Нужен е нов механизъм за финансиране на лечебните заведения

Д-р Иван Кокалов е роден на 11 декември 1953 г. Възпитаник е на МА - София. Магистър по рентгенология в ИСУЛ, по икономика - управление на човешките ресурси в ПУ "Паисий Хилендарски", и по здравен мениджмънт. От 1993 г. е председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването, а от 1998 г. е вицепрезидент на КНСБ. Член е на Надзорния съвет на НЗОК.

"Здравеопазването е баланс между професионализъм и финанси"
 

- Д-р Кокалов, спазва ли се настоящият Колективен трудов договор в здравеопазването и как вървят преговорите за следващия?
- Тази година изтича срокът на стария и водим преговори за подписването на нов договор.  Финансовите резултати на различните болници са различни, въпреки че в КТД са дадени началните минимални заплати в 3 категории - университетските, където са най-високи, тъй като обслужват повече пациенти по повече пътеки, големите областни и общински и малките общински. В същото време възнагражденията зависят от финансовия резултат на конкретната болница. В Северозападна България примерно и районите, където има малки общински болници, поради липса на персонал и възможност да изпълняват повече клинични пътеки или пътеки, които са в ограничен брой и са ниско платени, нямат финансов резултат, за да постигнат нивата на заплащане по КТД.
- Какво правите в такива случаи?
- Ако на съответната общинска болница се направи реален разчет и се докаже, че няма възможност да се достигнат тези нива, идва ред на отрасловия съвет в здравеопазването и се дава право съответният работодател да не увеличава заплатите до нивата, записани в КТД. Примерно вместо с 50 лв., да ги вдигне с 10-20, а ако по-късно има по-добри резултати, да достигне изискваните нива на заплащане. Държавните и общинските болници дават отчети в МЗ и може да се види, че действително там няма тези приходи.
- Много ли са такива малки болници?
- За съжаление всичките малки общински болници са застрашени. Персоналът напуска при тези ниски доходи. Не е тайна, че за да съществуват тези болници, често канят пенсионери или се обръщат към МЗ да бъдат сменени изискванията към тях. В противен случай много от общинските болници ще фалират.
- КНСБ има ли предложения в тази посока?
- Федерацията на синдикатите в здравеопазването чрез КНСБ предлага законодателството да се промени и общините да могат да дават пари и за дейност. Сега като собственици те единствено могат да пренасочат пари от бюджетите си за поддръжка на сграден фонд, за апаратура, но не могат да дават пари за заплати. Естествено битката на синдиката е за повишаване на доходите, защото това е начинът да бъдат привлечени или запазени специалистите, но и достъпът на хората до медицинска помощ е част от нашата битка! Трябва с по-ускорени темпове да стигнем нивата на заплащане поне на Централна Европа в следващите 5 години. И в тази посока водим преговорите за следващото КТД.
- Неотдавна КНСБ предложи таван на заплатите в болници, които се финансират с обществени средства.
- Ако приемем, че минималната заплата е за най-ниско квалифициран труд в лечебните заведения, то 2 минимални заплати за начинаещи  сестри, акушерки и т.н., и 3 за начинаещ лекар според мен е началната стъпка за задържане на специалистите. Второ, апелираме с парите от нашите здравни осигуровки болниците да не формират печалба и публичният ресурс да бъде изразходван изключително за лечебна дейност и за заплащане на труда. Както говорим за минимални заплати, така да говорим и за таван на заплатите на работещите в държавни и общински болници. Защото е обществена тайна, че диференциацията в заплащането на лекарите е огромна. Ако един взема 1000-2000 лв., друг стига до 20 и нагоре хиляди.  Естествено, че трябва да има заплащане и за приноса, но той не може да бъде 10 пъти над това, което е основна заплата.
- Има ли разбиране от социалните партньори?
- Запознали сме ръководството на МЗ и по едно сме си стиснали ръцете - че трябва да изгоним търговците от храма.
- Министерството прави ли нещо за това?
- МЗ се опитва да прави, но въпросът е, че не е толкова просто. Първо, ние от години настояваме да не се регистрират лечебни заведения по Търговския закон и сме посочили като пример Франция, Белгия, Германия, където има специален закон, по който публичните държавни лечебни заведения се регистрират и се финансират. Но преходът от търговския към специален закон не е лесен най-вече заради дълговете на болниците. В момента казват, че над 400-500 млн. лв. са дълговете, които се обслужват, но има и лечебни заведения, които не могат да ги обслужат. Сега е изкривено финансирането на лечебните заведения, а изкривяването води и до корупционни практики.
