Общината има бъдеще, ако хората в нея имат поминък

Интервю на Александър Симов, БСТВ


Проф. Иван Върляков е изпълнителен директор на РАО "Тракия" и преподавател в Тракийския университет. Член е на Постоянната комисия по аграрни науки и ветеринарна медицина - Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет. Заместник-председател на Общински съвет. Председател на групата на коалиция "БСП за България". Председател на Постоянна комисия по оперативни програми и международно сътрудничество. Член на Постоянна комисия по финанси и бюджет.



- Г-н Върляков, в централните медии битката за Стара Загора е обявена за предрешена, тъй като кметът бил успешен и т.н. Толкова ли е розово положението в града наистина или това е поредният социологически мит, който се опитват да ни сервират?
- Наскоро в едно подобно интервю водещият започна с една мисъл - "да не се окаже, че слуховете за моята смърт са силно преувеличени". Това ми харесва като минало, обаче сме в реалността. Даже съм изненадан, че сте успели някъде да прочетете нащо за Стара Загора в централни медии. Ние сме оставени по в ъгъла, може би това е една от предпоставките, а може да има и други причини. Истината е, че в Стара Загора последните 20 години управляваше един кмет, а още 16 до момента - една политическа сила. И тя изгради властови ресурс, направи неща, които трудно могат да бъдат отречени. Но и тук идва големият проблем. Когато си дълго време във властта, искаш или не, показваш и слаби черти, колкото и да се стараеш. Ако пък не се стараеш, и това проличава.
Това ще бъде една различна битка, ако въобще е битка. Една конкуренция на идеи, на възможности, които всеки от нас може да предостави за бъдещо развитие на общината.
- Кои са основните проблеми, които тормозят хората на Стара Загора в момента?
- Те са като в повечето общини, но ние имаме един голям, основен проблем - за добрия и грижовен стопанин в общината, който ще сметне дали нещо, с което се захваща, утре ще може да го поддържа. Няма да оставя на ежедневието, или на други сили да решават този проблем. Няма да бъда говорещ само с общи фрази, а конкретни неща.
Нашият настоящ кмет беше във върховете на управляващата партия ГЕРБ. Той можеше да направи много неща с лобиране. Аз работя повече от 20 години с кметове и съм убеден, че ако един кмет не спечели общинския съвет и централната власт на своя страна, той няма бъдеще. Та някои от проблемите не само бяха забатачени, те просто бяха погребани.
Да вземем връзката с магистралата - не знам друг областен град, който да има такива 9 км, които са безобразни, в абсолютно отчаяно положение... Може би създадени с добри намерения, но и с проблеми, които ще костват на общината няколко десетки милиони - парк "Ведечка" с обезщетението - да заменим земите на хората там, за да остане парк, а те имат нотариални актове, които казват "това е наше".
Моето разбиране е, че община има, когато има хора, а те се заселват някъде, когато имат поминък. После идват покривът, сигурността и социалните услуги - здравеопазване, образование. Е, ние сме застрашени откъм поминъка. Сега има протести и стачки. Прочухме се и извън България как около Стара Загора са затворени магистрали и пътища. Но къде се корени проблемът? Защо не беше решаван досега под каквато и да е форма. Ами защото се казваше в миналите години "да го решава някой друг на друго място", че има по-сладки неща.
Аз имам обяснение. На много от въпросите мога да дам отговори, за съжаление, не са у мен властта и ресурса това да стане. Още 2006 г. участвах активно в този процес, в Брюксел нашата регионална асоциация на общините имахме офис. Още в предприсъединителните документи тия зелени сделки и бъдещи развития на Европа бяха ясни и вътре бяха постулирани. Но това беше подписано. Подписахме и друго - нашата ядрена енергетика тогава беше съсипана образно казано. А след това - първият грешен ход - не създадохме алтернативни мощности - било на "Козлодуй" или на "Белене". Щяхме да говорим по друг начин днес за този проблем. Още 2007 г. като нова страна-членка ни се даваха пари за изравняване на стандарта на живот. Какво се направи през тоя период? Нищо. А през втория период - след 2014 г. се научихме как да усвояваме един пари, а не да решаваме жизнено-важните проблеми на хората.
