НОВИ САД - ЕДНА БЪДЕЩА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА

Семейството на европейските културни столици през 2021 г. ще се увеличи с още две - Нови Сад - Сърбия, и Тимишоара - Румъния. За пореден път втори по големина град, но първи по европейска стилистика и с определен културен потенциал, какъвто е Нови Сад, е предпочетен за културна столица на континента.

Очевидни са в този град, разположен на двата бряга на река Дунав, европейските измерения, един от основните критерии за избор. Виждат се като по учебник в архитектурата, в мултикултурната среда, в какво ли не още. В Нови Сад се намират римокатолическа катедрала на името на Дева Мария, забележителна  синагога в стил ар нуво, която е на улица "Еврейска", и няколко християнски църкви, като една от най-красивите е "Свети Георги" в близост до Епископския дворец, в края на просторна пешеходна улица в самия център на града. В него живеят хора от над 30 националности. В града се говори поне на пет езика - сръбски, унгарски, немски, румънски, хърватски...
Фортът, или така наречената Петроварадинска крепост (началото на строителството е през 1692 г.), се издига на хълм над река Дунав. Петроварадин в подножието на прочутата крепост е бил самостоятелно селище, днес е част от Нови Сад. Кварталите на Нови Сад всъщност са някогашни съседни селища. Петроварадинската крепост години наред е фарът на града, недостъпно за враговете място. Това, което се вижда на повърхността, е по-малко от това, което е под земята - 16 км подземни тунели, катакомби, скривалища... През 50-те години на XVIII век по заповед на австрийската императрица Мария Терезия  започва строителство на нови бастиони, издига се часовникова кула. Любопитното е, че стрелките на часовника са разменени - малката показва минутите, а голямата - часовете. За да могат риболовните кораби по Дунава да виждат отдалече точния час.


Епископският дворец и част от православната църква "Свети Георги" в Нови Сад

В крепостта е бил затворен и нашият Любен Каравелов. През 1868 г. той, женен за сръбкинята Наталия, живее в Нови Сад. Печати в списание "Матица" повестта си на сръбски език "Йе ли крива судбина?" ("Крива ли е съдбата?"). През май същата година, заедно със сръбския книжовен деец Владимир Йованович, Каравелов е арестуван и обвинен за съучастничество в убийството на сръбския княз Михайло Обренович, заради което лежи 8 месеца в Петроварадинската крепост и Пещенския затвор.


Централният площад в Нови Сад

Мъчителните разпити и моралните терзания са повод да напише и повестта си "От мъртвия дом" и други произведения, които му отреждат важно място и в сръбската литература. По онова време в Нови Сад издават книги и вестници и на български език.
В дните, когато го посетих, продължаваше реставрацията на чудното бароково градче в подножието на крепостта. Всичко се прави със средствата на местната община, а в къщите, освен че на приземния етаж има пекарни, винарни, магазини за сувенири, живеят най-обикновени хора.
Местните наричат Нови Сад Града на падналите мостове. За 100 години 11 са били разрушени. Последното посегателство върху тях е било през 1999 г. В Града на падналите мостове днес се радват на модерната визия на новия си мост над Дунава, заместил бомбардирания от НАТО през 1999 г. Мостовете над Дунав свързват частите на града.
Най-старият театър в западната ни съседка е Сръбско народно позорище в Нови Сад, който е от 1861 г. и трябва да признаем, че е с 20 години по-стар от първия български театър - Пловдивския. Трупата е създадена на гребена на възхода на сръбското национално самосъзнание. От 1981 г. обитава величествено беломраморно модернистко здание. Съвременната сграда е огромна, красива, на нейните сцени се играят класически оперни и балетни постановки и съвременни драми от сръбски и световни автори. В двете разкошни крила отстрани на парадното стълбище са разположени голямата и малката зала. Пред театъра има много добре поддържана градина с фонтани, със статуи на известни артисти от трупата.
От театъра продължаваме към центъра на града, където е неоготическата катедрала, а срещу нея е величествената барокова сграда на кметството, пред нея - паметникът на сръбския писател патриот Светозар Милетич, отстрани са красивите сгради на банки - строени преди век. Тръгваме по веселата пешеходна улица с фасади в пастелни цветове от началото на ХХ век. Напомня ни донякъде Главната на Пловдив, но тя е с по-разнообразни и по-високи сгради от различни архитектурни стилове. В Нови Сад, оставяйки зад гърба си кафенета, ресторанти, сладкарници и разни магазини с барокови елементи на фасадите, стигаме до елегантната и красива сграда на Епископския дворец, а непосредствено зад него е и прочутата църква "Свети Георги". В съседство е и гимназията на името на поета Йован Йованович Змай. Негов паметник е издигнат пред епископската резиденция.
В Новосадското гробище са погребани гениалният Алберт Айнщайн и Милева Марич, първата му жена и майка на децата му.


Лятната резиденция на сръбския патриарх в Сремски Карловци

Казваме "Довиждане" на столицата на Воеводина и се отправяме на 15 км към Сремски Карловци, където е била базирана Сръбската патриаршия. И от началото на XIX век това влияе силно върху развитието на Нови Сад като център на сръбската национална култура и на сръбското Възраждане. Няма как  Сремски Карловци да не бъде включен в програмата на Фондация "Нови Сад - ЕСК 2021". Впрочем, градът става известен през XVII век, когато в него се подписва договор между Османската империя и Световната лига (Хабсбургската империя, Венеция, Полша, Русия). По силата на споразумението Сремски Карловци преминава към Австро-Унгарската империя и това също е сложило отпечатък върху облика му.
Градчето се намира на склоновете на Фрушка гора. Знае се, че Марк Аврелий е пренесъл в него гроздови зърна от Южна Италия. Днес Сремски Карловци е заобиколен от най-добрите лозови насаждения в Централна Европа и вината, които се произвеждат в него, са една от туристическите примамки. Но нас ни интересува културната му слава. Най-старата гимназия в Сърбия е Карловацката (1791) и тя и до днес може да се види в това градче, недалече от Нови Сад. В нея е учил един от най-лиричните сръбски поети Бранко Радичевич, починал млад. Площадът носи неговото име.
9000 жители и много туристи се радват на забележителен в архитектурно и историческо отношение градски ансамбъл в центъра му. От едната страна е Карловацката гимназия, срещу нея са Стефанеумът (1903), по името на митрополит Стефан Стратимирович, където е първото обучение по сръбско православно богословие, и Семинарията. В Стефанеума днес е поместен Институтът на сръбския народ. Великолепна е сградата  на двореца "Илион" от 1874 г., който е лятната резиденция на сръбския патриарх. От балкона на кметството  е обявено формирането на сръбското княжество Войводина през 1848 г.
Православната църква "Свети Николай" е построена през 1762 г. и е характерна за архитектурата във Войводина през XVIII век. Вътре е изложен ковчег с останките на втория сръбски архиепископ Арсений Сремски. Фонтанът с четирите лъва също е от края на XVIII век - той е построен по случай завършването на първата обществена водоснабдителна система в града. Има още няколко забележителни постройки.
В Сремски Карловци е ходил и авторът на "История Славянобългарска" Паисий Хилендарски. Защо ли? Търсил е източници за историята на българите и в немската земя.


Стефанеумът в Сремски Карловци