Новият собственик на "Кремиковци" ясен на 7.II

Новият собственик на най-големия металургичен комбинат в България - "Кремиковци", ще бъде определен на 7 февруари 2011 година. Това ще бъде третият опит на българските власти да продадат банкрутиралия металургичен актив, предаде profit.bg. При предишните два опита не се намериха желаещи да платят определената от българската страна цена. Първият търг бе определен за 12 септември, като цената бе 377 млн. долара.
В края на юли намерение да купи "Кремиковци" заяви "Ворскла стийл България" на украинския бизнесмен Константин Жеваго, но по думите на изпълнителния директор на Ворскла за България Виктор Демянюк "това е развалина, която се продава на цената на "Мерцедес". Вторият опит за продажбата на "Кремиковци" се състоя на 5 ноември, като цената бе понижена до 323,3 млн. долара, но и намалението не привлече вниманието на потенциалните купувачи.
Когато първият търг пропадна синдикът на комбината Цветан Банков коментира хипотезата какво ще се случи, ако и при втори търг не се намери купувач. Тогава той изключи да се отиде към продажба на части на предприятието, тъй като няма да се постигнат достатъчно приходи за удовлетворяване на претенциите на всички кредитори на завода. След втория търг той изключи и варианта да се отиде към пряко договаряне с евентуален купувач.
На 7 февруари цената вече ще бъде 265,73 млн. долара. В този търг украинският бизнесмен може да се конкурира с ArcelorMittal на Лакшми Митал. За Жеваго българският актив е важен по две основни причини. Първо, той смята комбината за потенциален потребител на желязната руда, която произвежда едно от неговите предприятия в Украйна. Второ, с покупката на "Кремиковци" той ще затвори производствената верига "Руда - стомана - пласмент". Освен това за украинския бизнесмен възстановяването на производството в "Кремиковци" е единствената възможност да си върне парите.
Дълговете на комбината са между 2 и 2,5 млрд. лв., тъй като част от вземанията на кредиторите са приети под условие. На първо място в реда за удовлетворяване на исковете е фирмата попечител на облигационния заем на комбината, като главницата на вземането й е 698 млн. лева. Обезпеченията й са с активите - доменно и коксохимическо производство и непрекъснатото разливане на стомана. В този ред кредитори е и "Арселор Митал", която е изкупила вземане от Черноморската банка, обезпечено с техника за горещо валцуване. Тук попадат и три български фирми с общи вземания около 5 млн. лева.
Във втория ред са кредиторите с вземания, обезпечени с право на задържане. В случая това са два вагоноремонтни завода в Русе и Септември. В третия ред попада покриването на разноските по несъстоятелността, в това число и на вземанията на работници от неполучени заплати за 40.5 млн. лв., възникнали след 6 август 2008 г., когато бе открито производството по несъстоятелност на "Кремиковци". В четвъртия ред са вземанията, възникнали в резултат на трудови спорове преди датата на несъстоятелността. Пети ред в случая на "Кремиковци" липсва, защото той се отнася за еднолични търговци.
Публичните вземания - на държавата и общините, се нареждат на шесто място. Тук е държавната помощ за комбината от 700 млн. лева с лихвите. Окончателната позиция обаче на тези вземания ще стане ясна след решението на съда. Банков припомни, че Върховният административен съд върна делото за държавната помощ за комбината за ново разглеждане на първа инстанция. Това решение ще определи позицията на вземането. На седми ред са вземанията след датата на производство по несъстоятелност, с изключение на вземанията на работниците и служителите.