Няма деца, няма проблем

Отново е април и отново хиляди родители ужасено очакват вездесъщата интернет система за прием в университети, пардон - в детски градини, да бъде гостоприемна за техните деца. Едни и същи досадни числа за недостиг на места в забавачки за поредна година шестват из медиите, повтарят се из интернет форумите, обсъждат се на детски площадки. 12 000, 13 000, 14 000 - бройката расте с всеки пролетен прием, успоредно с непрекъснатите хвалби на столичното кметство, че се откриват нови и нови сгради с N на брой свободни места. Ако слушаме столичната кметица, тя всяка седмица реже ленти, но явно на въображаеми градини. За майки и бащи си остава актуален въпросът как така в същото време децата им продължават да стоят вечна резерва в дългите списъци на чакащите. Много от тях са използвали всички възможни алтернативи - неплатен отпуск от работа, баби пенсионерки, частна градина или детегледачка за няколко месеца с цената на много финансови жертви. Изчерпаните варианти от родителите обаче все не успяват да направят впечатление на гербаджийската администрация, която продължава да вярва, че се справя с проблемите, като отправя обвинения към предишни управления. Години наред властта хули един или друг бивш градоначалник за унищожените забавачки, вместо да се захване на строи нови. И намери най-простия начин да се справи с въпроса - като насърчи българките да не раждат. Няма деца, няма проблем. Раждаемостта спадна до драматични стойности, с тенденция да се изравни с наличните места в яслите и градините.
Как не се сетиха по-рано! Нямаше да има недоволни родители, нямаше да е необходимо да се прави сложна система за прием, нямаше да има обидени от неравнопоставените критерии за вход. За да докажат обаче липсата на всякаква визия по проблема, столичните управници взеха, че се сетиха, че детски градини действително са нужни и скоростно трябва да се строят. Хич не се замислиха не е ли малко късно за тези "спешни" мерки. Ще има ли изобщо деца в София, докато станат готови новите сгради? Или те просто ще се построят, за да останат като паметен знак за недалновидното управление на хора, които напускат властта?
А за родителите часът на истината е днес, когато разчитат да видят името на детето си в списъка на богоизбраните. Те не се интересуват какви са причините, за да водят налудничавата битка за прием в университет, пардон - ясли. Те търсят виновниците и искат те да си понесат отговорността. Напразно.