29 Май 2020петък01:19 ч.

Д-р, инж. Иван Симеонов:

Някои иманяри знаят историята по-добре от музеите

Императора беше велика личност в бранша, казва нумизматът от Бургас

/ брой: 215

автор:Красимир Кръстьовски

visibility 8628

Иван Симеонов е сред малкото познавачи на антични монети в Бургас. С нумизматика се занимава от ученическа възраст. В миналото е бил притежател на малка сбирка. Приятел преживе на корифея на родната браншова общност бай Желязко-Императора. Автор е на книгата "Загадките на Анхиалското монетосечене". Днес хобито му е само на ценител и познавач.


- Г-н Симеонов, нумизматиката е хоби, страст или бизнес за богати хора?
- Аз се увлякох още като ученик. Нумизматиката дава много познания - за времето, бита и историята. Монетите са част от миналото, по които може да съдим дори за държавното устройство, за величието и падението в различните епохи. Когато бях млад, държавата насърчаваше това наше хоби и, ако не го подпомагаше, то поне не му пречеше. Някога имахме свое дружество, обменяхме опит, находки, тълкувахме какво стои зад тях. Благодарение на системата дори иманярските съкровища оставаха в страната - най-често в регионалните музеи. Днес нумизматиката е убита. Дори богатите хора останаха без сбирки. Твърдя, че държавата ни по най-грозен начин насърчава находките ни да отиват в аукционите зад граница.
- Защо?
- След така наречените демократични промени, май по времето на царското правителство, се промени законът. Новото беше, че на всички притежатели на сбирки трябваше да им се опишат експонатите и да станат държавна собственост. Частникът може само да съхранява монетите си. Виж, ако покупката е от аукцион зад граница - има един текст, че собствеността се признава. И така намереното у нас все по-често се изнася. Ако си българин и искаш да го легализираш, се отива навън, извършва се продажба от лице и съответно покупка и така може легално да се притежава. Такива случаи обаче са малко. Практиката е купувачите да са чужденци.
- За много пари ли става въпрос?
- Относително. Находките у нас най-често са на монети в огромни тиражи, които струват по 10-15 лева на бройка. Ценни монети, с висока антикварна стойност се срещат много рядко. Като млад и аз имах нещо като сбирка. Започнах с български стотинки и пари от Третото българско царство. Впоследствие се сдобих и с някоя друга римска и византийска, но отдавна не притежавам нищо. Учех се на занаят от Милев и Премянов. Те бяха тукашните корифеи. Сега за жалост всичко умря. Заради закона ликвидирах колекцийката си. Сега се ровя още и се интересувам, но само като ценител и познавач.
- Познавал си се лично с Императора, какъв човек бе той?
- Бай Желязко бе велика личност. Около него витаеха всякакви легенди, голяма част от които са чиста истина. Първо, Императора не бе случаен човек. Имаше невероятни познания по история, по метали. На него фалшива монета никой не можеше да му пробута. Той беше деликатен и си имаше един маниер - като му донесат за експертиза фалшфикат, казваше: "Абе хубави са монетите, ама аз няма да ги купя!" Иначе имаше винаги готовност за покупка на ценности. В джоба си носеше редовно по 10 000-20 000 в долари и марки. Винаги изтупан и стегнат, с вратовръзка, вдъхваше респект. Плащаше директно, без пазарлъци. Затова ми стана смешно, когато убиецът му пусна версията, че му дължал пари. Това е абсурд. Помня, когато се запознахме - беше на една наша сбирка в Профсъюзния дом. Идва при мен бай Желязко и пита: "Значи ти си Иван, дето ми праща поздрави!" Пък аз едвам вдянах, че мой познат от Ямбол, който знаеше че се интересувам от антики, му пращал много здраве ей така, да ме представи пред корифея. Та, тогава Императора извади един класьор с много редки златни монети. Поисках и аз да ги разгледам, а той ме отряза - "Тези неща не са за тебе, момче". Аз се засегнах и тръгнах да си ходя. На входа обаче бай Желязко ме стигна, даде ми класьора да го разглеждам, а аз онемях - сбирката бе нещо уникално. Тогава за пръв път се изплаших да не би нещо да се случи и да стана отговорен, 40 златни монети са това, а той: "Абе, спокойно си разгледай всичко". Беше психолог и умееше да преценя хората. Трябва да кажа, че той не се и страхуваше.
- Как не се страхува, та той е бил доста възрастен по това време?
