Нова лява партия може да разтърси британската политика

Оуен Джоунс* 

Ново проучване на Ipsos – една от основните британски социологически агенции, показва, че 20% от британските възрастни „много“ или „доста вероятно“ биха гласували за нова лява партия, замислена от Джереми Корбин и Зара Султана (Зара Султана е бивш член на парламента от Лейбъристката партия. Напуска членството си през юли 2025 г. поради несъгласие с определени социални политика на ръководството и заедно с бившия лидер Джереми Корбин става съосновател на нова партия с временното наименование „Вашата партия“ (Your Party). Родена е в Бирмингам през 1993 г. в мюсюлманско семейство от Пакистан, бел. пр.). Новината би накарала бездуховните поддръжници на Киър Стармър да настръхнат.
Ако тази нова лява партия сключи пакт с Партията на зелените, процентът ще нарастне до 31%. Особено като се има предвид, че лейбъристите спечелиха убедителна победа миналата година с 33,7% от гласовете, а замислената лява партия дори няма име, да не говорим за това, че още не съществува.
Сред избирателите на възраст от 16 до 34 години процентът на привлечените към ляво-зеления алианс се покачва до 52% – тоест повече от половината. От анкетата се вижда как тази подкрепа може да нарасне още повече. Почти половината от обществеността смята, че политическите предложения на новата лява партия биха довели страната до положителна промяна, като този процент се покачва до 7 от 10 британци под 35 години.
Според директора на Ipsos за политиката в Обединеното кралство „тези данни показват, че една нова лява партия, водена от Джереми Корбин и Зара Султана, има потенциал да разтърси британската политика.“ Значителен брой млади хора са готови поне да помислят дали да гласуват за нея, а мнозинството от хората под 35 години казват, че биха гласували за някакъв вид алианс между новата партия и Зелените. Популярни биха могли да бъдат ясните политики за промяна, националната здравна система, бедността и данъците върху богатството. Времето ще покаже дали новата партия ще успее да превърне тази хипотетична привлекателност в значителни реални гласове.

Проучването е забележително по ред причини 

Джереми Корбин бе очернян както никой друг политик в британската история. Новата лява партия няма благоприятно медийно отразяване, тя е подигравана, осмивана, отхвърляна. Именно това прави проучването на Ipsos още по-впечатляващо. Защото анкетата идва само година след като лейбъристите спечелиха убедителна победа, макар с най-ниско участие на избирателите в историята. Предходното консервативно правителство бе най-катастрофално и електоратът несъмнено искаше да се отърве от него.
Фактът, че огромна част от електората вече е готова да изостави и това правителство, е доказателство за също така катастрофалния му неуспех да предложи каквато и да е осезаема промяна. Всъщност лейбъристите многократно са предлагали по-лоши промени: например ударите срещу пенсионерите чрез премахване на традиционното заплащане на горивото им през зимния сезон; или да докарат стотици хиляди хора с увреждания до бедност. И, разбира се, продължиха да улесняват Израел, докато действията му стават все по-покварени.

Друго проучване на социологическата агенция YouGov 

сочи доколко електоратът отхвърля новото правителство: 69% казват, че не одобряват дейността на лейбъристите, като само 13% ги одобряват. Това означава, че лейбъристите имат общ рейтинг от минус 56 – същият рейтинг, който консерваторите имаха преди последните избори. Но торите бяха на власт в продължение на 14 години, при безпрецедентен спад на жизнения стандарт, срив на обществените услуги, катастрофалните правителствата на Лиз Тръс и Борис Джонсън, множеството скандали, не особено одобряваната сделка за Брекзит-a, най-лошите политически сътресения от Втората световна война насам; бихме могли да продължим… Сега, лейбъристите на Стармър успяха за една година да станат също толкова непопулярни, колкото торите след 14-те разрушителни години.
Разбира се, има няколко предизвикателства, включително какво споразумение може да се постигне със Зелените. Зак Полански (заместник-председател на Зелената партия от 2022 г., бел. пр.) се кандидатира за техен лидер и проведе изключително впечатляваща, енергична, бунтовническа кампания. Той твърдо иска Зелените да се позиционират като лява партия, въпреки че това предложение се оспорва от Ели Чоунз и Адриан Рамзи – претенденти за съпредседатели. Те са депутати в два бивши района на консерваторите и е трудно да се предвиди дали наистина може да се изгради съюз.
Лейбъристите на Стармър имат очевидна стратегия: нямат шанс да спечелят, затова ще заложат на страха от перспективата Найджъл Фараж да стане министър-председател. В момента проучванията показват, че партията му Reform UK е много напред. Всъщност, тежкият провал на лейбъристите в един разпокъсан електорален пейзаж, е кой може да ентусиазира и мобилизира най-много избиратели, което партията на Стармър очевидно не успя.
Новата партия ще трябва да има 

