31 Август 2025неделя12:12 ч.

След повече от два месеца под земята

Обединен, светът спаси затрупаните миньори

Еуфория след операцията "без аналог в историята на човечеството"

/ брой: 236

автор:Дума

visibility 1806

В единството си чилийците са способни на велики дела", заяви чилийският президент Себастиан Пинера по време на безпрецедентната спасителна операция по изваждането на 33-ма миньори. Те бяха затрупани на 5 август на повече от 625 метра под земята и поставиха световен рекорд за най-дълго оцеляване след срутване. Сирени и светлини оповестяваха излизането на повърхността на всеки един "възроден" от мината за сребро и мед "Сан Хосе" в пустинята Атакама.

Според психолози спасените миньори ще се адаптират по-лесно с помощта на близките си

Първи на повърхността беше изваден 31-годишният Флоренсио Авалос. При появата му той беше посрещнат с бурни аплодисменти. Изкачването му със спасителната капсула продължи 16 минути. След като излезе, Авалос беше прегърнат от чилийския президента Пинера, съпругата си, двамата си сина и баща си. Въпреки изтощителния си престой под земята Авалос изглеждаше бодър и намери сили да ликува заедно с насъбралото се множество, преди да бъде отведен на носилка.
"Бях с Бога и с Дявола", заяви Марио Сепулведа, вторият изваден, след 68 дни под земята. "Винаги съм знаел, че Бог ще ни спаси", допълни той. 39-годишният Сепулведа изрази огромната си благодарност към спасителите, които провеждат впечатляваща от логистична и медицинска гледна точка операция. Той призова за "промени в начина на работа, който не може да остане такъв, какъвто е в момента".

Най-възрастният от 33-мата миньори, 63-годишният Марио Гомес, падна на колене и сведе глава в молитва, стиснал чилийското знаме

Боливийецът Карлос Мамани, един от най-младите от 33-та блокирани миньори, беше четвъртият изваден на повърхността. Пред четиримесечното си дете Мамани заяви, че не желае да слезе в мината отново и повече никога няма да работи като миньор.
Правителството на Чили обеща психологическа помощ за всички пострадали. Наред с проблемите, свързани с престоя под земята, те ще трябва да се преборят и с факта, че са медийни звезди.
Състоянието на миньорите се следи внимателно от момента, в който влязоха в капсулата "Феникс". Всеки от тях е загубил средно по 10 килограма от теглото си. Преди това миньорите поемаха висококалорийна течна храна, дарена от НАСА, която спомага не се предотврати повръщането, докато капсулата се върти 10 до 12 пъти през извивките на спасителния тунел. Видеокамера в спасителната капсула следеше за евентуален пристъп на паника. Пулсът, температурата на кожата и дишането на миньорите се контролираха непрекъснато чрез биомонитор на кръста им. Всеки носеше маска за дишане. А за да се предотврати образуването на съсиреци от бързото изкачване, миньорите пиеха аспирин и носеха компресиращи чорапи. Те облякоха и пуловери, защото под земята е около 32 градуса по Целзий, а на повърхността температурата е около нулата. Миньорите, които излизаха навън, бяха снабдени с тъмни очила, въпреки че операцията бе осъществена по тъмно. Това се наложи, за да не се увредят привикналите им с мрака очи.
Спасителната капсула "Феникс" бе създадена от чилийските военноморски сили. Тя е широката 53 см. Движи се през извит тунел до галерията, която е на 624 метра дълбочина. Странични колела с амортисьори трябва да предпазят капсулата от удари в стените. Луфтът между капсулата и стените на тунела е около 5 сантиметра.
Капсулите са три. Те варират на дължина от 2,5 до 4 м. Оборудването за дишане в тях е предназначено за период от 90 минути. Спасяването на един миньор продължи средно 55 минути. За 20 минути се стига до галерията, за още толкова миньорът влиза в капсулата и се прикрепва към нея и за 15 минути капсулата се изтегля на повърхността.
Първоначалният план е бил за две по-големи версии на "Феникс" с авариен изход, през който миньорът да може да се спусне по въже обратно, ако капсулата заседне. Този вариант обаче предизвикал опасения за сигурността и властите решили да използват по-малката капсула. По-малката капсула е по-подходяща, защото шахтата не е вертикална, нито пък права през цялото време. По-големият вариант по-лесно би блокирал в малките извивки.
По предварителни оценки евакуацията на всички миньори трябва да отнеме общо два дни. Първи излизат тези, които са в най-добро здравословно състояние и се оправят най-добре с техниката, за да могат да издържат евентуално задържане по пътя, ако капсулата заседне в тунела.
Миньорите бяха открити цели 17 дни след срутването, живи като по чудо. Първо бе пробит тесен тунел с ширината на грейпфрут, през който спускаха на работниците високоенергийни гелове, вода и храна, подбрана така, че миньорите да отслабнат, за да могат да се съберат в капсулата.

Благодарение на проявената изобретателност и прилагането на най-нови технологии миньорите надвиха глада, тревогата, болестите. Малко след като бяха открити, те започнаха да се хранят редовно - закуска, обяд, следобедна закуска с чай и вечеря. Беше прокаран електропровод с мощност 500 вата и бяха включени лампи, с които да се симулира редуване на ден и нощ и така да бъде облекчено завръщането им на повърхността.
Физиолози разработиха задължителни графици за упражнения, така че миньорите да се поддържат във форма и да е по-лесно преминаването им през шахтата до повърхността, където може да се наложи да останат в едно положение до един час. През последните седмици миньорите започнаха да помагат за пробиването на шахтата, като на смени почистваха отломките, падащи в тунела.
Пушачите трябваше да се задоволят с лепенки и никотинови дъвки. Миньорите много се зарадваха, когато им беше изпратена малка камера, с която заснеха голяма част от престоя си под земята. Въпреки трудностите, мъжете успяха да поддържат висок дух. Най-остроумните от тях направиха осемчасов видеозапис с любимите си вицове.
През последните седмици психолозите разрешиха да им бъдат дадени нови броеве от националните вестници. Миньорите получиха също музикални плеъри, библии и броеници, благословени от папа Бенедикт. След еуфорията, медийният интерес и успокоението обаче миньорите ще трябва да се завърнат към обичайния си живот, който е безвъзвратно променен. Според специалисти тази адаптация ще бъде трудна и е много вероятно някои от тях да изживеят посттравматичен стрес и депресия заради голямото емоционално напрежение.

 

"Райнметал" ще прави два военни завода у нас

автор:Дума

visibility 1424

/ брой: 161

Украйна свалила стотици дронове и 26 ракети

автор:Дума

visibility 3919

/ брой: 161

Израел извърши десант в предградие на Дамаск

автор:Дума

visibility 1814

/ брой: 161

Накратко

автор:Дума

visibility 1304

/ брой: 161

Вот Номер Пет

автор:Александър Симов

visibility 1781

/ брой: 161

Кьопавата русофобия

автор:Юри Михалков

visibility 1427

/ брой: 161

Обявяват цените на 101 продукта всеки ден

автор:Дума

visibility 1614

/ брой: 161

Какви са опциите за сигурността на Украйна?

visibility 2071

/ брой: 161

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