Обиколката - ни обиколка, ни българска

62-рата колоездачна Обиколка на България вече е история. Тя отново, както в последните години, не е същинска Обиколка, защото не завърши там, откъдето тръгна - от София. Защото отново кметът на София, неизменно излъчван от ГЕРБ през последните години, не пожела да осигури средства за посрещането на колоездачите. Затова пък тази година за първи път за патрон на най-старата колоездачна Обиколка на Балканския полуостров бе привлечен президентът на България Росен Плевнелиев и стартът вместо пред Народното събрание, както е по традиция, бе изместен пред президентството - да на се разкарва държавният глава. А може би и заради ремонта на паметника на Цар Освободител пред НС. Само че софиянците - любители на колоезденето, не разбраха за промяната и чакаха да изпратят царете на педалите пред Народното събрание.
Българите тази година бяха в миманса и оставиха чужденците да триумфират (стр. 23). Добре че Йовчо Йовчев донякъде ни отсрами с победата си в предпоследния и най-дълъг етап Бургас - Шумен. За по-малко срам допринесе с третото си място в крайното класиране и Георги Георгиев, макар че караше за турския Брисаспор.
Иначе победителят в предишните две обиколки Ивайло Габровски, още преди да гръмне с допинг, бе обявил, че няма да участва този път. Шампионът от 2010 г. Красимир Коев пък вече е национален селекционер, а победителят от 2007 г. Евгени Балев не успя да впечатли особено с изявите си за румънския Туснад и завърши едва 15-и с чувствително изоставане от голобрадите руснаци и казахстанци. Четирите наши тима не успяха и като отбори да се противопоставят на резервите от прочутите Астана и Катюша. Публиката също остана далеч от Обиколката с изключение на финалите в повечето градове, и особено в по-малките Златица, Троян и Трявна, където половината население се събираше да посрещне колоездачите. Може би в бъдеще трябва да бъде повторен опитът от Добрич, където състезателите направиха две обиколки и половина по централните улици на града, преди да финишират. Иначе най-много бяха зрителите "по принуда", изчакващи да минат колоездачите в спрелите си автомобили по пътя на колоната. За щастие поне жертви по пътя нямаше.
Организаторите за пореден път отказаха да направят етап индивидуално бягане по часовник, какъвто съществува в класическите обиколки - от страх нашите да не се изложат, като изостанат на големи разлики от пъргавите чужденци. Подобен етап, особено в края на Обиколката, щеше да представлява голяма атракция за зрителите, а и щеше да държи интригата в състезанието до последния момент.