Обади се на 911!

Да чакаш Бърза помощ в наше време е почти равностойно да чакаш от умрял писмо. Статистически погледнато, няма начин 23 екипа да обслужат в рамките на 30 минути 60 адреса (стр. 2) в двумилионен град. Едва ли е откриване на топлата вода, но очевидно проблемът далеч не е в компетентността на екипите, а в бройката и в разпределението им. Не е за пренебрегване състоянието на столичните улици, както и студеното време, станало причина за нови жертви - измръзнали, млади хора с инфаркти. И то не в планински села и махали, откъснати от света заради снега, а в София!
Всъщност знае ли някой към днешна дата къде точно е Бърза помощ, къде е Спешна помощ и дали има смисъл да се звъни на тел. 112 или на 150? Дали няма да има повече полза от позвъняване на 911 (американския аналог на 112) или от включване на телевизора, от чийто екран поредно риалити предаване ще ни обяснява как да се лекуваме сами?
В резултат на дългогодишната "реформа" в системата на здравеопазването, в резултат и на множеството реформички (особено през последните две години) в момента едва ли някой знае поне приблизителните отговори на тези въпроси. Затова и не е изненадващ съветът на лекарка към пациенти "по-добре да тренират спасяване, вместо да чакат спешните екипи". Дори имаше почти куриозен случай, когато в резултат на поредната реформичка вместо на адрес в София линейка бе пратена на адрес в Бургас (или обратното, но едва ли в случая има значение).
Иначе идеи за промени не липсват. Преди около година в МЗ бе създадена поредната работна група, която трябваше да изготви нов правилник за работа на центровете Спешна помощ в страната. Преди няколко месеца премиерът взе в свои ръце проблема: измисли рентабилен механизъм за съкращаване на ненужни разходи - Бърза помощ да стане част от областните болници, а възнагражденията на работещите в сектора да бъдат увеличени. Има и още по-конкретни идеи за София: да се разкрият няколко нови стоянки на линейки в столицата, да се променят установените през 1996 г. стандарти за разпределение на населението, въз основа на които се изчислява броят на екипите. Умуват се дори критерии за акредитация през определен период на работещите в спешните екипи лекари, сестри, шофьори... Ала дали и тази наглед добра идея би проработила, при положение, че болниците са търговски дружества, а всеки спешен пациент на практика е разход за тях?
Тези дни научихме "само" за девет изпуснати човешки живота заради нечии недомислици. За колко още не знаем нищо?