Обичам те, древна Лузитания и съвременна Португалия!

Сидония ПОЖАРЛИЕВА

Има много начини да се влюби човек в една страна - като турист или да заобича само хората, с които се среща, или Любовта му да остане дълбока, за цял живот, избликнала от духовните пластове на народа, от черти в характера му, традиции, наследени през вековете, от неговата история, култура, литература... Особено ако е открил много сходства между родната и неговата страна в цялото своеобразие от пластове.
Португалия влиза в моя обсег на интереси от 1974-та, които се задълбочават през 1975-а, когато за първи път я видях и почувствах, изпратена служебно като журналист с колеги, за да отразим в поредица репортажи актуалната кипяща революционна картина от живота на хората. Десетината статии имаха невероятен обрат в моя творчески и личен живот.
Обхождайки от Севера до Юга тази малка като България страна, с население почти като нашето, тя ме порази с топлотата и човечността на своите люде, с откритостта и гостоприемството им, с красотата на построеното от тях, с традициите и обичаите им, в които намерих много близост с нас. Със скритата тъга "саудад" в характера им, наследена през вековете, преминала в тяхното типично народно пеене "фаду" - и те като нас бяха преживели две поробвания (арабско и испанско). Но и те бяха намерили сили да се вдигнат и проявят вдъхновяваща борбеност, за да отхвърлят полувековен диктаторски режим с Революцията на карамфилите.
В много още статии, репортажи, интервюта през изтеклия период досега отразявах своите впечатления, вълнения, обич към хората на Португалия. При неколкократните си пътувания там и в Международните писателски срещи в София се запознах и сближих с много поети, писатели, интелектуалци (и със семействата на някои от тях), които и до този момент остават мои приятели. Затова с мъка се сбогувам, когато напоследък мнозина си отиват от този свят.
Като преводач подбирах най-силните и новите им книги. Тук ми се иска да благодаря на един португалец - Фернанду Гонсалвеш, който живя много години в България и се върна в родната си страна, за да й поднесе своите "карамфили". Като икономист бе назначен веднага за директор на едно от големите предприятия, "Мундет", за производство на коркови изделия. Човек с тънка чувствителност, той ме насочи към превод на португалска литература, отрупвайки ме с книги, които ми послужиха в бъдещата дейност.
От многобройните си писания - журналистически и литературни, реших да подбера и оформя два тома, които да предложа на българската читателска публика. Представената книга е с литературна критика, която придружаваше всяка антология или отделно произведение на даден автор. Вторият том, живот и здраве, ще бъде с подбрани статии, интервюта с португалски писатели, които дълбоко са ме впечатлили и завладели, за да останат завинаги в сърцето и душата ми.
* * *
Защо това заглавие - "Моя Любов, Лузо-Португалия"? (Знае се, че древното име е Лузитания.) Обичам те, древна Лузитания и съвременна Португалия! От упорития едноок идалго, великия ренесансов поет от ХVІ век Луиш Ваш де Камойнш, възвеличил далечните лузитанци, герои в битки, до най-младата съвременна писателка Паула Родригеш (от Матузинюш - града на любимия ни Ежиту Гонсалвеш, превел Ботев, Гео Милев, Смирненски и Вапцаров). Тя получи награда "Откритие" за романа си "Хоризонт и море", 2013, с обещание да бъде публикуван през 2014-а.
Ще бъда щастлива, ако ти, любознателни читателю, съумееш да усетиш и обикнеш тази Лузо-Португалия. Пожелавам ти го от цялото си сърце!
-----------
Из въведението към книгата "Моя Любов, Лузо-Португалия" (литературна критика), издадена от "Фараго", София