Носталгичният чар на класиката

•  Войната между свекървата и снахата в българския живот е вездесъща и неизменна, убеден е авторът Антон Страшимиров
•  "Свекърва" е спектакъл за хармонията, за любовта към ближните, за глупостите, които хората вършат, вървейки по този път, допълва режисьорът Стоян Радев

В нашия бит има нещо чуждо за живота на всички европейски народи: у нас челядното зло е злата свекърва, а не злата тъща. В интимния семеен мир авторитетът на майката у нас бие тоя на бащата. И българската майка, привързана към челядното стопанство с посочените битови привилегии, след смъртта на своя съпруг (или даже приживе на такъв) "командари" в челядта, т.е. явява се като властна над сина си и значи също над неговата невеста. А оттам иде крамола - и народът е създал поговорка - "Две жени под една стряха не събирай". Така преди повече от сто години Антон Страшимиров разсъждава за темата и сюжета на своята пиеса "Свекърва". Явно темата за "челядното зло" и семейните войни продължава да е все така актуална, след като Страшимировата свекърва Костанда се е превърнала в нарицателно име, а историята за битките й със снахата Дечка и мекушавия й син Велчо-Свилен не слизат от сцените.
Най-новата интерпретация на тази комедийна класика е дело на актьора от Варненския драматичен театър Стоян Радев, който се изявява в ролята на режисьор на изградения в очарователно носталгичен ретро стил спектакъл. А новата свекърва е Веселина Михалкова - красива, повече усмихната, отколкото намръщена или мърмореща елегантна жена, в която трудно може да се прозре "челядното зло". И точно в това, също както и в цялата концепция на спектакъла, решен като шарен, весел, изпълнен с движение и танц хоровод на човешките слабости и недоразумения, се крие новият поглед към класиката. А това всъщност доказва както тематичната и драматургична стойност на пиесата, така и смисъла и необходимостта конфликтът на битово ниво да прерасне в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и свободните нрави на "градския" живот.
Спектакълът на Варненския театър е жив, забавен, добродушно смешен, носталгично чаровен в искреността и вярата, с която всички актьори присъстват на сцената, и със смислената и елегантно поднесена поука. А освен това и с ярко театралната емоционална Костанда на Веселина Михалкова, смешно непохватния Велчо-Свилен на Стефан Додуров, живата и съвсем не многострадална Дечка на Петя Янкова, както и с активно действащите в семейните войни Милена Кънева като Неделя, Даниела Викторова като Дафинка, Николай Кенаров като поручик Дойчинов, Николай Божков и Гергана Арнаудова като господин и госпожа Керекови, Гергана Плетньова като Марийка, Юлияна Чернева - Радка, Пламен Димитров като д-р Живков и др. Стилната ретро среда и костюмите е направила Мира Каланова, музикалната среда, която играе важна роля в цялостното внушение, е дело на режисьора на спектакъла Стоян Радев.

Цялото домочадие, събрано на едно
Снимки Симеон Лютаков