Няколко важни въпроса към кандидатите за евродепутати

Тодор Канев

С наближаването на пролетта се усилва очакването за започване на нещо ново и свежо, което ще ни промени и ще ни вдъхне надежда и увереност. За нас, гражданите на Европа, освен очакваното посрещане на пролетта ни предстои и важен европейски избор. Той ще ни покаже какъв да бъде моделът на управление в следващия петгодишен период според суверенния вот на гражданите на Стария континент. Дали да започне нов устойчив икономически модел на управление. Кои държави ще увеличат своите дялове в икономиките си и ще започне реиндустриализация и повишаване на регулациите, или ще се запази досегашният неолиберален модел на управление, в който доминираща роля ще продължат да имат монополите, банките, картелите и офшорните компании.
Кандидатите обаче ще трябва да ни убедят, че ще могат да проведат политики, които гарантират икономически растеж и заетост, която от своя страна е една от първите стъпки за преодоляването на бедността. 
Те ще трябва да ни отговорят на редица въпроси, които не бяха повдигнати до този момент. Досега номинираните кандидати на различните политически формации се занимаваха повече с междуличностни борби и проблеми на национално ниво, отколкото на европейско.
Не се чуваше до този момент от номинираните да говорят и поставят голяма част от въпросите, които са важни както за съюза, така и за България, и поради тази причина може би ще трябва да ги питаме, докато не получим адекватни и удовлетворяващи ни отговори с ясна визия за действие и промяна.

Как ще се борят с корупцията както у нас, така и в Европа?

Европейската комисия представи своя първи доклад за борба с корупцията в ЕС.
Според него корупцията засяга всички страни членки в общността, което коства общо 120 милиарда евро годишно на икономиката на Европа. Макар че през последните години се търсят и се прилагат различни антикорупционни мерки, то видим ефект и напредък в борбата с корупцията не се вижда. Корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и във върховенството на закона, тя вреди на икономиката и лишава държавата от така необходимите й данъчни приходи.
Основните рискови области са в строителството, здравеопазването, както и в областта на обществените поръчки. Рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално ниво, тъй като контролът и проверките са занижени. Но трябва да се отбележи, че не липсват и корупционни практики дори на ниво еврокомисари.
Европейската комисия представи и две проучвания на общественото мнение по темата. Три четвърти от европейските граждани и 84% от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в техните страни. Четири процента от европейците и 11% от българите заявяват, че им е искан подкуп през изминалата година.
Според доклад на Световния икономически форум най-проблемните фактори за правене на бизнес в България са: корупцията, достъпът до финанси, тежката държавна администрация и липсата на административен капацитет, политическата нестабилност.
     Липса на достатъчно образовани работници, които да отговарят на търсените специалисти от страна на бизнеса.
От тези доклади ясно се вижда, че борбата с корупцията трябва да се провежда както на национално, така и на европейско ниво, и този въпрос ще трябва да го задаваме, докато не се предприемат адекватни мерки за изкореняването на корупцията.
Друг важен въпрос, на който трябва да отговорят кандидатите, е:

Ще се въведе ли данък "Тобин", или по-познат като данък върху финансовите транзакции?

След началото на кризата от 2008 година основните европейски политически партии и държави в общността осъзнаха, че трябва да се потърси мярка, която да озапти финансовите спекуланти, които ни доведоха до тази криза. Може би  именно този данък е адекватната политическа мярка.
Според Джеймс Тобин въвеждането на данък върху финансовите транзакции ще бъде мярка за противопоставяне на диктата на финансовите пазари. Тобин отбелязва, че за да бъде ефективна мярката на данъка върху финансовите транзакции, трябва да се въведе във всички страни, което ще бъде много трудно и ще срещне огромна съпротива от страна на финансовите институции. Чрез него ще се успокоят финансовите пазари и спекулантите, целящи огромни печалби за кратко време, ще бъдат отстранени от пазара.
Дали данъкът ще донесе големи приходи на отделните страни членки е под въпрос, но ще се гарантира финансова стабилност, която е много важна за всяка икономика.
През 2011 година българското правителство се противопостави на предложението от Европейската комисия за въвеждането на новия данък. Изтъкната беше причината, че данъкът ще наложи допълнителна тежест върху бизнеса. Освен нашата страна, на предложението се противопоставиха Великобритания, Люксембург, Дания, Швеция и Чехия.
Дали сме достатъчно богати, за да се откажем от тези приходи, или нямаме никакви социални проблеми за решаване. Очевидно, че тогавашният министър на финансите мислеше повече за бизнеса, отколкото за най-бедните граждани на Европа.
През последните месеци се повдигна една тема, която нашите представители ще трябва да гласуват в следващия Европейски парламент, а именно - за подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ.


