Няколко реда за ролята на председателя на Народното събрание

42-то Народно събрание започна своята работа. Очевидно е, че тя ще протича при не съвсем благоприятни условия. В парламента са представени партии, някои от които проявяват категорична непоносимост една към друга. Но Народното събрание, доколкото е представител не на отделни части от народа, а на целия народ, трябва все пак да търси и да намери формулата за постигане на определено единство. В това отношение значителна роля има да играе председателят на Народното събрание. 
 Макар и избран с гласовете на определена парламентарна сила, председателят на Народното събрание е все пак председател не на тази парламентарна сила, а на цялото Народно събрание. Заставайки на председателското място, той трябва да забрави за своята непосредствена политическа принадлежност и да се превърне в представител на всички народни представители.  
На своето високо място председателят на Народното събрание трябва да е максимално неутрален. Неговата непосредствена задача е не да защитава определена политика, а да ръководи работата на парламента в съответствие с Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако би искал да развие определена политическа теза, той трябва да слезе от председателското си място и да застане на трибуната, на която застава всеки народен представител, поискал думата. Всяко пристрастно политическо отношение неизбежно ще внесе разкол в и без това трудно поддържаното единство в системата на парламента, което очевидно няма да е принос към успешната работа на този най-отговорен държавен орган, напротив. В Народното събрание съществуват достатъчно противоречия, поради което недопустимо трябва да е тези противоречия излишно да се задълбочават. 
Председателят на Народното събрание трябва да показва не само добро парламентарно, но и добро лично възпитание. Задължително е той да проявява уважително отношение към всеки народен представител, какъвто и да е той. Назидателният тон в отношението към народните представители трябва да се смята за напълно изключен.   Председателят на Народното събрание е само пръв между равните, което означава, че той трябва да има към всеки народен представител онова отношение, което би искал да имат към него, ако бе не председател на Народното събрание, а само "редови" народен представител. Дори когато налага наказание, предвидено в Правилника за организацията и дейността на НС, той трябва да използва единствено и само безпристрастния език  на този правилник. Емоциите следва да бъдат спестени.
    Това, което важи за председателя на Народното събрание, важи без съмнение и за неговите заместници, когато те поемат ръководството на заседанията на Народното събрание.
Тези кратки бележки са предизвикани от първите впечатления, които остави у мен стартът в работата на 42-то Народно събрание. Позволявам си ги на основание на 11-годишния ми парламентарен стаж в четири Народни събрания и на правата, които непосредствено произтичат от статуса ми на български гражданин.