Образованието е над политиката

ЗОРА ПОПОВА е родена в София на 14 август 1976 г. Завършила е културология в СУ, магистратура по проблеми на Балканите в университета в Атина. Защитила е докторска степен по политически и социални науки в университета в Бат, Англия. Работила е като експерт към различни организации, в неправителствения сектор, по различни проекти. В момента е експерт в администрацията на президента по проблеми на образованието, здравеопазването и социалната област.

- Вие сте сред авторите на статията, известна като "12 идеи за средното образование" с участието на Георги Първанов, която бе публикувана от движението АБВ.
- По темата за средното образование работим сериозно от началото на миналата година, преди това президентът имаше редица инициативи за срещи и дискусии по тази тематика. Реформата в средното образование не започва днес, тя продължава от години, през 2006 г. бе приета национална стратегия за училищното образование, случиха се различни промени - преструктурирането на училищната мрежа, въвеждането на делегираните бюджети, квалификацията на учителите и т.н. Миналата година Европейската комисия предложи стратегията "Европа 2020", в която много сериозно внимание е отделено на образователните показатели. Едно от изискванията е всяка държава да разработи национални политики, за да покаже как ще постигне заложените показатели. В тази посока подготвихме една експертна дискусия, която се проведе под егидата на президента през юни 2010 г. в Благоевград. От друга страна, много е притеснително това, което показаха международните сравнителни анализи за знанията на българските ученици. Те са на едно от последните места по грамотност, по разбиране на материала. Една от основните идеи на ЕС е ученето през целия живот и ако човек загуби основата, която се получава в средното училище, цялото му по-нататъшно развитие е провалено. В едно общество не може да се градят икономика, култура, отношения, ако няма стабилно образование, което да бъде основата на тези процеси. Всичко това ни накара да се интересуваме сериозно от темата.
- Статията се появи в момент, когато МОМН обещава нова концепция за средното образование...
- Всички чакахме обещания нов закон за училищното образование, но стана ясно, че проектът е оттеглен, ще се прави нова концепция, ще се пренаписва законът, изобщо започва цялата работа отначало. Работната група в министерството оттегли изведнъж всичко, явно те не знаят къде са, имат някакъв проблем или не са сигурни в това, което предлагат. Което е малко странно, при положение че вече има начертани посоки и параметри, направени са промени, които трябва да продължат. За съжаление винаги от образованието се прави политика. А то трябва да е над политиката. Досега имаше като че ли някаква приемственост, не може нещата в образованието да се променят непрекъснато според това кой е министър в даден момент.              
- Не се ли опасявате, че влизате в състезание с управляващите кой да изпревари с идеите?
- Да се говори за някакво състезание в неща, които са важни за всички, за цялото общество, е нелепо. Ние работим по тази тема повече от година, дискусията в Благоевград бе публикувана с всичките направени предложения. Там участваха широк кръг учители, директори, представители на социологически агенции, университетски преподаватели, експерти, имаше дори ученици. Ние искахме да съберем повече становища, които да послужат на всекиго. Сегашната статия просто обобщава дискусията и предложенията, които бяха публично оповестени в една книжка от близо 300 страници. В статията се извеждат ключови неща, които ние като граждани смятаме, че могат да бъдат полезни за всеки, който седне да прави концепция или закон, да продължи с реформата. 
- През 90-те години също имаше международни изследвания и тогава нашите ученици по природните науки бяха в челните места, сега са на опашката. Защо се случи този безпрецедентен срив - поради  ценностния срив в обществото или заради постояните реформи?
- През тези 20 години ставаха промени във всичко, сменяше се една система с друга, протекоха негативни процеси. А образованието някак остана на заден план. Ако учениците в 90-те години са показвали добри резултати, това в голяма степен се е дължало на образователната система до това време. Тя може да си е имала минуси, но определено имаше високо ниво, което се поддържаше. Спомням си от моите ученически години в началото на прехода, че имахме обмен с ученици от Швеция и когато те разгръщаха нашите тетрадки по математика, казваха, че такъв материал при тях се учи в университета. При нас образованието винаги е залагало на трупането на много знания по всички предмети. В момента обаче с развитието на процесите в обществото и в икономиката се случи така, че образованието ни куца точно в това, което Европа определя като най-важно: усвояването на ключови компетенции и умения. Чистата фактология днес с едно кликване в интернет можеш да я извадиш. Въпросът обаче е да знаеш какво търсиш в интернет, как да го разбереш, как да го анализираш и как да го използваш.
- Според мен масовият ученик у нас в момента не мисли, и по-лошо - не иска да мисли.
- Така е. Но се получава, че недобре подготвени ученици излизат от училище, влизат в университета, там наваксват някакво ниво, не достигат много високо. И после се връщат в училище като учители. Да познавате кандидат-студент, който на първо место е посочил педагогика? В същото време доста хора в крайна сметка записват педагогика - с идеята, че във втори курс ще се прехвърлят в право. Има страни, в които най-добрите студенти в дадена специалност се канят да станат учители, като им се предлага по-високо заплащане. Разбира се, не може да се обобщава, имаме чудесни учители и сред младите. При това наблюденията ми са, че в провинцията учителите са по-ентусиазирани, в някои села съм срещала екипи, които имат огромно желание да работят, включително по международни проекти.    
