Няма къща без темели

Ако нещо в дейността на МОН през 2018 г. със сигурност трябва да бъде признато, то е, че министър Красимир Вълчев и екипът му се стараеха да изпълняват реално намеренията, които са обявили. Но понеже много от тези намерения са в грешна посока, насочвани от лоши закони, натрапени от ГЕРБ, резултатите здълбочават проблемите в сектора на средното образование. 

През отиващата си година доста напредна

разграждането на националната система

на средното образование, предписано от новия училищен закон (ЗПУО), приет силово от мнозинството в парламента през 2015 г. На фона на радостната синдикална еуфория от вдигането на учителските заплати (събитие с категоричен положителен знак) никой не обръща внимание, че решаването на парче на проблема с доходите в сектора на знанието доведе до още по-големия абсурд учителите на учителите - т.е. учените, да получават заплати по-ниски от тези на начинаещ учител. И второ - че средното образование, което е базовото образование на младите във всяка държава, у нас все повече се превръща в конгломерат от автономни училища, в които се преподава по различен начин, с различни учебници, различни учебни дисциплини и модули в зависимост от това какви финансови, материални и кадрови ресурси съществуват по места. Не е чудно, че в анализите в областта на образованието, които ни изпращат международното изследване РISA и Еврокомисията, се подчертава, че България е страната с най-големи разлики в знанията на учениците от големите градове и малките селища и че у нас в най-голяма степен е видима разликата в знанията на децата в зависимост от материалния статус на семействата. Т.е. казват ни нещо, което си знаем - че България трайно зае първото място по бедност в ЕС и че разделението бедни-богати също така трайно дава отражение в образованието, въпреки обилните клетви в нормативните документи и стратегии за равен достъп до качествено обучение за всички деца. Толкова е качествено, че 41% от нашите 15-годишни ученици не разбират онова, което четат. 

Пряк резултат от липсата на национално виждане за целите на средното образование е

нахлуването в училище на всякакви НПО

фирми, мобилни оператори, на религиозни по същност организации като тази на тамплиерите, че и на банки дори. Училището стана интересно място, което може да осигури масовост на участници за всеки проект, от който инициаторите печелят пари. Още в началото на годината избухна скандалът с анкети на Енергийната агенция-Пловдив сред децата в София с въпроси за доходите на семействата, размера на жилищата, сметките за ток и парно и пр. Оказа се, че Столичната община е плащала да се проучат енергийните източници на парно и вода в столицата с цел... "подобряване на качеството на въздуха". Остър родителски протест предизвика не по-малко абсурдната анкета в училище, пусната от джендър организации, които питаха учениците кой коя тоалетна ползва и дали момиченцата харесват да се обличат в момчешки суичъри. В един момент министър Вълчев се принуди дори да разпореди, че НПО може да влизат в училище само със съгласието на МОН. НПО-тата рипнаха и цитираха споменатия училищен закон, в който пише, че "училищата чрез директорите и учителите имат правото да преценяват своите партньори и са достатъчно компетентни, за да оценят съдържат ли предложенията на гражданските организации добавена стойност за учениците".

И нищо не се промени, инвазията в училищата продължи с пълна сила. Финансираната де факто от правителството на САЩ "Америка за България" пък и поддържаната пак оттам фондация "Заедно в час"

са се слели дотолкова с МОН

и намират там такъв топъл прием, че са се превърнали в паралелна образователна система в България. "Америка за България" се хвали, че финансира и осъществява по 150 инициативи годишно! Паралелната система, ангажираща десетки хиляди ученици у нас, разбира се, няма за цел да ги обучава в духа на националното самосъзнание. Ето един пример с какво се занимават този тип чужди будители, взет от едно пиар съобщение:

"За ученици: Сборник за комунизма в България. 

Знаеш ли политическата история на България преди 1989 година?

Какво е правила комунистическата партия, за да контролира обществото?

Чавдарчета, пионерчета, комсомол - какво означава това?

Дали тогавашните младежки бригади имат нещо общо със сегашните бригади?

Виж как е протичал всекидневният живот на хората тогава, какво им е било позволено и какво забранено.

Поредицата е част от сътрудничеството с водещи историци, преподаватели и ученици в рамките на проекта "Уроци от миналото: какво се случи преди 89-та?", осъществен с подкрепата на фондация "Америка за България".

А фондацията "Заедно в час" дори набира кандидати за лектори в училище, които след "интензивен курс на обучение за работа с деца" влизат да преподават в класните стаи, въпреки изричните законови изисквания кой може да бъде учител в България.         

Не съвсем неволно възниква въпрос, на който и през отминаващата година никой не отговори: с чия помощ бяха написани учебните програми по история на България (VІІ и Х клас) за държавните и общинските училища в България? БСП поиска те да бъдат отменени, защото в тях

историята на страната през ХХ век е буквално скопена

Заличени са от нея и Септемврийското въстание 1923 г., и масовите убийства и погроми над земеделци и комунисти през 1923-1925 г., и Лайпцигският процес, и Съпротивата срещу фашизма, за която децата няма как да научат, че става аргумент пред победителите от хитлеристка България да не бъдат отнети половината й територии! Което щеше да е неизбежно, ако не беше аргументът за българските партизани, воювали срещу фашизма. За периода на "комунизма" пък всичко в програмата е изписано с наситено черни бои така, че учебната програма е просто един наръчник по антикомунизъм. Това също е разграждане на образователната система, която вече не дава знания - не само по история, а напротив - цели да заличи или да не допусне тези знания до умовете на младите българи. И го прави успешно, трябва да признаем. Бегло го видяхме неотдавна в едно предаване на "История БГ", в което ученици от уж елитни столични училища твърдяха, че "Епопея на забравените" е посветена на Освобожденито, а Гео Милев в поемата "Септември" е описал Първата световна война. Не е смешно, възмутително е, защото това е резултатът от останките от българското образование. Всичките модерни нововъведения и информационните технологии, които МОН нарежда сред приоритетните направления в обучението, няма как да направят от необразования индивид съзнателен човек и гражданин. Те са средството, не знанието.