- Преди дни стана ясно от информация от МС, че 2015 г. НЗОК е завършила с излишък. Как се случва това при положение, че касата се задушаваше м.г. от безпаричие?
- За първи път чувам, че касата е завършила на плюс. Но ако никой не калкулира дължимите суми към здравни фондове и каси от различни страни, може. Най-голям длъжник сме към германската здравна каса за лечение на здравноосигурени българи в Германия. Срещнахме се с тях и договорихме разсрочено плащане. В рамките на година и половина средствата, които дължим, не се олихвяват. За съжаление над 150-160 млн. са дължимите суми. За да каже някой, че касата е на плюс, значи не калкулира тези дългове. Но, ако се търси някакъв политически дивидент: "Видите ли, ние управляваме по-добре", трябва да кажа, че откакто е възникнала касата и се разширява дейността й, тенденцията е тя да се превръща в голяма аптека. Защото гоним вече 1 млрд. за лекарства. Разбира се, това има отношение към качеството на здравната услуга. В същото време Световната банка казва, че българинът отделя най-много пари от джоба си за лекарства. Е, ако се прехвърлят плащания към следващия бюджет на касата, може да кажем, че дефицитът е по-малък или завършваме горе-долу на нулата.
- Споменахте договарянето на цените на лекарствата, за които НЗОК плаща. Големите отстъпки не притискат ли фармацевтичните компании и ги принуждават да изтеглят продуктите си от българския пазар?
- Това са обществени средства и е естествено да се стремим да харчим разумно. Отдавна се говори за ползване на генерични форми, когато лекарствата се плащат с обществени средства. Но у нас много пациентски организации лобират за новите лекарства. Много от богатите страни като Германия, Франция ползват именно генерични лекарства, когато се плащат от обществени фондове. Разбира се, не говоря за лекарства, които са без аналог, особено за редки болести. Естествено всичко трябва да е с мярка.
Бяхме категорично против търговете за лекарства да се провеждат от лечебните заведения и сме доволни, че вече се създаде своеобразна борса. Стремежът е с наличните пари, събирани от здравни вноски, да може да се лекуват максимален брой хора. Разбира се, трябва да има и контрол. Но механизмът на финансиране създаде възможност за тези корупционни практики. Трябва да се мисли за нов механизъм, по който да се финансират лечебните заведения.
- Ще има ли ефект от пръстовите отпечатъци?
- Всякакъв контрол е добър, но доколко той е удачен, е друг въпрос. Ефект ще има, защото ще спре "лечението" на мъртви души. Но мисля, че трябваше да се изчака. Този ефект можеше да се постигне и с личната карта - през 2018 г. личните  карти в цяла Европа ще съдържат чип и информацията от него можеше да се използва. А сега излиза, че тези четци за пръстовите отпечатъци няма да могат да се ползват тогава.
- Има ли КНСБ позиция по проблема с разделянето на пакета медицински услуги на основен и допълнителен?
- Да, в скоро време КНСБ ще се произнесе по т.нар. пакети. Но въпросът е, че (лично мое мнение) ако оставим само лекуващият лекар да определя дали пациентът да бъде опериран утре или след 2 месеца, е тежка отговорност, която му се вменява. Медицината не е математика - след кратък период от време здравето на човек може рязко да се влоши. От друга страна, това може да създаде корупционни практики. Смисълът на цялата тази промяна е да се икономисат средства. Самата председателка на здравната комисия Даниела Дариткова е казала, че разделянето на пакетите ще  бъде внесено в НСТС и ще иска становище от социалните партньори. Вижте, здравеопазването е баланс между здравен професионализъм и финанси. Ако не се намери правилната пресечна точка и надделее някоя от страните, винаги се получава изкривяване. През последните години някои забравят, че здравеопазването е социална дейност, която има финансово-икономическо изражение, а не е финансова дейност, която има социално изражение. Да, трябва да се контролират средствата - те са обществени и са ограничени, но контролът не трябва да бъде за сметка на достъпа и качеството. Политиците трябва да се замислят дали мерките, които се предприемат, няма да задълбочат това неравенство. Всички сме длъжници в това отношение, но най-вече хората, които носят политическата отговорност.