Образованите българи в Англия трудно намират работа за "бели якички"

Обществото ни приема с радост вестите за "успели" емигранти, които изпращат пари за семействата си, а най-забогателите филантропстват и даряват пари за различни каузи в България. "Неуспелите" пък, по крайно глупавата американска класация - на победители и "лузъри", не по-малко ревностно изпращат малкото събрани пари в България, макар и сами едва да оцеляват. Българите в чужбина не смеят нито да се хвалят, нито да се оплакват. И в двата случая ги срещат упреци в родината: "Тоя пък какво се хвали" или пък - "Какво реве сега, да не е заминавал". От друга страна, те се отучват да се оплакват, защото във Великобритания негативизмът не е приет, неприятно е да се хленчи, хората със стиснати устни гордо приемат и рецесията, и личните проблеми.
Нашенците на Острова и въобще на Запад са основно два вида - необразовани "бачкатори" или още "сини якички" и образовани хора с дипломи и куп квалификации и научни степени - "бели якички". Първите са мнозинство, тъй като в много райони на България безработицата е огромна и мнозина са дошли просто на гурбет. Сега обаче думата ми е за "малцинството" от образовани люде, които по една или друга причина се озовават в Британия. На Острова българи има навсякъде, като голяма част са в Лондон. В Източна Англия, в графство Норфолк, има около 1000 наши сънародници. 
Успяват ли по-образованите от тях да се справят с местния живот, да се приспособят и намерят работа според образованието и квалификациите си? Частично да, но като цяло не.
Една енергична и в миналото доста известна българска журналистка - Клери Костова-Балцер, се справя отлично с

"втория" си живот на Острова

В България тя е завършила българска филология и е работила дълги години като радиожурналист в БНР. В Британия Клери Костова-Балцер е била 18 години учителка по руски в престижното училище "Грешъмз" в Холт, Норфолк. По предложение на директора тя има и задача да промотира училището в Русия и България. Довела е ученици и от Русия,  но по-лесно се работи с България, признава Клери. Тя води български деца в "Грешъмз" и ги покровителства, помага им с каквото може. Сега обаче тя си е намерила ново, при това патриотично поприще - да организира българското общество в Норфолк. С неизчерпаема енергия през последната година тя намира асоциации-спонсори, които осигуряват зала за българските празненства и за неделния български клуб. В момента там на чаша кафе може да се прочете българския вестник "Будилникъ" и да се обсъдят новостите. Има и преподавателка по английски за възрастни, което е добре дошло, тъй като мнозина от новодошлите не знаят почти никакъв английски. Целта на Клери Костова е да организира българско училище в Норич и да се направят първите стъпки по създаване на българска църква. И преди усилията й тук е имало малка българска общност, но тя се е събирала най-вече около празници, без собствен клуб. Покрай организирането на българите Клери е видяла различни случаи и нейният опит й помага да прави обобщения. 
За висшистите е много трудно в Англия по няколко причини: първо, безразлично колко години и в какви курсове си учил английски, не го знаеш като местните, и второ,

не владееш езика
като образован англичанин

заявява Клери Костова. Тя самата, след като идва тук, взема сертификат за владеене на английски в Сити Колидж в Норич. Главният проблем е езикът, коментира и Йонка Венедиктова. 33-годишната млада жена е завършила българска филология и история. От пет години работи в City coffee в City college Norwich. Има и известна практика като учител в Норич. Според нея, ако не знаеш английски, е много трудно веднага да влезеш в системата и да работиш. Тя самата е дошла в Англия преди 6 години и тогава знаела само "good morning" и някои други фрази. Зъболекарката Мария Мейнпрайз допълва, че и тя, като дошла в Англия, е имала много трудности, сред които дори езикови, независимо че е възпитаничка на английска гимназия.
Проблемите на българите тук са от най-различен характер според Клери Костова поради различните им културни нива и възраст. Мнозина от нашенците са доста странни, твърди организаторката на общността. Някои били свръхчувствителни, изпълнени с недоверие към хората от собствената си нация и света, показвали неоправдан песимизъм и в крайна сметка живеели в

