Няма по-свято на света от милото отечество!

Димитър Копривленски

Неговото име е сред първите на всяка тържествена проверка: "Основоположник и идеолог на българското националноосвободително движение, родоначалник на българския революционен печат, предходник на революционната публицистика на Любен Каравелов и Христо Ботев, дипломат и политик, който пръв разбира и отстоява взаимната зависимост между обществения и духовния прогрес, както и голямото значение на познаването на историческото минало на България..."
А съидейникът и съратникът му Любен Каравелов в своя в. "Свобода" пророкува: "Той е един от ония българи, които никога не могат да бъдат забравени." Вазов пък посвоему е поетичен и лаконичен: "Мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана..."

Георги Раковски

Апостолът Левски е светец за българите, Ботев е наше знаме, Каравелов символизира просвещението, революционния дух, но не сме ли длъжници на Раковски? Апостолът възприема, доразвива и прилага  започнатото от Раковски. Той е участник в Първата легия от 1862 г. в Белград, организирана и ръководена от Раковски. И още повече, Апостолът стъпя на изводите на Раковски за освободителната борба и за опората само на своите собствени сили. На малцина е известно: пламенната публицистика на Ботев - "Раздорите между балканските народи", "Сърбия и нашето освободително движение", "Положението на българите в Бесарабия", "Единственото спасение на нашия народ е в революцията" - всичко се основава на констатираното и писаното от Раковски. И още, прекрасното си стихотворение "На прощаване" Ботев написва повлиян от стихотворението на Раковски "Отлъчие от България едного разпаленого родолюбца..."

Участници в Първата легия в Белград. Третият отляво надясно в първата редица е Левски


Полк от 1000 юнаци да маршира по Балкана

По идея и под ръководството на Раковски със съгласието и материалната помощ на Сърбия през 1862 г. в Белград е създадена Първата българска легия. Основаването й е аргументирано от Раковски в "План за освобождаването на България" от края на 1861 г., според който "един добре въоръжен полк от 1000 добре подготвени юнаци, с два горски топа... да се впусне тайно през Кнежевац... и да маршира по Балкана право на Търново..." Това трябва да е ядрото на бъдещата българска революционна войска.

Привличането на доброволци и събирането на средства за оръжие и екипиране се ръководи от Привременно българско началство в Белград начело с Раковски. Той води и официалните преговори със сръбското правителство по пребиваването и военната подготовка на легията.
А броят на революционерите-доброволци бързо расте. През май-юни 1862 г. те са вече около 500-600 души. Като се приемат само част от желаещите. Сред тях са Стефан Караджа, Васил Левски, Хр. Македонски, Васил Друмев, Иван Кършовски, Христо Иванов-Големия и др. Международната обстановка и назряването на военен конфликт между Сърбия и Турция допринасят за ускоряването на българското въстание. Но на 5 юли турската крепостна артилерия започва да обстрелва Белград. И под прякото ръководство на Раковски

българите се сражават на най-опасните сектори

 - при Варош капия и Байракли джамия.
И докато официалните становища са, че Сърбия по такъв начин подпомага освободителното движение, а Раковски прави извода, че занапред следва да се уповаваме само на своите сили, виждането на Ботев е унищожително: "Правителството на Милоша събра в 62 година няколко хиляди българи под предводителството на Иля и на Раковски, обеща им се да им даде помощ и оружие и да ги пусне да преминават през границите, за да произведат въстание в България. А всъщност неговите намерения бяха да уплаши само Турция и без капка кръв да придобие белградската крепост... Това същото произведе и в 1867 година." (Ботев има предвид Втората българска легия - б.а.)
Нека припомним, че Раковски е роден през 1821 г. в Котел. Истинското му име е Съби Стойков Събев.

