Новото субсидиране предполага спектакли за масовия зрител

Рашко Младенов е роден на 8 февруари 1947 г. в София. Завършва Музикалното училище, след това - актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Започва кариерата си по разпределение в Русенския театър. Играл е в театър "София" и в Младежкия. Беше директор на Сатиричния театър (1997-2006). По негово време там постави три пиеси оскаровият лауреат Иржи Менцел. Младенов има роли и в сериалите "Хора и богове", "Фалшификаторът от Черния кос", "Цветовете на изгрева", филмите "На чисто", "Слънчев удар", "Игра на любов", "Маргарит и Маргарита" и др. Заедно с Ицко Финци, Николай Бинев и Тодор Колев е автор и участник в оригиналната поредица концерти с "популярна класика". Сред създателите е на Празниците на изкуствата "Аполония". Беше директор на Русенския театър от декември 2009 до 9 януари 2012 г., когато бе пенсиониран.

Цитат"
"Основният проблем на реформата е начинът, по който се провежда"

- Г-н Младенов, започнали сте кариерата си в русенския театър по разпределение и сега ви пенсионираха там. Вие всъщност от някакъв сантимент ли искахте да се върнете в Русе или по други причини?
- И сантиментът е включен... Бях три години на работа в Българския културен институт в Москва, тоест през този период излязох от системата. И когато идваше краят на мандата ми, започнах да се замислям какво ще правя, като се върна. Разглеждах в интернет какво става по театрите и така попаднах на ДТ "Сава Огнянов". Едно от нещата, което ме впечатли, беше, че изнася твърде малко представления. Знаех, че театърът се ремонтираше 20 години, почти като историята с Младежкия. Това начинание започна по времето на Васил Попилиев, който и на мен ми беше директор. Идеята беше на Доходното здание, може би най-красивия театър в България, да се запази фасадата и да бъде препостроено отвътре. Но дойдоха промените и се получи застой. Мисля, че човекът, който силно даде тласък в това отношение, беше Стефан Данаилов, когато стана министър. Театърът беше завършен в годината, в която тръгнах за Москва, 2006-а. Та така полека-лека започнах да се навивам.
- Има един много интересен момент - желанието да бъдеш директор, което за мен е странно...
- Това, което за 9 години свърших като директор в Сатирата, беше възприето по всички възможни начини от съсловието, от културната общественост, бях и заклеймяван за това, че направих една реформа там, но разбрах, че имам енергията и желанието да се занимавам с това. Струваше ми страшни сили и нерви, но съм работил с удоволствие.
- Може би един актьор иска да поеме ръководството на театъра, защото знае какво е нужно на артистите, на театъра, на репертоара и смята, че ще може да го осъществи?
- Така е. При нас директорът на театър не е бил администратор никога, той винаги е бил художествен ръководител, с изключение на няколко опита като Васев - Морфов, Илия Раев - Коко Азарян в театър "София" - единият да е административен директор, другият - творчески. Всъщност работата започва с това, че през 1989 г., когато се разделиха театър "София и "Зад канала", аз бях напуснал, защото ми предложиха в "Красна поляна" да направя малък театър за мюзикъл. Бях подготвил програма, от министерството ми дадоха 12 щатни бройки и с конкурс приех 10 професионални артисти, завършили ВИТИЗ. Бях поставил условие една година те само да се готвят за жанра, тоест да учат пеене и танцуване. Но не си бях направил елементарната сметка, че човек, който е вече на 24-25 години, не може да го научиш да танцува професионално. Въпреки всички усилия, които положихме, се провалих. И се оттеглих. Никога повече не съм се замислял за ръководство на театър. Но по някакви странни причини през 1997 г. - може би са се сетили за мен покрай това театърче, ме извикаха в министерството и ми предложиха да стана директор. През какво ли не минах преди това - бях в МГТ "Зад канала", в Мексико ходих да работя, след това в Младежкия театър, накрая продавах цигари в едно магазинче... И така се тръгна поначало. Сега в Русе стана така донякъде, защото смятам първите си три години в театъра за най-добрите като присъствие в професията - бях попаднал в невероятна трупа, прекрасен директор, с четирима големи режисьори - Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Слави Шкаров, Петър Александров, направих 10-15 роли. После, както винаги, като се отиде в София, става по-сложно, конкуренцията е голяма, попаднах в театър "София", който беше пълен с известни вече звезди. И сега, виждайки, че русенският театър има нова сцена, трупа от 22-ма души, между тях десетима млади, реших да опитам. Явих се на конкурс и го спечелих. Оттам нататък две години, според мен, беше много плодотворна работа. Имах сериозна програма до края на мандата си, който е по-малко от една година, до 1 декември 2012-а...
