Нова истерия, стари проповедници

Александър СИМОВ

Тези дни, обвит в идеологическа пара, навлякъл тогата на телевизионен прокурор с махмурлук, проф. Евгений Дайнов е изригнал с гневно есе във флагмана на либералната мисъл и фалшивите анализи "Дойче веле". Заглавието на текста е като ритник в зъбите със своята правоверност и насочен пръст - "Далеч от истината: как левите оправдават войната на Путин в Украйна". Не съветвам никого да чете този текст - това не е безопасно за мозъчните клетки и душевното равновесие. Ще обърнем внимание върху потока на съзнанието на проф. Дайнов, защото някъде там, на дъното, все пак има частичка истина за ситуацията, в която се намираме в момента. 

И така - този път нашият виден телевизионен анализатор започва гневно да се нахвърля на европейските леви - те 

оглушително мълчали за войната 

Изводът му е - левицата в Европа е доктринерска и чака да си създаде някаква доктрина, преди да почне да говори. И въпреки че такава доктрина все още нямало, проф. Дайнов бил обезпокоен, защото му се струвало, а и звездите в нощното небе над София му говорели, че тази доктрина тръгвала в много обезпокояваща посока. Т.е. гадните европейски леви отсега се тревожели за следвоенния вид на Украйна. Те припомняли, че Украйна е чудовищно корумпирана страна и тази корупция ще плъзне като зараза из Европа. Тук вече българският "мислител" се развихря. Защото след войната Украйна щяла да бъде строена наново, и то с европейски пари. А това давало възможност да не се допусне корупцията като начин на живот.

Тук всеки български гражданин вече е отметнал глава назад и се хили до припадък. Много искам ЕС да беше такава универсална имунна система срещу корупция, но все пак се сещам за една държава, която европейските пари не опазиха. Сещате ли се коя е тя? Ами България. Тук 12 години мегакорумпирана хищна клика усвояваше европейски средства. И не само че не изкорени корупцията, а я превърна в начин на живот. Преди проф. Дайнов да си подхвърля такива трохички във въздуха, да беше поживял в собствената си страна поне за малко, а? Или поне да престане да лъже европейските леви, които познава, с тези сюрреалистични аргументи.

И настава вторият етап от душевните терзания на Дайнов. Европейските леви припомняли, че в Украйна все пак има нацисти и, че те могат да избуят след края на войната. Разбира се, че има, казва нашият местен "учен", ама те нямат никакво влияние в страната. Опасявам се, че това твърдение е типично за статия в "Дойче веле" - то почива на 

опасно незнание, явна измама и целенасочена заблуда 

Нацистите в Украйна не са конструирани и отгледани, за да участват в политическия живот. Те са създадени, за да бъдат сенчестата армия на властта. Паравоенни формирования, батальони и други са просто юмрук, който да смазва всички недоволни. Вижте само в какво се превърна Мариупол заради кървавите изстъпления на батальона "Азов". Именно в това е коварството на политическия модел на Украйна. И точно поради тази причина не бих могъл подобно на проф. Искра Баева да произнеса фразата: "Украйна не е нацистка държава".

Украйна беше ембрион за бъдещите форми на нацизъм. В този смисъл не Дайнов, а европейските леви са прави. Не че те нямат своята вина. Вината им е, че заговориха за нацистите чак сега, а не още от 2014 г., когато те се появиха на Майдана и започнаха гражданската война в тази изтормозена Украйна.

Следва още един интелектуален пирует на професора. Според него руснаците винаги лъжат, а украинските медии казват истината. Как е стигнал до този извод остава загадка. Истината е, че по време на война в епохата на всякакви информационни средства се оказа непосилно, дори невъзможно, човек да се добере до някаква истина за това как върви войната в Украйна. Но дори и на първо четене се сещам как украинците обявиха моряците от Змийския остров за мъртви, а те, бедните, се оказаха живи, добре нахранени в руски плен и дори станаха свидетели как собствената им държава ги погребва.

Казвам всичко това, защото стигаме до основния цвят в короната, до ключовия аргумент на Дайнов, до най-важната теза, поради която е написана статията - професорът се гневи, пени и взривява от прокарваната аналогия между Русия и империалистическата политика на САЩ. 

Това било опасна аналогия 

много невярна и коварна. САЩ били либерална демокрация и поощрявали воденето на независим живот, в Русия целта на системата била да няма дори независими мисли.

Именно този аргумент на левите хора най-много дразни всички с украинските знаменца в душите. Двойните стандарти в световната политика станаха твърде много, за да може човек с наистина независим ум и мисли да ги изтърпи.

САЩ могат да нахлуват навсякъде по света под аплодисментите на своите грантови лакеи, а руснаците заради това веднага биват сатанизирани. Не знам каква либерална демокрация са САЩ, но страстта им към водене на войни е твърде плашеща и не може да бъде извинена с това, че, видите ли, имали ценности. От друга страна, Русия можеше да си реши проблема с Украйна още през 2014 г., но чака цели осем години механизмите на световната дипломация да сработят. Е, те не сработиха. И крайният резултат е война.

Всеки ляв човек е срещу войната. Войната е окончателен провал на смисъла, но няма как да спрем една война, ако не се заровим в причините за нейното избухване.

И тук вече идва драматичната разлика между леви и десни, за която Дайнов не иска и никога няма да напише. Левицата се интересува от 

генезиса на проблема 

защото там са заровени всички начини за справяне с войната и постигането на мир. Десницата предпочита да си мисли, че Путин е луд, че е психар, че тази война е дошла от нищото и че е продукт на някакъв болен мозък.

Именно това мислене води до превръщането на войната в нещо не само трайно, но и незаобиколимо. Това мислене води след себе си всички драматични изстъпления за пращането на оръжия в Украйна, за забъркването на България в един конфликт на страната на ястребите.

А едно набързо смотано проучване на "Маркет линкс" отпреди няколко дни ясно показа, че близо 70 на сто от българите са за неутралитет в ситуацията, която се появява пред нас. Очевидно заради това идеологическите текстове на проф. Дайнов ще зачестяват, защото той е представител на истеричното малцинство, което иска всичко със своите бесове...

Между другото, като заговорихме за бесове - направи ли ви впечатление как като хлебарки из телевизиите запълзяха хора, които искат да прекръстват улици. Тези дни гледах карикатурните изпълнения на Найо Тицин, който искаше да прекръства бул. "Драган Цанков" на "Героите на Украйна". После май му казаха и подсказаха, че това е непосилна за него и много скъпа за общината задача, и заради това реши да се насочи към едно площадче пред посолството, което да носи същото име. Там също започна да удря на камък, защото това хубаво площадче носи днес името "Хосе Марти" - национален герой на Куба, поет, философ, борец за независимост. Фигура, която отдавна е надминала границите на своя остров и се е превърнала в модел за подражание по целия свят. И сега искат от нас да сменим героя Хосе Марти с герои като Степан Бандера и Роман Шухевич - закоравели геноцидни психопати. И го дължим на това, че има хора, които, вместо да пият хапчета, шестват по телевизионните студия.

Днес сме на прага на наистина преломно време. Защото проповедниците на стария свят са в ступор и недоумение. Това е възможността пред нас като общество. Именно когато се разместват световните пластове, имаме прекрасната възможност да видим какви идиоти реално са нашите телевизионни идоли и пред какви нищожества виеха гръбнак медиите.

Нищожността на анализите, смехотворността на предложенията и хищничеството на техните мнения ясно ни разкриват колко много гнилоч се е натрупала при нас като общество. Те сами ще останат в историята, а междувременно не е зле да се позабавляваме малко, като се посмеем над всички такива хора.