Ще се противопоставят ли на подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ?

Вече се проведоха три кръга от преговорите между ЕС и САЩ във връзка със споразумението. Преговорите са закрити и на тях се канят като консултанти основно експерти от най-големите мултинационални компании. Една от основните теми е уреждането на спорове между инвеститорите и държавите от ЕС. Европейският парламент единодушно смята, че Уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) е важен инструмент за защита на инвеститорите. Ако инвеститорите нямат възможност да предявят иск пред местните съдилища или местните съдилища не са в състояние ефективно да се справят с предявените искове, тогава инвеститорите няма къде другаде да се обърнат. При такива обстоятелства клаузите за УСИД в инвестиционните споразумения дават сигурност на инвеститорите, защото им гарантират възможност за предявяване на иск за обезщетение (пред трибунал, който е съставен от корпоративни адвокати).
С тази точка от споразумението може да се каже, че идва нова форма на експлоатация, а според някои автори тази точка поставя началото на ново икономическо преразпределение на света за създаване на нови икономически и политически сфери на влияние. Трябва да се отбележи, че споразумението прокарва някои теми, които Европа отдавна е поставила във фризера, а от своя страна САЩ искат да се преразгледат отново, като:
- Отхвърлянето на АКТА;
- Промяна в областта на стандартите на ЕС;
- Забраните в областта на ГМО-продуктите.
Нас, българите, като най-бедната страна в Европа ни интересува именно този въпрос, макар че беше повдиган многократно в обществото - темата за бедността. До решаване на проблема така и не се стигна. Поради тази причина ние трябва да продължим да ги питаме:

Как и в какви срокове ще се преодолее бедността както у нас, така и в Европа?

Преди 2009 година сегашните евродепутати заявяваха, че ще се борят с бедността чрез устойчив икономически растеж и повишаване на заетостта, но в края на мандата трябва да кажем, че те не се справиха с проблема. Днес категорично може да заявим, че те не се справиха и не намалиха бедността, а точно обратното.
Кризата намали доходите на домакинствата и днес те са най-ниски. Според изследване на Евростат в момента 24% - или това са над 120 милиона европейци - са бедни или социално изключени, като най-засегнати са децата и възрастните хора. В България процентът на бедните е 30%, като ние сме с най-висока бедност в общността.
Близо 9% от всички европейци живеят в сериозни материални лишения. За нас, българите, този процент е по-висок, а именно 12%.
10% от европейците живеят в домакинства, в които никой не работи.
Според изследването две трети от ромите са безработни, едно на всеки две деца посещава детска градина и само 15% завършват средно образование.
Безспорно има още много важни въпроси, които трябва и може да се зададат, като: Как евродепутатите ще определят своите екипи? Или как ще се борят с надигащата се вълна от неофашизъм? Или въпросите, свързани с околната среда? Ще продължим да повдигаме въпросите, които засягат нашето бъдеще, и ще чакаме адекватни отговори и реални действия за решаването им.
Важната задача обаче е да се промени моделът на управление, тъй като десните управляват Европа през последните 15 години и налагаха либералния модел.
Социалистите, левите и зелените могат и трябва да променят съществуващия модел. Вярвам, че ние всички заедно можем да го направим!