- Беше към 80-те, но здрав. Императора по времето на Втората световна война е бил парашутист. Бил е специално обучен. На мен ми разказа за най-тежкия момент в живота си. Ранили го тежко около Страцин. Едната му ръка била почти откъсната и полевите лекари били на мнение да я отрежат, но да му спасят живота. Бай Желязко обаче стиснал зъби и ги заплашил, че ако сторят това и оживее, ще ги намери след войната и ще ги избие до крак. Лекарите, стреснали ли се или друго, но рискували и все пак успели да спасят ръката му с операция насред бойното поле.
- Колко струва най-скъпата монета в държавата ни?
- Тя е една - златната на Иван Асен. На музея в София я предал един сърбин. Чувал съм, че оценката й е за повече от милион. За нея сърбинът поискал бартер монети от Девненското съкровище. То е най-голямото, намирано по нашите земи. Общото му тегло е около 600-700 килограма в сребърни монети.
- Най-голямото ни съкровище е сребърно?
- Хм. Един много известен иманяр, няма да ти кажа името му, ми каза, че при находки от сребро, на 50 сребърника има по една златна монета. Той ровил винаги след археолозите и в неговите находки било така.
- Как стоят нещата с иманярите у нас?
- Знам, че са под по-особен надзор. Дори ги дебнат и чакат да намерят нещо. После им се спретва полицейска акция и им вземат всичко, без металотърсачите...
- Ами да ги съжалим, а?
- Не. Иманярите по-често гонят Михаля с разни уж автентични карти на заровени иманета.
- Кои са най-издирваните съкровища в България?
- На Вълчан войвода и на тракийския цар Лизимах. Легендите обаче са толкова много, че това търсене вече е в няколко района на Югоизточна България. Много се копае в Руенско и въобще по Балкана. Някога там са били граничните ни крепости и по тези калета наистина се намират монети. Сред тях уникалните обаче са изключение.
- Каза, че най-скъпата ни монета е от времето на Иван Асен, а това е чак Втората българска държава. По-стари български пари не са ли намирани?
- Ами, не. Чувал съм най-различни предположения и догадки, но категорични доказателства за сечени пари в Първата българска държава няма. Което за съжаление води до едни размисли в посока на писаното от византийските хроникьори: Че държавата ни тогава е била призната само за да служи като охрана на границите от нашествия на варварите. А войните сме ги водели, когато от империята забавят или спрат да ни плащат. Логиката е такава. Как така иначе държава с устройство, армия и църква няма да сече собствени монети? Преди години Димитър Станков обяви, че притежава златна монета, сечена по подобие на византийските от времето на Аспарух, но това не се доказа официално. Монети със сигурност имаме освен от Иван Асен, и от брат му Петър Белгун, и от Калоян. Асеновата е юбилейна - за битката при Клокотница. Предполагам, че ако има други, те също са за знаменателни събития и не са били в обращение.
- Кои са най-заможните ни нумизмати?
- Както обясних, у нас нямаме право. Може би най-голяма е колекцията на Димитър Станков-Бузата, който има собствен аукцион. Много заможен е и един Славей, фамилното му име не мога сега да си спомня. Той също живее в Германия и се занимава с реставрация и изработка на копия на монети. Невероятен е.
- Значи само музеите ни днес се занимават професионално с нумизматика?
- Може да се каже. В не всички обаче служителите са професионалисти. Когато излезе промяната в закона, предадох една малка сбирка за 150 лв. В нея обаче имаше и една рядка монета, като само тя струваше повече. А мен един музеен специалист само дето не ме обвини, че съм ги измамил, предавайки сбирка за жълти стотинки. Не искам да коментирам. Тъжното е, че държавата ни вече толкова години не осъзна, че този текст в закона работи срещу нея и много ценности безвъзвратно ще потънат в чужбина.

 

И братя Бобокови са арестувани

автор:Дума

visibility 6

Станишев отново настоя за икономически щаб

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 100

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Меркел: ЕС да поеме повече отговорност в света

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 134

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1065

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 368

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