О, спомняте ли си, госпожо...

2023-а. Пролет. Кестените по булевард "Руски" - бели факли. Позастаряла, интелигентна дама, добре соанирана, облечена  с вкус някогашна красавица, води за ръка първолак. Прибира го от училище. Детето подскача весело по тротоара, раницата-зайче се мята на гърба му.
- Ех, Йоанчо, Йоанчо - въздъхва тя. - Какъв ден, какво слънце, каква свежест!
Йоан, кръстен на баба си Иванка, продължава да подскача:
- Бабо, пишка ми се!
- Ти за какво му говориш, той за какво... - въздъхва дамата. - А знаеш ли, дете скъпо, как преди години се разхождахме с дядо ти по "Руски" - ама не по тротоара както сега, а по платното! Колко романтично беше. Назад, напред, назад, напред, часове наред!
- Ама не ви ли глобяваха чичковците от КАТ?
- Кой ще ни глобява, бе миличък. Това си беше демонстрация, протест! - Дамата спира и се заглежда напред, унесена в спомени.
- Ти си малък, не помниш тия времена - казва тя. - Тръгвахме с дядо ти, през лятото водехме и баща ти с нас. Чудесна разходка! Много хора - първо бяхме две-три хиляди, после по-несериозните се отказаха, а на нас, 200-300 души, най-постоянните, започнаха да ни дават по трийсет левчета на ден - трийсет на баба, още толкова - на дядо. А като взимахме с нас и баща ти - повечко... Наричахме онези пари сорчета, не левчета, а сорчета. Защото ги даваше един Сорош. О, Боже, какви времена, хем се разхождаш, хем ти плащат. Така доизучихме баща ти, така му помогнахме да си купи апартамент.
- А - досеща се малкият Йоан - заради това ли дядо казваше, че сте си живели като при комунизма - хем без работа, хем - с пари...
- Млък! - озърта се притеснено дамата - да не съм чула такива приказки! И сега сме в опозиция, а ти - комунизъм... Ами плаща няколко години, ама после почна голям бизнес в Китай, купи си цял дворец в Шанхай и стана почетен член на Китайската компартия. И спря да плаща, дъртият хитрец...
- Значи и вие сте дърти хитреци - заключва дълбокомъдрено малкият Йоанчо - щом сте ме записали в училище с активно преподаване на китайски...
- Ако още веднъж се обадиш, ще те шляпна по дупето!
- Бабо, ама пишка ми се, бе!
От отворения прозорец на близката кооперация долита старият, позабравен шлагер: "О, спомняте ли си, госпожо!"