- В статията ви към края има изискване финансирането за образование да се увеличи поне до 5% от БВП. Не е ли основен проблем, че сме на опашката в Европа по инвестиции за училището?
- Аз съм от хората, които смятат, че не всичко е въпрос на пари. Безспорно - без пари не може. Предложили сме например да има безплатен транспорт за учениците, осигурени в училищата спортни съоръжения и дейности, извънкласни занимания, както е отдавна в много страни в ЕС, а това без пари не става. Но има и други неща, за които пари не са необходими. В момента, като се пишат учебници, плаща ли държавата за тях - плаща. Ами добре, дайте да вдигнем малко критерия за подготовката на учебниците. Учителите и сега ходят на квалификации, но те не са ефективни. Нека да се види какви са конкретно нуждите им, а не курсовете за тях да са проформа по един-два дни. Нека да има национален квалификационен курс, поне да сме сигурни, че учителите придобиват различни умения - дори как да се справят с агресията в училище. Освен това квалификацията на учителите трябва да се върне в университетите. В момента кой квалифицира педагозите - хора от министерството или агенциите, които печелят конкурси за това. Т.е. има неща, които може да се започнат и без повече средства. Предлагаме например електронно досие на всеки ученик, за такава система само в началото ще трябват пари, но след това тя ще работи и ще се знае какъв е пътят на всяко дете през образованието, ще се намалят отпадащите ученици.
- Немалко деца изобщо не тръгват на училище.
- Седем процента не влизат дори в първи клас. Спомням си навремето, когато трябваше да тръгна на училище, вкъщи дойде инспекторка и каза: това дете трябва да тръгне в първи клас, записано ли е вече и в кое училище. Това не е полицейщина, образованието до 16 години е и право, и задължение по конституция. Целта е и училището, и институциите, и родителите да помагат на детето да получи образование и впоследствие да се реализира в професия. В момента някой знае ли колко са извинените и неизвинените отсъствия, кои деца имат нужда от помощ поради пропуснат материал? Дали всички директори се интересуват едно дете защо е отсъствало и как ще завърши годината?
- Родителите и учителите настояват по всеки предмет да има един учебник, а МОМН обратно - възнамерява да пусне неограничен брой учебници. Очевидно - в полза на издателите.
- Веднага се казва, че имаме свободен пазар и конкуренция.
- Конкуренцията не се нарушава, ако в конкурса просто се избере най-добрият от всички кандидатстващи учебници.
- Според опонентите на тази идея в такъв конкурс може да се създадат корупционни схеми. Аз като гражданин и родител предлагам друго - да се въведе един национален учебник, който да покрива минималните стандарти, които държавата изисква. Държавата трябва да се ангажира с отговорността да гарантира, че с този учебник ще се постигне резултатът, който тя желае. А нека да има и други лицензирани учебници, учителите да решат по националния учебник ли ще преподават или по друг.    
- Предлагате също органът, който прави външното оценяване, да се извади от министерството.
- Това е практика, която в света се използва от много години. Това предложение бе дадено в Благоевград от хора, които се занимават с оценяване на матурите и с външното оценяване изобщо. Не може структура на министерството да оценява фактически работата на министерството. Проблем е това, което се направи с матурите - въведе се усреднена оценка според резултатите, а не според това дали децата са постигнали определени стандарти. Би трябвало независим орган на национално ниво да разработва критериите като референтна база и да ги прилага след това при оценяването.  
- Предлагате също да се създаде Висш учебен съвет от експерти и общественици. От опит знам, че нито един такъв съвет досега не е проработил.
- Дали ще бъде съвет или нещо друго, но е необходимо да има граждански и експертен контрол върху процеса на образованието. Не може да се изключват родители, неправителствен сектор, независими експерти от това, което се случва с образованието. То подготвя бъдещите граждани на държавата и трябва да е приоритет, но не само на властта, а и на обществото.
- Когато се появи законът на МОМН, ще вземете ли отношение по него като група, която се е занимавала задълбочено с проблема?
- Мисля, че това е нещо, по което всеки един гражданин би трябвало да вземе отношение, не само отделна група. Ако всеки един от нас не се интересува какво се случва с нашите деца, закъде сме тръгнали изобщо? За съжаление нивото на гражданската култура в България тепърва трябва да се развива. Дали е народопсихология, лош навик или нещо друго, но всеки у нас е вглъбен в собствените си проблеми и общото не го интересува. Гледаме дървото и не виждаме гората.  Хубаво е не само АБВ, а и други групи, неправителствени организации, да вземат отношение по въпроса. Важно е хора, които имат какво да кажат, да имат възможността да го кажат и то да се обсъди. Нека на една маса да съберем не 12, а 100 идеи. И нека тези идеи да помогнат на управляващите, които и да са те. За образованието - като наистина национален приоритет, трябва да има национален консенсус. Не можем да правим експерименти с децата, защото после всички ще теглим последиците.