Няма данни и факти, които да налагат несъстоятелност за КТБ

Въпреки оскъдната информация, представена на обществото, за текущото състояние на групата КТБ след поставянето на двете банки под специален надзор, няма безспорни данни и факти, които да налагат КТБ да бъде обявена в несъстоятелност. Това заяви вчера на пресконференция в БСК финансистът Емил Хърсев. Той е член на експертния консултативен съвет по проблемите на КТБ. Съветът, който се състои от работодатели, синдикати и финансисти, излезе с меморандум с изводи, предложения и решения по проблема с банката.
Според Хърсев има възможност банката да бъде оздравена и стабилизирана. От финансова подкрепа се нуждае само КТБ. Това обаче не може да стане без външна подкрепа, но трябва да съответства на европейските правила, допълни той. По думите на Хърсев преди всичко оздравяването на КТБ трябва да стане с ангажирането на частни капитали и средства за ликвидна подкрепа. Хърсев смята, че още веднага би могло да се пристъпи към решаване на малка част от проблема. Това според него може да стане чрез дъщерната на КТБ банка - "Креди Агрикол България", която вече се казва "Виктория", която също бе поставена под специален надзор.
Банка "Виктория" може веднага да отвори клоновете си и да започне операции. Тя е в добро състояние, одиторите го потвърдиха, каза Хърсев. Банката бе придобита неотдавна от КТБ и би могло собствеността върху "Виктория" да се прехвърли например върху Българската банка за развитие (ББР) срещу възстановяване на сумата, която КТБ е платила за акциите й, посочи финансистът.
Хърсев каза още, че не трябва да се прехвърлят проблемите на КТБ върху данъкоплатците и бюджета. С финансови инструменти могат да се ангажират частни средства - най-малкото на вложители в самата банка, за да се оздрави и стабилизира тя. Не е нужно от бюджета да се разходват пари за тази цел, допълни той. Разходите могат да бъдат поети за сметка на собствения капитал на банката, на провизиите и вероятно и на част от парите от негарантираните от Фонда за гарантиране на влоговете депозитори в банката.
Най-важното е банката да се оздрави и да работи, защото по този начин ще бъдат най-малки загубите, посочи още Хърсев. Ако банката се стабилизира и оздрави, загубите от вземанията, които не са гарантирани, ще бъдат минимални. Ако бъде оставена банката да фалира, загубите ще отидат към максимални размери, както прогнозират някои от изказалите се по този въпрос специалисти от следствието и прокуратура, каза Хърсев.
 

Синдикатите:
Има гняв, който може да се излее неконтролируемо

Синдикатите заявиха вчера, че са притеснени за бизнеса и работните места. Има готовност този гняв да се излее, и то неконтролируемо, заяви вицепрезидентът на КНСБ Иван кокалов. Не мечтаем за това, но не го изключваме, коментира председателят на УС на БСК Сашо Дончев.
За работодателите и синдикатите е важна съдбата на фирмите с разплащателни и депозитни сметки в банката, като над 25 000 служители са в риск да не получат заплати и от спиране на работата на предприятията, заяви Дончев.
Според Кокалов "зад бездействието на БНБ се крият политически и икономически интереси" и по тази причина е "крайно време и прокуратурата да се намеси".

Константин Пенчев:
БНБ абдикира от контрола след банковата криза през деветдесетте

Оказва се, че през годините Българската народна банка не е упражнявала никакъв контрол върху банковата система. Това заяви вчера пред БНР омбудсманът Константин Пенчев. "При първата спънка, след кризата 1996-1997 година, когато беше сменено цялото законодателство, не само, че контрол не е оказван, а БНБ абдикира. Тя не желае да вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка", заяви още омбудсманът.
Проблемът с КТБ не е нито финансов, нито банков, защото и двете системи са стабилни. Той е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците, каза Пенчев. Той посочи, че досега никоя политическа партия не е поела ангажимент да обясни на избирателите как ще реши казуса.