ясна стратегия за справяне с тази кампания на страх,

включително да започне с мобилизиране на огромни ресурси към места, където Reform UK не се бори и оттам да надгражда. Но трябва да имат ясни послания: например, досегашните послания на лейбъристите да атакуват реториката и политиките на Фараж, фактически подкрепяха партията му Reform UK.
Изграждането на оптимистична визия също ще бъде друго предизвикателство. На избирателите им е дошло до гуша от отчаянието и упадъка. Благодарение на съвместните катастрофални усилия на торите и лейбъристите, преодоляването на цинизма и резигнацията ще бъде предизвикателство. Ще бъде интересно да се види как партията ще се справи с посланието за използване на огромните ресурси на Великобритания – в момента блокирани в банковите сметки на малцина, за изграждане на нов вид общество.
Кандидатите на новата партия също са от голямо значение. От успешните независими кандидати на последните избори видяхме колко важно е те да бъдат вградени в местните общности. Видяхме и как лейбъристите парашутираха чрез хакерски атаки свои кандидати в избирателни райони, в които нямаха влияние. Това може да се окаже важна разделителна линия.

В един разпокъсан електорален пейзаж 

не става въпрос за спечелване на 40% от гласовете. Става въпрос за мобилизиране на достатъчно избиратели, за да се спечелят решаващ брой места – достатъчни, за да се осигури промяна в избирателната система. Постигането на това означава безкомпромисна кампания за пренасочване гнева към елитите, а не към мигрантите и бежанците – и предлагане на обнадеждаваща визия, която вдъхновява общностите, отдавна засегнати от стагнация и упадък.
Начинът, по който партията ще комуникира, има значение с оглед враждебността на масмедиите. Голямо изпитание ще бъде използването на социалните мрежи: радикалната десница умело е доказала използването им, да речем на TikTok с вирусно съдържание, което по същество е умно и често остроумно. Това може да означава кампании с плакати с провокативни послания. Битките със сигурност ще имат значение: например, обещание да се пратят в затвора съучастниците на геноцида на Израел. Защо да не се сложи това на плакат с лицата, да речем, на Киър Стармър и Дейвид Лами (външен министър на лейбъристите, бел. пр.)?
Има много млади, проницателни комуникатори, които съм сигурен, че ще го харесат. Помага и фактът, че за разлика от 2015 г., когато Корбин стана лидер, левицата имаше време за размисъл да развие идеи, съответни на времето, в което се живеем. Има армия от прогресивни икономисти, академици и мислители, чиито работи чакат да бъдат използвани.
Като не успяха да предложат алтернатива на икономическата система – обслужвайки богатите елити и улеснявайки геноцида в чужбина, лейбъристите оставиха зееща дупка в британската политика. Да се надяваме, че новата лява партия ще предложи нещо положително, което да я запълни.

----------------------------------

*Авторът е британски журналист, коментатор и политически активист от левицата. Пише за вестник Guardian, списанията New Statesman, Tribune и The National), https://www.owenjones.news/p/shock-poll-for-corbyns-new-left-party;, заглавието е на редакцията

Превод: д-р Радко Ханджиев