От любов към вуйчо си Георги Мамарчев

 и уважение и преклонение пред живота му приема името Георги. Първо Георги Македон, а сетне и Раковски. Георги Стойков може да се възприема и като Георги Сава Раковски.
Със сигурност е доказано, че всичко известно за дееца на националноосвободителното движение, за котленеца капитан Георги Мамарчев, е оставено за историята от Раковски. И в разказаното като замечания (пояснения - б.а.) след края на първата част на "Горски пътник", и в писмото на капитан Мамарчев до "приятеля и като брат Георги Стойкович", писано на 16.VII.1846 г., докато е на заточение "жив погребан" на остров Самос.
"Во време Дибича Забалканского, в лето 1828-1829 бе предводител на доброволно военно отделение, съставено от българи, Георги Стойков Мамарчев, Буюкли капитан, родом от Котел, който при обсадата на Доростол (Силистра - б.а.), показа голямо юначество и само с едно отделение българи вардеше да не премине ни един турчин или ладия в помощ на обсадените в Доростол... А при едно нападение на крепостта той с триста избрани българи овладя една от най-главните крепости и обърна топовете към града. Това принуди турците да се предадат на русите...", пише Георги Раковски.
И след като ни разказва кой е и Дибич Забалкански, как преминава Стара планина и се отправя за Адрианопол, сетне пък арестува Мамарчев, за чието освобождаване в дома на баща му котленци пишат жалба... Раковски ни уверява: "Това ми е съобщено от самия капитан Георги в лято 1841, с когото имах чести дописи..."

По-добре смърт, нежели такъв живот

Това пише в автобиографията си през 1866 г. Раковски в Букурещ. Сякаш предчувства края. И с философска умъдрялост се опитва да оцени преживяното, събитията... Това като че ли и знаят за него българите. И толкова.
Добре е да се чете "Помни войната" и бисерите на Дрангов: "Сърце подир сърце върви", "Посей постъпки, за да жънеш навик"... Но със същия, а може би и с по-голям успех би могло да се подреди и завещаното от Раковски. Ето:

* Аз съм всякога бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта!
* Аз като заловя една работа, искам да я докарам до най-голяма съвършеност.
* Аз мекере не ставам, нито за пари се кланям!
* Корен и начало родолюбия от самая природа изтича.
* Няма по-свято нещо на света от милото отечество всякому.
* По-добре смърт, нежели такъв един живот.
* Съюз сродства и единоверие крепко и силно привързва българский народ к Русии!
* Вси българи се сматрят помежду си равни.
* Като казваме народа, разумяваме всички добри българи.
* Несъгласие е по-зле и по-вредително нещо от една най-заразителна и смъртоносна болест.
* С речи само нищо не се върши!

И още, и още, и още...
 Ще оспори ли някой истинността на казаното от Раковски? И още - колко малко го познаваме!
От смъртта му са изминали 145 години. Не че не е естествено да се забравя, но не е добре да се забравя най-важното. Стилът му може да е малко по-необичаен, но нали сме отпочнали кампания да пишем на кирилица. А старинните езикови форми на Раковски приповдигат тона, карат ни да се вгледаме в езика, очертават още по-силно романтизма.

 Дантевия "Ад" или...

Може и пресилено някому да се види. Но има и такива картини в поемата "Горски пътник", превърнали се във визитка на Раковски. И пак в "примечанията" той пояснява: "Всичко, що е казано за турските тъмници и за разни безчеловечески мъки... истина е." И затова авторът, поетът пита: "До кога, братя, ми да търпим,/ до кога бедни ми да стоим?.../ Доста сме бедни в горест живели"... А спасението е само в едно - в борбата! "Той обичам в гора да ходя/ с вярна сговорна, мила дружина;/ млади юнаци славно да водя,/ българи храбри, наша родина!"...
През 2012 г. се навършват 155 години от написването на тази епична, вълнуваща, патриотична поема. Тя раздвижва литературата, предизвиква Добри Чинтулов, П.Р. Славейков и Тургенев дори. А котленецът продължава да разжарва и с още други стихотворения. Които от първи път се четат и разбират трудно, искат повече препрочитания и с всяко зазвучават милно, песенно, нашенски. И си струват усилията. Дори с всичките си художествени слабости оправдават голямата цел - разпалване на родолюбието!

х   х   х

Нека се върнем отново на сътворения от Раковски "План за освобождение на България". Има и втори "План..." от 1861 г. Но в първия, писан в Одеса в края на 1858 г., Раковски казва: "Человек, кой няма гражданска независимост, той не съществува на свет, нито се от някого споменува... Сам създател, когда изначала е създал человека, създал го да бъде свободен и да живее живот независим... Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият!...