- Защо не ви оставиха да получите вие през януари парите за заплатите за края на миналата година и да си довършите работата до март, както искахте?
- Обещах на и.д. директора Орлин Дяков, че приключваме взаимно изявления и разсъждения около случката, която преживях много тежко. Официално по силата на закона реформата за т. нар. делегиран бюджет, мога в това тримесечие да съм покрил нормите за заплатите, но получавам парите на четвъртия месец. Това е всъщност причината да не ми дадат парите за декември, за да платя заплатите. Но очевидно целта беше да не остана. Така са били решили. Освен че "част от трупата не ме харесвала"...
- Какво остана нереализирано от вашите идеи за Русе?
- Трябваше в средата на февруари Маргарита Младенова да започне да поставя "Сън в лятна нощ" заедно с Русенската филхармония. С директора на операта и диригент Найден Тодоров направихме три симфонични концерта с артисти от театъра, с Ицко Финци, с други гостуващи. При някакъв разговор стана дума, че Менделсон е писал музика към тази пиеса на Шекспир и ми хрумна идеята да я поставим, като филхармонията ще свири на живо в "кошарата" на театъра. Това много се понрави на Маргарита Младенова и тя с голямо удоволствие прие. После решихме да подберем и друга музика, освен Менделсон, да потърсим звученето на симфоничния оркестър в това представление. И би било много хубаво за младите артисти, които щяха да минат през режисьор като Маргарита Младенова и през музиката, а и за публиката щеше да е приятно. Иначе имах покана към Мартин Киселов - миналата година направихме копродукция с театър "София", с четирима млади артисти в една американска пиеса, двама от София и двама от русенския театър. Целта беше да се играе в двата града, дори изработихме декори на двете места. Точно тогава обаче настъпиха финансовите затруднения, това беше разход в повече и се изигра само няколко пъти. Та с Мартин имахме уговорката да постави "Мъртви души" на Гогол в края на сезона, но остана дотам. Междувременно замисляхме още едно детско представление, бях преговарял с няколко млади режисьори да дойдат в Русе...
- Доколкото си спомням, миналата година осъществихте съвместна програма с театралния фестивал "Варненско лято".
- Да, успях да възстановя международния театрален фестивал в Русе и да кооперирам с "Варненско лято", за да може чуждестранните артисти да минават и през двата града, като по този начин си делим разходите. Миналото лято три европейски спектакъла бяха представени и в Русе. Говорехме следващото лято да прибавим и румънския град Сибиу с неговия много известен театрален фестивал. Дори имаше идея да включим и истанбулския фестивал и да стане една сериозна съвместна инициатива. По линия на международното сътрудничество направихме три спектакъла с град Оснабрюк, Германия - у нас гостува немски артист, а там игра русенски артист (който вече е в театър "София"). След това работихме по една книга на Елиас Канети с петима артисти от Оснабрюк и четирима млади от русенския театър. Драматизацията направи Иван Станев, който от 20 години работи в чужбина. Показахме спектакъла в Русе, Оснабрюк и София. Беше поканен на фестивал в Берлин и от немската критика бе признат като едно от театралните събития на Германия.
- Едно от нещата, в които бяхте упрекван, е, че давате големи хонорари на гостуващите.
- Не съм го правил, без да го помисля. Единият е Христо Гърбов - да, той е скъп, обаче с негово участие сме изиграли 25 представления. За миналата година почти половината от цялата сума от билети е от това представление на Христо Гърбов. Значи си струва високия хонорар. Така е с Мартина Вачкова и с Илка Зафирова.
- Всъщност какъв е основният проблем с тази поредна реформа в българския театър?
- Това е начинът, по който се провежда. Но, така или иначе, тя като реформа категорично влезе, защото основно промени финансовите отношения, като субсидия от държавата минахме на съвършено друг принцип - да се плаща на бройка зрители.
- Но този принцип трябва да се прилага конкретно за всеки театър, за да е справедливо.
