Общество без морален компас не може да отглежда деца

Случи се поредната трагедия, която разтърси обществото ни дълбоко и из основи. Трагедия за всички нас, защото отново видяхме най-страшния продукт, който сме създали - в лицата на няколко подрастващи, които с действията си белязаха необратимо не само себе си, но и цялото ни общество.
След деяние от такова естество не е изненада, че все повече хора избират да нямат деца. Няма да бъде изненада и ако този брой продължи да расте. Защото в момента, в който станеш родител, вече не носиш отговорност само за себе си, а и за още едно човешко същество. И когато осемнадесет години по-късно научиш на каква жестокост е способно детето, което си отгледал, едва ли има по-голяма болка, по-тежко чувство за провал или нещо по-страшно, което един родител може да преживее.
Но това не е само личен провал. До огромна степен това е провал на цялото общество. И той ще кънти дълго, защото мнозина не могат да повярват как е възможна подобна жестокост. Само че... Ние живеем в жестоко общество. И то не от вчера. Виждаме го ежедневно - в начина, по който общуваме с грубост и агресия, в начина, по който подминаваме хора в беда, без дори да се замислим дали можем да им подадем ръка, в начина, по който мачкаме по-слабите и се опияняваме от две неща - власт и пари.
Обществото ни сякаш изгуби моралния си компас. Не съм сигурна кога точно се случи. Но го свързвам до голяма степен с появата на криворазбраната свобода. Защото вместо да започнем да я използваме разумно, отговорно и в името на общото благо, започнахме да се чудим как да направим поредната далавера, за да изкараме някой лев.
Спряхме да почитаме семейните ценности. Вместо това започнахме да се кланяме на парите. А новините ежедневно ни показват, че сякаш вече няма граница, пред която човек да спре, когато става дума за материална сигурност - дори цената да е собствената му душа.
От това прогнило общество обаче най-много страдат децата, защото те са нашият продукт. Те попиват нашите слабости, нашите подлости, нашите страхове и пороци. Те виждат как се държим един към друг. Чуват как говорим. Наблюдават какво ценим. И след това го възпроизвеждат. Оставихме ги да се отглеждат сами, защото родителят трябва да бъде навън и да изкарва пари. Децата се отглеждат от устройства, социални мрежи, онлайн групи и игри — но все по-малко от хора, които да ги научат на най-важното: как да бъдат хора.
А в тази битка държавата е абдикирала. Наблюдава отстрани, сякаш незаинтересовано, безмилостната война, в която ежедневно са въвлечени семействата - войната за това как да отгледат децата си.
Ние си мислим, че ако им осигурим достатъчно пари, ще сме им осигурили всичко необходимо. Само че пропускаме най-важното - присъствието.
Няма човек, който да се е родил лош, но има човек, който може да бъде повлиян от средата си до такава степен, че да бъде осакатен отвътре. И затова трябва да се замислим в каква среда растат децата ни.
Среда на какво? Какво наблюдават? Какво попиват? Какво повтарят? Какво им показваме, че е нормално?
Има ли едно занимание за деца, което държавата да осигурява безплатно през лятото? Един спорт? Една организирана дейност, която да даде на детето среда, структура, принадлежност и възможност да бъде сред други деца? Аз като родител ще ви кажа - не. Родителят е този, който трябва да прави чудеса от храброст, за да осигури на детето си полезни занимания. А те отново струват пари. Защото и отглеждането на деца в тази държава се превърна в бизнес - от раждането, през избора на екип и медицинска грижа, до възможността детето да спортува, да се развива, да посещава занимания и да открива талантите си. Всичко струва пари.
А времето, онова, от което децата имат най-голяма нужда никой не продава. Такова общество не заслужава деца.
Защото общество, което не се грижи за ресурсите си, а ги съсипва, не е общество. То е нещо друго. Нещо, което постепенно е забравило защо изобщо съществува.