НОВАТА БЪЛГАРСКА ПРЕДПРИЕМЧИВОСТ

Лелята Мери си дойде за малко от Америка, загрижена за своя любим племенник Цеко. Намери го в неговата обител – тясно таванче, по чийто под артистично се пилееха фасове и празни консервени кутии. Приседна на единствения стол и кахърно отрони:
- Цеко, закъсваш. Пета година не работиш, а си едва на трийсет. До клошар ще стигнеш. Дошла съм да ти помогна, да инвестирам в теб и ти някакъв малък бизнес да започнеш.
- Чакам предложения – лениво каза Цеко, излегнат на пробит диван.
- Ами да отвориш някакво малко ресторантче, примерно. Парите са от мен! – все така кахърно продължи леля Мери.
- Не става! - отсече племенникът, без да мръдне от дивана. – Ще идват приятели гладни и жадни, ще ядат и ще пият, а накрая няма да плащат.
- Ами малка книжарница да ти спретна, книги да продаваш! – продължи настоятелно лелята.
- Отново не става! – още по-убедително каза Цеко. – У нас никой вече не чете. - Колко пари си намислила да инвестираш в мен?
Леля Мери се замисли за минутка.
- Ами към двайсет хиляди долара – малко колебливо отговори тя.
- Чудесно! – вече се и усмихна Цеко. – Дай ми ги на ръка и спокойно си отлитай за твоята Америка. Аз ще ги изживея красиво тези двайсет хилядарки...
Лелята погледна много скръбно.
- Ще ги изядеш и изпиеш и после пак ще започнеш да закъсваш!- проплака тя.
- Нищо, тогава ти пак ще дойдеш при любимия си племенник! – възторжено отвърна Цеко. – И ще повторим упражнението...
Лелята наведе глава, потресена от новосъздадената българска предприемчивост...