Нормите са мъртви, ако не се спазват

- Като един от авторите на Конституцията, смятате ли, че тя успя да гарантира всички демократични принципи, върху които трябва да се развиват едно общество и неговите закони?
- Преди 20 години 313 мечтатели подписахме Конституцията, защото действително мечтаехме за едно демократично общество, свободно общество, за една правова държава, където ще има справедливи закони и ние всички ще бъдем подчинени на тези закони. За съжаление тези 20 години показаха, че повелите и духът на Конституцията много често се нарушават и ако имаме неудачи - а ние ги имаме за тези две десетилетия, това не се дължи на нормите на Конституцията, а на това, че тя не се спазва в нейната пълнота и цялост. Не хвърлям упрек никому, но даже и парламентът, който трябва да бди за тази Конституция, както виждате, много често приема закони или отделни правни норми, които й противоречат и се налага Конституционният съд да ги отменя. Така че за тези 20 години разбрах, че е много важно, разбира се, да се приеме един демократичен основен закон, но много по-важно е да се бориш за неговата защита, защото нормите са мъртви, ако те не се реализират в живота.
- Има опити да се наложи промяна в баланса на властите, постановен от Конституцията. Според вас в тази посока ли трябва да се върви, или в посока да се дава повече власт на самите граждани чрез по-лека процедура за референдумите, например?
- Още преди да се роди Конституцията, по време на работата на комисията, вие знаете, че една част и от обществото, и от депутатите, бяха против Конституцията. И досега продължават едни или други политикани, да ги наречем, да оправдават своите действия, бездействие, или своите поражения с Конституцията. Конституцията провъзгласи за първи път в българската история разделение на власитте, но това разделение е условно, защото властите трябва да си сътрудничат, а не да воюват помежду си. Имам предвид законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Според мен не е необходимо това, което чувам постоянно: Дайте на президента повече власт! Президентът си има достатъчно власт и той трябва не да упражнява повече власт, а с авторитета си да балансира и поправя пукнатините, които се получават в живота. Освен това властите не трябва да се капсулират, а да си сътрудничат. Виждаме примерно какви проблеми има съдебната власт - проблеми с Висшия съдебен съвет. Струва ми се, че обществото още не е дозряло, за да имаме действително функциониращи съдебна, изпълнителна и законодателна власт. И оттук на вашия въпрос - категорично съм "за" да се даде фактически и юридически повече власт, повече доверие на самите граждани. Защото главните въпроси на обществото могат и трябва да се решават чрез референдум - национален или местен. Нека да чуем гласа на хората, а да не си въобразяваме, че като сме седнали на стола в парламента или в Министерсдкия съвет, стоим над гражданите. Напротив. Народът ни е мъдър и трябва винаги да се вслушваме в него. Един от пътищата е и референдумът, а Конституцията дава възможност да се чуе гласът на хората.
- По основния спор в момента - смятате ли, че трябва да се включи в Конституцията такъв чисто икономически проблем като Пакта за стабилност на Дянков? Или мястото му е в съвсем други закони?
- Сега се прави петият опит да се допълва и поправя българската Конституция с така наречената "поправка Дянков". Първо, това не е конституционна материя. Конституцията се занимава с основни принципи и основни отношения между институциите и между хората. Ние сме за финансова стабилност - и всеки гражданин, и аз включително. Но това да се отразява в Конституцията е юридическо безсмислие. Това е материя за Закона за устройството на държавния бюджет - да се посочат параметрите на ежегодните бюджети идните години. Но управлението на финансите в една държава е динамичен процес, Законът за бюджета е особен закон, той е един план и не може неговите параметри да намират място в Конституцията. Аз обаче мисля, че тази пета поправка няма да мине през парламента. Тя е вредна и за държавата, и за конституционното право. С нея фактически ГЕРБ изживяват своя конституционен пубертет.