Нови от рода Маклауд
/ брой: 159
"Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Само миг и светлината угасва". Тази мисъл на Бекет от пиесата "В очакване на Годо" разказва за драматичния сблъсък на човек със смъртта. Изкуство, какво да го правиш?
Политиците обаче вървят в обратната посока. Вече се борят за безсмъртие. Не историческо, а направо физическо. Италианският премиер Силвио Берлускони вчера призова изтъкнат медик в страната му да намери начин и да му удължи живота до 150 години (стр. 8). Скромните изчисления на Берлускони, който е на 74 година, показвали, че ако го държат жив още 76 години, щял да успее да оправи Италия и доволен да поеме пътя към отвъдното. Това е да имаш оптимистичен поглед към живота. Дълголетни политици - това е нова форма на постмодерен кошмар.
Във филма "Шотлански боец" навремето се описваше един род на вечни бойци - родът Маклауд. Те бяха безсмъртни, но плащаха и цена за това безсмъртие. Трябваше да воюват с други като тях и да си секат главите. Сега Берлускони задава нова мода - не секат главите на никой, освен на обикновените хора, богатеят си на воля, а вече искат и да са безсмъртни. Първо ще пожелаят да живеят до 150 години, после ще искат до 500 и така до безкрай.
Покрай Берлускони притеснително е само едно. Неговият пръв авер Бойко Борисов да не поиска също вечен живот. Утре ще излезе в някой сутрешен блок и ще каже: "Дайте ми още 100 години и реформите ми ще проработят". Мисълта за Бойко Борисов с вечен живот е по-притеснителна дори от мисълта за Берлускони с такъв. Безсмъртието е добра тема, ама да стои далече от политиката. Че идеята за вечни реформи още отсега предизвиква политически гърчове в стомаха на всеки.