самота, която направо убива личността

Някои българи според Клери почти напълно не разбират света около тях поради незнанието на езика. "Не е все едно да контактуваш с двама-трима, а не със стотици роднини, познати, колеги. Какво иначе те прави човек, ако не общуването", разсъждава г-жа Костова-Балцер. Тя допълва, че много от българите се страхуват от всичко и най-вече да говорят на английски, тъй като знаят, че не могат да се изразят правилно. Страхуват се, че няма да ги разбират, че англичаните ще бъдат отблъснати от акцента им и изобщо няма да им отговорят. Това се е случвало и с нея в началото, особено по телефона, който е вид микрофон и увеличава недостатъците в говора. Някои нашенци развивали омраза към англичаните, която също идвала от неразбирането и неприемането на други културни наследства и навици. В крайна сметка част от емигрантите на Острова били доста объркани, защото нито харесват българската нация, нито се чувстват добре в Англия. Не е лесно да се живее така, обобщава организаторката на българската общност.
Отделно от групата българи в Норич имало по-малки формирования на студентите българи или на нашенците, които работят в местните ферми. Логично е, че студентите не мислят че трябва да участват в някакъв кръг на възрастните, на семействата с деца. Те още и не знаят в коя страна ще работят след завършването си. Гурбетчиите пък често са оставили семейства в България и работят по цял ден, като смисълът на пребиваването им тук е да събират пари, които да изпращат, а не да се установяват тук за цял живот. Според Клери най-големият проблем на новодошлите, особено тези, дошли без договори, е да си намерят постоянна работа или каквато и да е със статута си на самонаети. Тя подчертава, че друг проблем, свързан с първия, е вътрешната им несигурност - тук ли ще живеят, или ще се връщат в България. Много от тях, поне 80-90 % според г-жа Балцер, са духом в България. Те получавали информацията за България, Великобритания и света не от английската среда, в която живеят, но не разбират добре или изобщо, а чрез сайтове в интернет и понякога сателитна телевизия от България. Това е парадоксално и тъжно, те живеят в Англия, а научават английските новини от български сайтове и телевизия!
Клери препоръчва на българите емигранти в Англия, ако не знаят английски, рязко и бързо да го усвоят, иначе не могат да бъдат конкурентни. Защото работодателят ще предпочете диалектен английски от британец, но не и развален английски на пришълец. Според Клери Костова-Балцер всеки българин с образование трябва отново да го изкара или част от него в английско учебно заведение, ако иска да мине над равнището на чистач, работник в кухня, санитарка, строителен работник. Много хора не правят подобна инвестиция, спестяват за роднини в България, но това са пари за собственото бъдеще, убедена е Клери. Според нея ключ към самоувереността и психическото им здраве е участието в обществения живот - в българските общности и оттам в английските. Защото споделянето на проблемите помага, пък и различните организации към местните съвети помагат на новодошлите със съвети и безплатни курсове.
Според Мария Мейнпрайз българите с висше образование не се реализират професионално на 100% в Англия. Много българи висшисти в Обединеното кралство работели какъв да е неквалифициран труд. Безработицата расте непрестанно, конкуренцията е безпощадна и естествено компаниите и работодателите дават предимство на британците, коментира Мария. За мнозина от работоделите имало значение "social class" - къде и как си прекарал първите 7 години. Според г-жа Мейнпрайз тук все по-често идват зъболекари с договор към Националната здравна система (NHS) поради недостиг на медицински кадри. Самата тя е повече от 10 години във Великобритания и е една от много заетите и успешно реализирали се сънародници с висше образование. Въпреки че е от толкова време в Англия, тя винаги намира време за българската общност, стреми се всяка година да ходи в България. Според Мария проблем на българите с висше образование в Англия е, че идват тук със самочувствие от типа "ще им покажем ние на англичаните как се прави, ние сме по-добри и по-кадърни". Всъщност има огромно разминаване на база познание, култура, битовизъм, традиции и класи и всякакви други тънкости, които не могат да се научат от учебниците, а само като се потопиш изцяло в английската реалност, коментира зъболекарката. Особено пък в Норфолк - може би най-истински английското графство в Англия, много консервативно, допълва Мария. Проблем според нея е, че българите идват, въоръжени с теория, а на практика с много малко социални и жизнени умения. "А тук всичко, малко или повече, е социална класа - като започнеш от това в какъв супермаркет пазаруваш, кой вестник четеш, колко алергии имаш и стигнеш до това с каква интонация казваш "hello" на съседа си в събота сутрин", допълва тя.
Йонка Венедиктова не мисли, че има големи пречки за българите с висше образование да си намерят работа по специалността. Според нея в момента Англия има нужда от специалисти в определени области, а в други има пренасищане. Тя не отрича, че има трудности при адаптирането за чужденците, особено в началото. "Различен климат, различни навици и култура, но се свиква. Моите наблюдения са, че някои българи свикват по-бързо, а други дори след 15 г., прекарани в Англия, не успяват да се адаптират", коментира Йонка.
Биха ли се върнали

"външните" българи

в България? Естествено, особено ако жизненото равнище се повиши рязко, предполага Клери Балцер. Според нея обаче зависи и от типа на емигрантите. На хора като нея - женени за англичани, съдбата им е да останат в Англия. Други уж все искат да се връщат, но очевидно ще останат тук до пенсия. Те чакали да станат британски граждани и да вземат британска пенсия, а на стари години да се върнат в България. Децата им обаче израстват в Англия. Честно казано, споделя Клери с болка, именно икономическите обстоятелства в България са "изпратили" емигрантите на пазара на труда в Британия и по цял свят. "Иначе предполагам, че искреното съзнателно и подсъзнателно желание на всеки е да си живее в родината. Та кой иска да бъде погребан в чужбина? Изобщо такова понятие като щастлив емигрант няма, нали?", заключава с тъга журналистката. Дали ще се върна в България е много труден въпрос, казва Йонка Венедиктова.  "Да, ще се върна. Но не защото в България ще намеря по-добра реализация или повече пари. А защото е моята Родина, моите корени са там, спомените ми, миналото ми, всички близки", признава тя. Йонка обаче е реалист, вижда, че децата й израстват в Англия, за тях тук са техните спомени. Иначе й липсват същите неща - мръсния въздух в България, шумът на реката, подвикванията на съседите от близкия двор...