Новата книга на Стоян Бойчев - като мехлем на рана

Този автопортрет на писателя Стоян Бойчев, озаглавен "Дъхът на земята", ми дойде като мехлем на рана. Светът е по плажове и курорти, а ние с него, а и приятелят ни Пенчо Чернаев, си седим в скромните жилища и се четем един друг. Тази негова книга прелетя от ръка в ръка в читалнята на библиотеката в "Младост", но аз успях да я издърпам и да кажа, че държа да не я изпускам. Така и стана. На титулната страница имаше автограф от автора "На Пенчо Чернаев", от който ставаше ясно, че са земляци, набори, приятели, събратя... И още не бях стигнал края на четенето, намерих в писателското тефтерче домашния телефон на този изискан подреждач на думите в изречения, или - този художник, чиято палитра е богата на цветисти думи и багрите са красива мозайка. Та му казах нещо. Какво деликатно движение в природата, какво мълчаливо говорене чрез нея, какво сливане с нея и се питаш той ли е тя, или тя е той... А го чувам да казва: "Каква е тази магия, която носим в кръвта си?" И дори сякаш с въздишка обяснява: "По света има по-хубави места от нашето гнездо, ала това кътче земя, където си се родил и си направил първа крачка, където почиват костите на дедите ти, не, тази земя за нищо на света не можеш да замениш..." На себе си говори Стоян Бойчев и ми е хубаво, че го чувам дори с намаления си слух... И още нещо го чух да ми нашепва: "А аз и на стари години мечтая, че и сънувам: върнал съм се и щом се изкача на Предела, навръх Стара планина, отбивам се надясно по пътеката към Божура..."
В цялата автобиографична сладкодумна блага реч този нашенец се щура из своето Еленско отечество, пейзажът е тих и населен с негови близки, той върви и търси нещо, но знае, че и нещото го държи за себе си, защото това малко отечество е центърът на света, от него тръгват концентричните кръгове на твоето съществуване, защото дъхът на земята е в кръвта на това будно чедо, вгледано в сетивата на своята природа...
Та когато бях прочел чуждия екземпляр на хубавата книга за живота на Стоян Бойчев, пристигна по пощата и моят екземпляр с автограф, в който съм чувствителен като струна... Благодаря ти, Маестро.
Толкова хаотичен текст никога не бях писал. Извинявай, читателю.