Новото "равновесие на ужаса"?

Петър ГЕРАСИМОВ

Една позабравена история

Някъде около средата на миналия век. Във въздуха летят атомни бомбардировачи, в океаните кръстосват атомни самолетоносачи, в морските дълбини дебнат атомни подводници, а атомните ракети са цял универсален магазин - тактически, стратегически, крилати и т.н. Тези страхотии са притежание на двете свръхсили - СССР и САЩ. И то в такова количество, че теоретически могат да взривят цялата планета.
Именно в онези години се появи политическият термин "равновесие на ужаса". Посланието бе ясно: ако ти ме нападнеш и унищожиш, и ти ще загинеш. Хилядите ядрени заряди, пренасяни по въздух, море и суша, гарантираха това страховито равновесие между Москва и Вашингтон.
 Терминът "равновесие на ужаса" бе всъщност един от синонимите на формулата на противопоставяне Изток-Запад, известна като "студена война". Тази нискотемпературна война официално бе ликвидирана с падането на Берлинската стена преди двайсетина години и самоликвидирането на Съветския съюз.
Но дали "студената война" и терминът "равновесието на ужаса" са метафори, загубили в наши дни значението си? Отговорът е двузначен - и да, и не. Наистина пряката опасност от взаимно ядрено унищожение е отминала, макар че от двете страни на океана Москва и Вашингтон (след всички досегашни съкращения!) държат все още по около 7000 ядрени бойни глави. Русия вече не е тази заплаха за Америка, както беше в миналото. Но както казват учените глави, "природата не търпи празно пространство" - не минаха и две десетилетия и огромен комунистически Китай зае мястото на враг номер 1 на САЩ. Неочаквано за мнозина тази страна се превърна във втората световна свръхсила.

Да имаш за масло и за топове

Когато преди повече от 45 години президентът на САЩ Линдън Джонсън започна безумната си виетнамска авантюра (струваща живота на 50 хиляди американски младежи и 300 000 осакатени), той заяви, че "Америка е достатъчно богата и за масло, и за топове..." - сиреч, може да воюва където и когато си поиска, без това да наруши благосъстоянието на хората.
Тази масло-топовна политика продължи и след жалкото военно фиаско на САЩ във Виетнам и всички ние бяхме и сме свидетели на нейното продължение в Ирак, Югославия, Афганистан.
А парите "и за масло и за топове" се оказаха причината за една огромна задлъжнялост на САЩ, която в наши дни се изчислява в трилиони долари.
Наскорошният финансов скандал между републиканци и демократи в САЩ по повод справянето с огромния държавен дълг отново показа колко експлозивна и неустойчива е финансовата ситуация в Съединените щати. Споразумението, постигнато в Конгреса в началото на август, не само че не успокои нещата, но докара нов срив на световните борси, а финансовата агенция "Стандарт енд пуърс" намали с една степен рейтинга на САЩ.
Но това не е всичко. За първи път  в светлината на прожекторите се оказаха финансовите контакти Китай-САЩ, което даде повод за много анализи и неочаквани изводи.

Свалянето на рейтинга

на САЩ от агенция "Стандарт енд пуърс" доведе до остри реакции от страна на огромен Китай. Централните вестници в Пекин в един глас заявиха, че Америка трябва да се излекува от "пристрастието си" към правене на дългове.  
Хонконгски вестник, четен много и в континентален Китай, публикува голямо заглавие на първата си страница: "Краят на "Американската мечта". В материала се подчертава, че Вашингтон дължи на всеки китаец - от невръстното дете до стареца - по 5700 юана - приблизително 900 щатски долара.
Друг китайски анализатор твърди, че споразумението за държавния дълг, постигнато преди дни, е само продължаване с няколко сантиметра на запалителния фитил към предстоящата финансова експлозия в САЩ.
Подобни коментари доведоха до незабавна реакция и от страна на китайската общественост.
След спада на Шанхайската борса блогърите изпълниха с коментари местните интернет сайтове. В един от тях четем: "САЩ пострадаха от сваляне на рейтинга, защо ние трябва да сме най-голямата жертва?" Друго мнение: "Беше огромна грешка да купуваме облигации от САЩ с пари на китайските данъкоплатци. Трябва да потърсим отговорност от замесените в това."
Обратното - в САЩ мнозина са разтревожени и се питат дали китайското правителство би могло да прекрати купуването на американски съкровищни бонове. И без това то вече е вложило в купуването на държавни облигации на САЩ фантастичната сума от хиляда и двеста милиарда долара.
С тълкуването на създалата се ситуация се заемат и най-авторитетните коментатори в САЩ. Така например наблюдателят на телевизия Си Ен Ен Фарид Закария наскоро публикува коментар, в който подчертава, че подобни страхове са "твърде преувеличени". Според него "икономическата ситуация между Китай и САЩ е финансова версия на
 