Ами как хората няма да стачкуват. Ножът е опрял до кокала. Казват: аз ще отида някъде друга да работя, но след време и жената и децата ще дойдат... та каква ще е тази община без хора питам.
- Кметът на града казва, че подкрепя тези протести, а никой не му задава въпроса: твоята партия какво направи през всичките тези години, за да ги няма? Имаше цялата власт. Според вас какво бъдеще предпоставят тези териториални планове и на Стара Загора и на целия регион по този начин, по който са направени от правителството?
- Мрачно и не толкова. Познавам настоящият кмет още като завърши висшето си образование, той много израсна като политик и ще каже: аз правя всичко възможно на местно ниво, ама ония там горе са лошите... И донякъде ще бъде прав. Но само донякъде. Говорим, че трябва да има алтернативна заетост. Общината не може да създаде с нейните ресурси заетост на тези хора, които работят в неестествена и ненормална, опасна среда. И в селата и по градчетата хората казват: рядко миньор може да дочака 65-70 г.
Каква е нашата роля. Първо, местната власт може и трябва да създава нормална, конкурентна и благоприятна среда за инвестиции. Оплаквали са ми се не един и двама, които образно казано, носят милиони в джоба, че подминават Стара Загора. Защото си има една хегемония на местни величия, които не допускат друг. Това не може да стане без сътрудничество с местната власт.
Ние сме може би единственият областен град, който има един подход към магистралата, минава покрай едно неизползвано старо летище. По-малката община Чирпан има три подхода. Ако имахме още един, щяхме да имаме и цяла икономическа зона, подобна на "Тракия". И остава доброто управление - пак се връщам на стопанина.
Стара Загора като община няма желание да се занимава даже със старите комунални дейности, които по закон са предписани да ги върши общината. Или са дадени на концесия, или предприятията ги закрихме, защото не са печеливши. Давам пример с Троян, пък и с някои съседни нам общини. Там може тези услуги 100% да ги върши общината, а ние робуваме на обратното - че това не е наша дейност.   
- Ще ни запознаете ли с още някои акценти от вашата предизборна програма, какво предлагате на хората от Стара Загора?
- Написахме в нашите предизборни материали "За просперираща Стара Загора". Градът ще просперира, първо ако има хора - жители на общината. Без пари нищо не става, но ще спомена за децентрализацията, която беше срината 2009-2010 г. Трябва да се работи в сътрудничество със съседни и не толкова съседни общини, тъй като никой не дава парите и властта с лека ръка. С децентрализация ще има финансов ресурс, но поминък се създава с поглед в бъдещето. Жалко е, че над 60% от тези, които напускат града, са млади и образовани хора. Трагично ще бъде, ако нямаме млади хора, които да припознават града и да искат да останат и да работят и живеят в него.
А градът е много хубав. На една крачка ти е детската градина, паркът... е, има и ние какво да направим за презастрояването, особено ако спре принципът "за едни може, за други не".
В момента градът е в плачевно състояние, разкопан за смяна на тръби от мрежата на ВиК за чиста и мръсна вода. Тук роля има и общината. И отново оправданието е: абе, има едни пари, ако не ги вземем, ще ги загубим. Добре, но по този начин ли? Ако трябва да резюмирам - очертава се изключително интересен, но и много труден мандат.
- Преодолим ли е този модел на феодализация на местно ниво, за който говорите и който го има в цялата страна? Има ли вече настроения сред хората, които въстават срещу този модел?
- Лесно ми е да отговоря за Стара Загора и да кажа - да. Но за съседните нам общини - по -скоро не. Не можем да преодолеем различията и това е най-големият проблем. Имаме села, където няма улици и номера и когато се наложи да отиде "Бърза помощ", трябва да я посрещнеш в центъра на селото...
Никак няма да е лесно оттук нататък в Стара Загора. Общинският съвет ще бъде по-шарен. Кметът ще трябва да се съобразява с решенията му, но и активно да участва в процеса като истински стопанин - проблемът, който сега ни липсва.
Социалната политика в общината трябва да бъде прагматична, на професионално ниво. На местно ниво политическите партии не играят решаваща роля. Винаги съм го казвал - в общината има една партия и това е партията на гражданите. Можем да правим така, че това, което правим днес, да има принадена стойност утре.

(със съкращения)