности. Киното е нещо, което даде най-голям смисъл на живота ми - благодарение на седмото изкуство се чувствам щастлив. Не говоря за резултати - финансови или във вид на награди. Харесвам самия процес на правенето на филми.

- Какъв е шансът да се захванете с театрална режисура?

- Нямам подобен интерес. Театърът и киното са много различни. В началото, за кратко, съм се пробвал като сценичен актьор. Но бързо разбрах, че спектаклите не са моето нещо и не са начин да изразя себе си. Докато киното наистина е моя страст и го усещам като призвание.

- Зная, че се интересувате от литература за личностно развитие и самоусъвършенстване. Работят ли постулатите от подобни книги в реалния живот?

- "Завръщане" е показател, че написаното в тях реално действа. Допреди година имахме само идея за филма, няколко месеца по-късно филмът вече е на киноекраните в страната, което е изключително кратък срок. Благодарение на тези книги успях да събера всичките си емоции и дисциплина, за да напиша бързо сценария, след което да се мотивирам, да се координираме правилно с Башар и с Богомил, и съответно да свършим всички останали работи. Така че, ако нямах правилната нагласа, която придобих, работейки върху себе си, може би все някъде нещата щяха да се пропукат. Имаше много такива опасности.

- Кое смятате за по-важно: постигането на мечтата или стремежа към нея?

- Според мен всичко опира до това човек да си поставя цели и да ги следва. Мечтата с времето може да започне да се променя, така че е хубаво тя да бъде част от някакъв процес. В смисъл, да не е като условност - аз ще направя това и тогава бих бил щастлив. Не. Правейки определено нещо, гонейки мечтата си, трябва да имам тази нагласа. Защото, когато положиш усилия и инвестираш време за правенето на филм или даден проект, единственото, което те крепи, е той да бъде възприет добре или да изкара определени пари. Ако това не се случи, тогава цялото ти действие до този момент губи смисъл. И нормално е човек да се демотивира и да се откаже. Но докато обичаш този процес, дори и след това резултатът да не е задоволителен, ти пак търсиш да продължиш, защото вече си взел поука от грешките, а и харесваш това, което се случва междувременно.

- Как се виждате след 10 години?

- Искам да следвам пътя си в киното и съответно да го развивам. Желанието ми е да правя филми на все по-високо ниво.

- Какво смятате за ваше най-голямо постижение?

- Може би факта, че правя това, което обичам. По някакъв начин живея мечтите си - в смисъл, изразявам всичко, което искам. Така че определено съм доволен от случващото се. Защото не съм оставил нещо, за което да съжалявам.

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