сигурното взаимно разрушение

- доктрината от времето на "студената война" за общ ядрен крах: "Ако ти ме разрушиш, аз ще те разруша."
Какви са реалните факти? И Закария е принуден да признае, че "Китай, разбира се, е най-големият чуждестранен заемодател на Америка". Официален Пекин държи 1,2 трилиона долара от дълга на САЩ - повече от Япония, Великобритания и Бразилия. Общата сума на държавния дълг на САЩ е 14,3 трилиона долара (четиринайсет хиляди и триста милиарда!).
Според коментатора на Си Ен Ен по-голямата част от този чудовищен дълг е "собственост на самите американци" - в лицето на пенсионни фондове, социални осигурителни организации и Федералния резерв на САЩ.
Но да си представим нещо, все пак малко вероятно: Китай продава обратно на САЩ своите американски съкровищни бонове. Какво ще последва? Несъмнено ще повлече лавина от паническо разпродаване на долара и жестоко инфлационно срутване на американската валута. Това на свой ред ще удари икономиката на САЩ, които са вносен пазар номер 1 за Китай. Намаляването на вноса за Америка от своя страна ще предизвика криза на трудовия пазар в Китай (перспектива, твърде притеснителна за политиците от Пекин).
Коментатори като Фарид Закария имат и своя версия за това защо Китай купува (и ще продължи) да купува американски облигации. Според тях официален Пекин е последователен привърженик на икономическия ръст, свързан на първо място с износа, и заради това се старае стоките му да са евтини. Тоест да поддържа валутата си под нейното реално равнище. Ето защо Китай купувал долари.
И въпреки това какво би последвало, ако Пекин спре или намали темпа на изкупуване на американски съкровищни бонове? Според наблюдатели от САЩ това е малко вероятно. Те се аргументират, че ако ръстът на китайски износ продължи с това темпо, Пекин ще прибави нови суми към своя резерв от 4,5 трилиона долара.
"Къде ще паркира своите пари Китай?", задава въпрос Закария. И бърза да отговори, че освен САЩ в момента няма друга алтернатива.
Според телевизионния наблюдател Китай не можел да инвестира в японския държавен дълг и по този начин да превърне йената в резервна валута (на мястото на долара). Това било свързано с дълбоките и стари противоречия между двете азиатски държави.
Но дали е така? Малко известен факт е, че именно Япония инвестира милиарди йени в КНР след началото на реформите на Дън Сяопин през 1979 година. В едно недалечно бъдеще Китай и Япония биха забравили според мен старите дрязги в името на едно икономическо владичество над света (а дали само икономическо?).
Друг потенциален вариант е еврото - вложения в еврото по принцип са възможни, но все още няма европейски съкровищни бонове - т.е. създаването и функционирането на Съединените европейски щати не е завършено. А освен това, коментира Закария, "наистина бихте ли заложили всичките си яйца в еврото, когато бъдещето на тази валута изглежда по-несигурно от преди? Може ли да бъдете сигурни, че ще го има въобще след 15 години?"
Не съм компетентен по въпроса с яйцата, но съм сигурен, че обединена Европа е вече камъче в обувката на САЩ - поне ако се съди от тона на нейните коментари. А дали след петнайсет години ще има Съединени американски щати (в този им вид) или Съединени европейски щати, е въпрос с повишена трудност.
Що се отнася до някой друг заместител на долара като резервна световна валута, английската лира и швейцарският франк не са в такива количества, които съответстват на приходите, генерирани от Пекин.
Обсъжда се и едно друго последствие, ако Китай спре да купува американски съкровищни бонове. Несъмнено, цената на юана ще нарасне - китайският експорт ще стане по-скъп, а това ще повлече след себе си необходимостта от съкращения на работници.
"Докато в момента китайските блогъри и държавни медии атакуват правителството на САЩ за  неговото прахосничество, познайте какво прави Пекин?", пита Закария. И веднага си отговаря: "Купува американски съкровищни бонове." 
Според редица американски наблюдатели Китай е впримчен в цикъл на закупуване на държавни облигации от САЩ. Според тях нямало значение какво казват рейтингови агенции като "Стандарт енд пуърс" - никой друг облигационен пазар освен американският не е толкова голям или сигурен.
Това твърдение също подлежи на критичен анализ - особено по въпроса за трайността, за устойчивостта на този пазар. Защото много американски икономически наблюдатели чертаят доста мрачни прогнози за американската икономика. Дори що се отнася и до дълга (уж незначителен според Закария) към Китай. Всеки ден лихвите, които трябва да плаща Вашингтон за обслужване на дълга към Пекин, представляват внушителната сума от 74 милиона долара. Или 833 долара на секунда.
Докога може да издържи на това темпо Държавният резерв на САЩ? Никой не може да каже.