Никой не одобрява мерките на кабинета заради скъпите горива
Според бизнеса властта като щраус е заровила главата си в пясъка
/ брой: 58
Секторите, които правителството реши да подпомага заради скока в цените на горивата, са недоволни от мерките. Това стана ясно от техни коментари пред различни медии. Премиерът и неколцина министри представиха пакет от мерки на стойност 100 млн. евро. Парите са за подкрепа на най-засегнатите от войната в Близкия изток сектори - производство, транспорт и земеделие. Държавата ще плаща ежемесечни компенсации на бизнеса за скъпа електроенергия, ако цената надхвърли 122 евро за мегаватчас, и е готова да подкрепя енергоемките индустрии, ако получи разрешение от Европейската комисия. Повече пари за транспортния бранш и отлагане на увеличението на толтаксите пък могат да очакват превозвачите. Земеделците ще разчитат на отпадане на акциза върху горивата вместо масови плащания.
"Казва се: "Ще бъдат осигурени средства за извънградските превози", но не е ясно какъв ще бъде размерът на тези средства. Не стана ясно дали тези средства ще бъдат предоставени на всички автобусни линии в страната, защото в момента се субсидират само част от тях. Ще бъдат ли субсидирани всички населени места, всички транспортни връзки? Не става ясно какво ще правим с ученическите превози", коментира председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова. Тя обясни, че са се срещнали с представители на кабинета, но по време на разговорите не е съобщена конкретика. Тя беше категорична, че 100 млн. евро за всички сектори са крайно недостатъчни.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров коментира, че е получил десетки обаждания, че се създава впечатление в обществото, че подпомаганите земеделци и животновъди ще получат държавна помощ, за да могат хората в магазините да купуват евтини храни. "Този акциз, за който беше съобщено, че е допълнителна мярка, не е допълнителна. Тези 100 млн. браншът получава повече от 17 г. като преотстъпен данък. И това работи в повечето европейски страни. Т.е, нищо ново. Никъде няма компенсации за торове. Ние правим нещо и сме си заровили главата като щраус в пясъка. В съседна Гърция дават веднага 15% помощ заради цената на торовете, защото те поскъпнаха с 40%", коментира Зоров.
Зърнопроизводителите са недоволни от предвидените мерки и казват, че връщането на акциза на газьола е отдавна съществуваща практика в Европа. Според тях големият проблем за земеделците остава високата цена на торовете.
"Почти всяко правителство в Европа има таргетирани мерки точно за цената на торовете и се вижда активен интерес от страна на българския пазар от чуждестранни производители да купуват тор. Така че 20 дни, след като казахме на МЗХ тези мерки да се случат, нищо от това не е факт", заяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
"Противодействията на липсата на ликвидност не са кредити, защото средният, малкият и микробизнесът не могат да поемат повече кредити и изплащане на повече задължения. Условията на ББР са по-рестриктивни дори от тези на някои търговски банки. Ако трябва да подпомогнем ресторантьорския и хотелиерския бранш, е необходима диференцирана ставка по ДДС за туристическия бизнес. България е единствената страна в еврозоната, която не прилага тази диференцирана ставка. Тя не е инструмент за по-ниски цени, а инструмент бизнесът да оцелее", смята изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова.