- Първо, по някакъв начин трябва да се регулира, което не е направено. Причините са ясни: един двумилионен град като София има няколко театъра, с почти гарантирана публика, значи те имат повече възможности да трупат субсидия от бройка зрители. Докато аз заварих русенския театър с продадени 80 билета за два месеца в зала от 600 места... Другият невралгичен пункт - всички театри по света през лятото не работят. В Русе публиката сериозно се беше отдръпнала от театъра и усилията бяха тя да бъде привличана, но това не става с магическа пръчка в един град, в който има само три пълни салона на месец. И изведнъж те карат да влезеш в система, която изисква пълни салони, за да припечелваш пари - за заплати най-малкото. Когато в този красив град Русе стане 15 май и по всичките му красиви улици и булеварди излязат кафененцата, чадърчетата, масичките, вечерно време хората предпочитат да седнат там, отколкото да отидат на театър. Освен това за първите 6 месеца на сезона трябва да натрупаме толкова бройки, които да ни осигурят и бройките зрители за летните три месеца. С което не успяхме да се справим. Отделно - в Русе има Мартенски музикални дни и салонът е зает с концерти. В този период направихме едноседмично турне из България, от което доста спечелихме. За две години произведох 20 заглавия, за да може всяко, което си отива, да бъде заменено от следващо. Да не говорим, че по-голямата част от тях са правени с никакви средства. Там има един фантастичен театър-майстор - Минчо, в продължение на 40 години всяко представление, което пада от репертоара, той го прибира в склада в старото училище на едно близко село. Там са натрупани декорите, има неща, които с малко освежаване и преправяне може да се използват. Другото, което не е домислено, е, че новият начин на субсидиране предполага спектакли, които да са за масовия зрител. Най-вече театрите се насочват към комедията. И ако тръгнеш към някакъв експеримент, към задълбочен театър, се смята за бутиково представление. Трябва да има някаква мярка.
- Както и да се съобрази най-подходящото за съответния град. Има много голямо значение и какво е виждането на общината и желанието да подкрепя своите културни институти.
- В Русе винаги, независимо от партийния цвят, ръководството на града се е грижило, знае се, че това е европейски град с културни традиции. Така беше и през двете години, през които съм бил там. Всичко, което съм поискал и е било във възможностите на общината, са го правили.
- За да може да действа пълноценно реформата и да бъде в полза на театралното изкуство, какво трябва да се направи в момента?
- Тя фактически действа. Не съм се ровил в документацията на колегите ми, твърденията са, че аз съм единственият, който се е издънил. Не го вярвам, защото за ноември и декември ние събрахме зрители, колкото за първото шестмесечие. На това ми казаха - а, значи може. Но това беше при непосилни усилия и от моя страна, и от страна на хората, които разпространяват билети, да не говорим за артистите, които репетираха всеки ден, играеха по две представления. Беше извънредна, тежка ситуация. Жалкото е, че след като те се справиха, бяха оставени без заплати за Нова година. Защото като правиш една реформа, трябва да имаш грижата да контролираш, да видиш къде как върви и при нужда да подадеш ръка. Казват ми: ти си оставач, не можеш да се оправиш финансово, не може да провеждаш реформата, отивай на поправителен. И когато взимам поправителния с отличие - защото да направиш за два месеца 8 хиляди и не знам колко бройки, значи си намерил начин да влезеш в крак, не само, че не го оцениха, но ми казаха: ти остави артистите гладни за Нова година...
- Казахте, че това вече е зад гърба ви и трупате планове. Какво работите сега?
- Започнах работа в една електронна медия, тя има много сайтове, един от които е за култура, поканиха ме да се занимавам с него. Иначе имам много планове. С Косьо Цеков от "ФСБ", който е мъж на първата ми братовчедка (той щеше да прави музиката за "Сън в лятна нощ"), искаме да осъществим един театрално-музикален спектакъл с много музика, включително музикална клоунада, с два инструмента на сцената - хубав концертен роял и неговата електронна "Ямаха", може да включим и други инструменти. Работното заглавие е "Взимай пенсията и бягай". Двама старци в старчески дом си припомнят младините, през какво са минали в подготовката си за музиканти, какво се е случило от тяхната младост до днес, как са се учили, какви усилия са полагали, на кого какво му е минавало през главата. Имам ангажимент към Армен Джигарханян да поставям в Москва "Януари" от Радичков, който той много харесва. Трябваше да стане през януари - вече сме поръчали декора, но заради нещата в русенския театър се отложи за март. Първият ни професионален контакт беше с "Три сестри", който той постави в Русе. Искаше наесен да прави там "Вуйчо Ваньо", но явно няма да стане.