Никола Танев в 80 платна

Уникална ретроспективна изложба, включваща 80 платна на живописеца Никола Танев, собственост на НХГ и частни колекции, отвори врати в Стара Загора в навечерието на празника на града. Експозицията, която е подредена от специалистите на НХГ в залите на новата старозагорска галерия, е посветена на 120-ата годишнина на майстора на четката.
"Щастливи сме, че имаме възможността веднага след София да покажем в почти пълния му блясък творчеството на изтъкнатия майстор. В нашите фондове се съхраняват няколко негови платна, но тази експозиция позволява да бъде проследен целият му път, неговите търсения и израстване!", коментира директорът на културния институт, изкуствоведът доц. д-р Марин Добрев, който припомня, че на разположение на почитателите е и изящен каталог, представящ 150 картини на Танев.
Според главния уредник на НХГ Бистра Рангелова, която представи експозицията, огромна част от творчеството на живописеца, особено от годините, когато твори в Стокхолм и Париж, остава непозната за българските изследователи, защото всички картини от изложбите му там са били изкупени.
В НХГ разполагат и с около 2500 негови рисунки, които тепърва ще бъдат класифицирани и изследвани. Тя открои няколко периода от наследството на един от най-продуктивните и високоценени, особено в Европа, художници. Сред най-малко известните е отрязъкът от времето през 1944-1946 г., когато създава цяла серия голи тела. Запазени са десетина платна, за които основно е позирала съпругата му Мишка Танева.
Никола Танев е роден на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на революционера Димитър Танев, собственик на фабрика за сапуни в румънския град Турну Мъгуреле. От 1908 до 1912-а учи в парижката Академия за декоративни изкуства и веднага след това подрежда в Тръпковата галерия в София първата си изложба с картини. До 1944-а прави още 50-ина експозиции в най-големите европейски градове - с цикли от Карлово, Балчик, Велико Търново, Беломорието.
Славата си на "слънчев живописец" Никола Танев дължи най-вече на работите от 30-те години на ХХ век, когато открива за себе си очарованието на карловските дворове с цъфнали мушката и тежки асми и напечените от слънцето калдъръми. След смъртта му (тъй като няма преки наследници) жилището му на столичния бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" е завещано на Националната художествена галерия и там е подреден негов музей.