НПО - новият тумор, който обхваща българското общество

Андрей Киряков

Докато мисирките са заети с теми пораждащи евтини емоции и вълнения в обществото, както и такива който да осигуряват комфорт на властта, един тумор се разрастна до заплашителни размери. Туморът наречен НПО - Неправителствени организации. На английски съответно названието е NGO - Non-governmental organization, затова и понякога се чува названието "ЕнДжиО".

Както и всичко други организации, вероятно и тези са замислени първоначално с благородна цел, с мисъл за по-добро развитие на гражданското общество, в помощ на държавното управление и все неща в тази насока. Но какви са реалните резултати от дейността на неправителствените организации в България?

Принципът на издръжка 

на НПО-тата е кандидатстване по европейски програми и други, предимно американски проекти, за развитие на различни видове дейност, от обществена полза и значимост. В някои случаи частична помощ за дейността идва и от съответната държава, в случая България, т.е. възможно е и смесено финансиране на НПО.

Има вече редица български закони, които регламентират държавна помощ за подобни организации. Така например в Закона за защита от домашното насилие е записано, че: "чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица." 

Според няколко изменения от 2009, 2019 и 2020 година, в такива програми могат да участват органите на изпълнителната власт, доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, и юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които да работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие. Тоест НПО-тата могат активно да участват в този процес, финансирането на който се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. 

По нататък в ЗЗДН се казва че: чл. 6 (7) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон.

Наскоро публично известен стана фактът, че благотворителното НПО на новия социален министър Иванка Шалапатова "За нашите деца", 

получава 50% от финансирането си от държавата

и е изхарчило около два милиона лева за заплати и осигуровки през 2021 година, което е 66 процента от бюджета на това НПО за съответната година. 

Освен конфликта на интереси в този и в други случаи има един по-голям проблем.

Много НПО-та, финансирани именно от бюджета, безконтролно прокарват своята политика, злоупотребяват с факти и информация по важни обществени и по социални въпроси, насаждат недоверие и отчуждение в българското общество, разграждат тъканта на обществото, под предтекст за борба по важни каузи, под предтекст за борба с насилието, за установяване на социално и икономическо равенство, на толерантност спрямо малцинствата и т.н.

Ако потърсим днес в интернет, ще намерим стотиците статии, които преди две-три години твърдяха колко много се е увеличило домашното насилие по време на КОВИД пандемията и особено на локдауна в началото на 2020 година. А дори и да не търсим, много добре помним цялата тази информация и пропаганда, както и внушението, че в България всяка трета жена е ставала жертва на домашно насилие, а всяка шеста е търсила помощ по този въпрос и т.н. 

А какви всъщност са реалните данни и то в информация, предоставена от група депутати начело с Надежда Йорданова, бивш министър на правосъдието, в правителството на Кирил Петров, във връзка с предложения за по-голяма строгост и изменения в ЗЗДН?

Според официални данни на МВР 

броят на пострадалите жени през 2019 година е 2820, през 2020 година е 2567, а през 2021 е 2816 пострадали жени. Това ще рече, че през въпросната 2020 година броят на случаите на домашно насилие не само не се е увеличил, а даже е намалял!! Приблизително същото показват и данните на Фондация "Асоциация Анимус" от националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие. На тази линия подадените сигнали за 2019 година са 2486, през 2020 година техният брой е 2403, а през 2021 броят им е 2289 човека. Тоест и тук виждаме намаляване на сигналите за домашно насилие, по време на КОВИД пандемията, а не увеличаване!

Откъде дойде тогава цялата тази информация за увеличаване случаите на домашно насилие, кой разпространи тази лъжа така усърдно, кой вреди на българското общество и кой ще поеме отговорност за това? 

При внимателно вглеждане в информацията, натрапвана ни усърдно от неуморни НПО-та, се забелязва, че всъщност тя е един микс от данни за Европа, например за данни от Франция, но не и за България, извадка от обаждания на горещи линии, направена обаче за произволно избрани месеци, плюс откровена злоупотреба с данни от различни сводки на МВР и изобщо една алабалистика, както е модерно да се казва сега. И цялата тази алабалистика ни се поднася като доказана и достоверна информация под заглавието - "Увеличиха се случаите на домашно насилие срещу жени по време на КОВИД пандемията". Което се оказва една абсолютна лъжа, поне за територията на България!

Единственото всъщност, което е вярно, е че имаме леко увеличение на случаите на домашно насилие срещу мъже по това време, отново по данни на МВР, които случаи през годините се движат около 350-380 годишно...

Изводът от тази нарочно създадена картина 

е, че така наречените неправителствени организации, в последните години все по-малко се интересуват от реалните проблеми и развитие на българското общество или на съответния сектор, в който те извършват своята дейност. НПО-тата са се превърнали в едни агресивни структури, чиято основна цел е получаване на все повече средства от държавния бюджет и по съответните програми, без оглед на средствата, с които това се постига. НПО-тата агресивно и грубо се намесват и се опитват да определят държавната политика в множество сектори, като конкурират съответните общински и държавни структури и получават средства от бюджета за това, т.е. от нашите данъци. Това обяснява и мащабното разрастване броя на НПО-та през последните години. Същевременно те не носят отговорност за своите действия или такава е много трудно да бъде потърсена.

Накратко казано, съвсем не е сигурно дали в момента НПО-тата помагат или вредят на държавата и обществото. За да се ограничат вредните последствия от действията на НПО-тата, както е очевидно, тяхната дейност следва да бъде строго ограничени от закона или дори при съответна дискусия съществуването на такъв вид организации да бъде изцяло преустановено.

Свободно слово