Няма да се отърват само с доматите

Сергей Подосьонов
Лента.ру


В посланието си до Федералното събрание на 3 декември Владимир Путин обеща да затегне санкциите срещу Турция заради унищожаването на руския бомбардировач Су-24 на 24 ноември. Държавният глава подчерта, че Анкара няма да се отърве само с доматите и още неведнъж ще съжалява за стореното. Какво може да предприеме Русия и с какво могат да й отговорят опонентите, разсъждава Лента.ру.

Напълно да затвори авиополетите

Веднага след като стана известно, че турският Ф-16 е атакувал и свалил руския бомбардировач, Владимир Путин предрече сериозни последствия за руско-турските отношения. Външният министър Сергей Лавров веднага препоръча на руснаците да не ходят в Турция и в туристическата индустрия приеха това като заповед: операторите започнаха да свалят от програмите си турските курорти. Същия ден забрана за продажбите по тази дестинация прие Ростуризъм. По-късно забраниха и чартърните полети до Турция.
Без съмнение това е болезнена мярка за Анкара: руснаците твърдо заемат второто място в турския туристически поток. Миналата година тази страна са посетили 4,5 млн. руски граждани, които са оставили в турските курорти близо 3,5 млрд. долара. Но, както отбелязва първият зам.-председател на комисията в Държавната дума по икономическа политика Михаил Емелянов, последствията от тези санкции ще се усетят едва през следващата година.
"Тези санкции имат отлагателен характер: забраната на чартърните полети до Турция напълно ще заработи едва през май, когато ще започне сезонът", казва парламентаристът.
Далеч по-бързо Анкара ще усети спирането на безвизовия режим и забраната за работа в Русия на турски граждани. Съгласно указа на Путин тези мерки ще влязат в сила на 1 януари 2016 година.
Според Емелянов при авиопревозите нещата могат да се влошат още повече. "Биха могли напълно да забранят полетите до Турция, особено до Истанбул", смята той. Според Емелянов засега Русия е приела чувствителни, но далеч не критични мерки. Следователно, ето го първия прозорец на възможностите за още по-тежки санкции.

Стоп на търговията

От Нова година влизат в сила ограничения за внос на турски плодове и зеленчуци. Под правителствената забрана са пилешко и пуешко месо, домати и краставици, карфиол и броколи, портокали и мандарини, грозде и някои други плодове и зеленчуци, както и сол. В Турция прогнозират, че щетите от ембаргото на хранителни стоки ще са 150 млн. долара.
В Русия турският дял на вноса на зеленчуци е 20%, а на цитрусовите плодове - една четвърт. От друга страна, Турция е един от големите купувачи на руско зърно. Ръководителят на Министерството на селското стопанство Александър Ткачов заяви, че санкциите срещу Турция по никакъв начин няма да повлияят на положението с продоволствието в Русия. С него обаче не е съгласен зам.-министърът на икономическото развитие Олег Фомичев, който предупреди, че е възможно "незначително" покачване на цените на плодовете и зеленчуците.

Промишлените стоки гоу хоум

Турция внасяше в Русия не само домати. С промишлените стоки всичко е далеч по-сложно. "Засега турските фирми на практика са запазили всичките си контакти. Русия постъпи достатъчно меко, санкциите са сериозни, но не изчерпателни. Изглежда е било решено да се даде на Турция възможност да размисли - разсъждава Емелянов. - Но ако противопоставянето продължи да се изостря, съществуват сериозни лостове за икономическо въздействие: пълна забрана на полетите, при това по време на сезона, забрана за внос на промишлена продукция, особен режим за допуск на турски компании на руския пазар". Все пак, предупреди той, той ще има "обратно въздействие върху руската икономика".
"Ако напълно забраним вноса на турски стоки, то леката промишленост е сравнително лесно да бъде заместена, докато автомобилните компоненти - в тази сфера Турция работи много сериозно - няма да е лесно, това ще навреди на нас самите. Същото е положението със строителните фирми. Такава забрана ще е сериозно нещо, ще загубим много пари", обясни Емелянов.

