26 Юни 2019сряда16:02 ч.

Интервю

Николай Димитров: Институциите се заиграха със страховете на хората

Изтичането на информация и публикуването на данни за вербуваното дете в Пловдив беше мерзост, твърди психологът

/ брой: 111

автор:Павлета Давидова

visibility 707

Д-р Николай Димитров е доцент по социална психология. Сред курсовете, които води, са "Социална психология на маргиналните общности" и "Медийна психология". Дълги години е бил журналист и пиар специалист.

"Свикнахме всяко шумно събитие да "заглушава" друго в публичното пространство"

- Г-н Димитров, разследващите обявиха, че са предотвратили терористичен акт, подготвян от българско дете. Цялата акция обаче сякаш повече прилича на пиарска... Има ли с какво да се гордеят службите?

- През последните години свикнахме нещата да не се случват случайно и всяко шумно събитие да "заглушава" друго в публичното пространство. Засега по-скоро смятам, че тази "буря в капачка от бутилка" не е във връзка с нещо друго. Но в самото поднасяне на информацията има много странни неща. На първо място - появи се като гръм от ясно небе новина, че е хванат "опасен терорист". Който, освен всичко друго, няколко дни подред беше описван от зам.-главния прокурор все със суперлатива "свръхинтелигентен". После се оказа, че новината е "със задна дата" и "гръмна" с очевидно недобре преценени последици. Така или иначе остава усещането за нещо, направено набързо и "надве-натри". Това е, меко казано, смущаващо. Още повече, че беше представено като съвместна акция между ключовите правораздавателни и правозащитни институции.

- Правилно ли са постъпили родителите на детето, след като са заподозрели проблема?

- Пътят към ада е постлан с добри намерения... И тук отново виждаме нещо такова: разтревожен родител търси съдействие, за да помогне на детето си. Чудесно! Ние, психолозите, постоянно апелираме: когато има проблем - да се търси съдействие за решаването му. Ако не се бяха появили точно тези последици, на които станахме свидетели, нещата със сигурност щяха да имат друг изход. Но в момента не искам да съм нито на мястото на родителя, нито на мястото на детето!

- Какъв е правилният подход за работа с подобни деца, които са били напът да бъдат привлечени от радикализирани групировки?

- Всичко е въпрос на индивидуална работа по индивидуален случай. Най-погрешно е радикалното противопоставяне, "влизането на остро", най-често породено от панически страх у родителя, че ще загуби детето си завинаги (или поне това дете, което познава). Обикновено говорим за заплахи от банди, секти, терористични групировки. Първото нещо, което всеки родител трябва да направи, е да си зададе въпроса: "Ако аз бях на негово място и моите родители постъпеха така с мен, дали биха постигнали нещо, и какво точно?". Тогава - мисля си - всеки ще си отговори дали е било ефективно, когато са му забранявали да яде сладко като малък, криели са кабела на телевизора или са му забранявали, със съответните скандали и драми, да се вижда с тийнейджърската си любов. Изобщо - детето ти трябва да чувства, че сте "от един отбор", а не - че родителят е най-големият му противник! Иначе детето (пък и всеки човек, впрочем) ще се противопостави, дори и просто на инат. 

- Появиха се медии, които разкриха твърде много детайли от личния живот на детето, по какъв начин ще се отрази това на семейството?

- Ключов закон на пиара е да даваш едновременно хем толкова "малко" информация, така че да не навредиш на този, за чиито интереси работиш, хем толкова "много", че да е достатъчно на публиката (в т.ч. и на журналистите), за да не дразниш излишно любопитството им. Точно тук институциите се издъниха и не прецениха, че няма как да се заиграеш по този нелеп начин с най-първичния страх у хората, особено при наличието на един "свръхинтелигентен" свръхзлодей, а накрая посланието, което оставяш, е "Няма да ти кажа, пък!".

Изтичането на информация, показването на снимки на самото дете, на семейството му, включително и ровенето във фейсбука на баба му за пореден път разкрива една болезнена истина, свързана с нивото на българската журналистика. За жалост то отдавна не е това, което се описва в учебниците и в етичните стандарти. Това, което се случи, беше чиста мерзост! Но - пак казвам - тя е реактивна, тя се случи, защото някой не прецени добре ситуацията, не прецени последиците и не прецени какво, кога и как да каже.

Има и една линия, която обаче много убягва: няколко дни подред медиите съзаклятнически мълчаха и препредаваха само това, което съответните пиари на съответната институция ги "помолваха" да съобщят или да не съобщават. Тук съвсем не става въпрос само за този случай. Извинете ме, но това също не е журналистика! Да чакаш информация от институционалния пиар, която след това да излъчиш или публикуваш във вида, в който ти е поднесена от него, е журналистическа импотентност. И макар тя също да е симптоматична за родната медийна среда, в повечето случаи говори за много опасно залиняване на журналистите.

- Има ли обяснение защо конкретното дете се е поддало на "вербовка"?

- Имало потребност: като се започне от внимание, мине се през уважение, подкрепяща среда, любов... Какво прави всеки от нас, когато има нужда от внимание, уважение, подкрепа, и не го получи от най-близкия си? Търси си "друг най-близък". Естествено, вербовчиците не са със 100-процентова успеваемост. И телефонните измамници не са. Но и ало-измамникът, и търговецът, и вербовчикът пробва. И ако при мен не стане - при тебе ще стане.

- Кои са най-уязвимите потенциални жертви на радикални групи?

- През 1995 г., когато Шоко Асахара, полусляп и без висше образование самозван месия, организира атентат в токийското метро, се оказва, че е разчитал на членове на сектата си - все инженери, химици, физици - едни от най-блестящите умове на Япония. 30-ина години по-рано Чарлз Менсън организира своя култ, станал известен с поредица убийства в Лос Анджелис, в който привлича най-обикновени млади хора, които по нищо не се отличават от тълпата. Един трети от по-известните лидери на култове - Адолфо Констанцо - разчита основно на наркопласьори и полицаи. Така че да обобщаваме и да се опитваме да изведем някакъв профил на потенциалната жертва на радикализация би било твърде фриволно. Но има едно нещо, което е ключово - това е незадоволената потребност, която вербовчикът много фино улавя и прави всичко възможно човекът да почувства, че "точно тази среда", "точно тази идея" са това, което винаги е търсил, и това, което най-сетне е намерил... В случая в Япония блестящите умове получават отговора, който не може да получат от традиционната наука, но към който постоянно се стремят - какво има "отвъд" границата на познанието. В този с Лос Анджелис няколко заблудени тийнейджъри хипита получават любов от някого, който замества или влиза в ролята на "по-добрата версия" на родителите, с които те не са в особено добри взаимоотношения. Иронично или не - но в случая с Констанцо нещата са много по-различни - той играе двойна игра с полицията и наркобосовете и умело "жонглира" с информацията, която има, но като я предава на едната или другата страна, той твърди, че я е "получил свише". Така, когато полицията заловяла някой дребен наркопласьор по информация на Констанцо, или пък наркобосовете избегнели полицейска засада, пак по негови данни, те започвали да вярват в свръхестествените му способности и безпрекословно да му се подчиняват, като му докарват хора за човешките жертвоприношения, с които той "гадаел"...

Надявам се това да не са само увлекателни факти, а такива, които подкрепят отговора ми: най-уязвими за вербуване са хората, които не срещат разбиране и подкрепа, не получават внимание и достатъчно грижа. 

КЗК откри картел при фирмите са саниране

автор:Дума

visibility 0

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 120

Русия се връща в ПАСЕ

автор:Дума

visibility 143

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 165

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 235

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 377

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 217

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