Културата

Противопоставянето между Москва и Анкара засегна и обществената сфера. На 1 декември в Москва бе затворен руско-турският научен център. А Министерството на образованието реши да върне в родината руските студенти, които се обучават в Турция на обменни начала. Ударите са обидни, но за икономиката са несъществени - поне в краткосрочна перспектива. И Русия, без съмнение, ще продължи тази линия.

Да се замрази "Аккую"

Още един въпрос - какво ще се случи с големия проект на Росатом, изграждането на първата в Турция АЕЦ "Аккую". Стойността й се оценява на 22 млрд. долара, от които 3 млрд. Русия вече е инвестирала.
"Много експерти твърдяха, че централата не ни е изгодна: на практика ние я строяхме с наши пари. Инвестициите там са 22 милиарда, как ще ни ги връщат турците зависи от цените на тока, това е дългосрочен проект. Ето защо, ако нещо се случи с него - за Бога", казва Емелянов.

Военно сътрудничество

А ето тук загубите са неизбежни. "Трябваше да доставим там противотанковите комплекси "Корнет" и още редица военнотехнически изделия. Сега няма да им ги дадем - каза Михаил Емелянов. - Естествено, в условията на такова напрежение ние не можем да въоръжаваме свой потенциален противник. От друга страна, загубата на пазар в толкова чувствително направление като износ на оръжия - също не е добре".

Отново да признаем геноцида на арменците през 1915 г.

Това е ефективен и болезнен начин да развалим настроението на Турция, без да похарчим и копейка. Руската Дума вече е приемала декларация, осъждаща арменския геноцид и признаваща 24 април за Ден на паметта на жертвите на геноцид. Това обаче беше още през 1995 година. А сега нищо не ни пречи отново да го повторим, още повече, че 2015-а още не е свършила - годината на 100-годишнината от организираното в бившата Османска империя клане.
Лидерите на "Справедлива Русия" Сергей Миронов и Николай Левичев вече внесоха в Думата законопроект за наказателна отговорност за отричане на факта за масовите убийства на арменци от турците по време на Първата световна война.

С какво ще ни отговорят

Страните вече започнаха да си разменят "любезности" в най-чувствителната сфера - газовата. На 3 декември се появиха едновременно две важни новини: руското правителство все пак реши да замрази строителството на "Турски поток". Според сметките на турски парламентаристи, засилването на санкциите може да струва на Турция 20 млрд. долара годишно, или 3% от БВП. В отговор Анкара и Баку решиха да ускорят изграждането на Транс-анадолския газопровод (TANAP), за да заработи преди 2018 година. Освен това Анкара ще опита да ускори заедно с Китай, Казахстан, Грузия и Азербайджан проекта за създаване на транспортен коридор в Европа, заобикаляйки руската територия. Така че Турция не смята да се предава.
Именно с това се обяснява внимателността на реалните стъпки на руското ръководство на фона на яростната риторика, смята финансовият омбудсман Павел Медведев. "Имаме много лостове, но и Турция има не по-малко", каза той пред Лента.ру.

Турският транспортен демарш

Сериозен удар за Русия би било ограничаването на движението на руски кораби през Босфора и Дарданелите. Това би попречило на снабдяването на нашите групировки в Сирия. Съгласно международното законодателство обаче такова нещо едва ли би било възможно. Затова пък Турция напълно може да затрудни процедурата за преминаването на Босфора от руските кораби. "Автомобилите със стоки от Турция се задържат от митничарите в Русия - уточнява Медведев. - Те дават идея на турците: те разбира се, не могат да затворят Босфора и Дарданелите. Но спокойно могат да проверяват дали корабът от Русия не кара вместо петрол наркотици". А това, разбира се, ще създаде допълнителни трудности.
Павел Медведев обаче се надява конфликтът между Москва и Анкара постепенно да заглъхне. "Речта (посланието на Путин - бел. Лента.ру) беше сдържана. И освен това дава надежда, че лимоните ще продължат да се внасят. Няма да се отърват само с доматите, но лимоните ще ги пуснат", каза той в заключение.

Лимоните засега не ги спират


Президентът Путин (в центъра) на церемонията в памет на жертвите на геноцида в Османската империя