Общинските болници - пак на прицел

Аида ПАНИКЯН

Българите са на едно от последните места в ЕС по неудовлетвореност от прием в болница. Ако във Великобритания се чака с месеци дори до една година, у нас този период е от няколко часа до няколко дни. Така сочат данните от проучване на Изследователски център "Тренд" и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Според статистиката България е страната с най-много болници в ЕС - 53 на 1 милион души. 

Сякаш тази констатация се съдържа упрек. Но и като че ли малцина си дават сметка, че профилактиката и болничното лечение са двете страни на една монета - където няма профилактика, трябва да има болници. У нас профилактиката е доста инфантилна. На всеки форум авторитетно се казва, че средствата за профилактика трябва да бъдат увеличени. Е, не става... Хората обаче стават по-болни, а разходите за лечение - по-големи. Затова заговори ли се за съкращаване на разходи, 

хищните погледи

се вперват в... общинските болници.    

През есента на 2009-а финансовият министър Симеон Дянков обяви, че 400 болници са много за България, достатъчни са й 100, другите 300 щели да бъдат преструктурирани, без да се закрие болница. Е, в онези 2-3 години най-много общински болници бяха изтрити от картата на България. По-късно общинските болници бяха удушавани чрез трудно осъществими медицински стандарти и високи изисквания, които принудиха лекари и сестри на средна възраст да ги напуснат. А младите - да не търсят развитието си в тези болници. Днес едва ли млад медик ще откаже професорско място в Женевския университет или директорски пост в Пастьоровия институт в Сао Паоло, за да работи в болницата в Трън.

За девет години в общинската болница в Севлиево е дошъл един специализант, а всяка година лекарският и сестринският състав трябва да се попълва с 3-5%, казва директорът й д-р Пламен Цеков. В общинските болници останаха предимно кадри в предпенсионна и пенсионна възраст и обикновено един или двама от тях щом излязат от строя, се закрива отделение. После - друго, и накрая - болницата. Така няма виновен за затворената общинска болница, а оправданието е няма кадри. Изключенията са малко. Домове за стари хора, детски заведения и др. "изсмукват" и малкото кадри, защото предлагат по-достойно заплащане на труда.     

Поглед към числата

Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи в периода 2010-2020 г. общинските многопрофилни болници за активно лечение в страната от 78 намаляват на 72. Намаляват и специализираните университетски болници, и областните, и тези за продължително лечение и рехабилитация. Но университетски и национални многопрофилни болници за активно лечение се увеличават - от 8 на 19 за 10 години!

Псевдоаргументът, че общинските болници "гълтат" много пари, не издържа. А и кризата с КОВИД-19 показа колко са важни, защото те вършеха (и продължават) същото, което и университетските. Тази криза е на път да отмине и сякаш малките болници пак се превръщат в трън в нечии очи. Малцина си дават сметка, че самата система прави болниците неравностойни. Поставени в по-ниско ниво на компетентност, те са принудени да работят по по-ниско платени клинични пътеки. Макар в тях да се лекуват пациенти с идентични диагнози като в големите, получават по-малко пари.  

През последните 12-13 години много е обещавано на общинските болници. Малко е изпълнявано. Всяка сама се справя с безпаричието. Но никоя не спира да приема болни и да ги лекува.  

Средният разход на един преминал болен в Университетска национална МБАЛ се увеличава от 1077 на 2036 лв. (1,89 пъти за 10 години). Средният разход на преминал болен в общинска МБАЛ от 499 през 2010 г. се увеличава на 930 лв. през 2020 г. - ръст от 1,86 пъти. Това показват данните на НЦОЗА. 

В годините имаше екзотични идеи, в т.ч. спешните звена или медицински центрове да поемат работата на закрити болници. Не може да се случи, тъй като нехайното отношение на държавата към спешната помощ все още не е преодоляно. Въпреки фанфарите при раздаването на ключове на нови линейки или увеличени заплати в тези звена.

Вторачени в днешните разходи, големи финансисти очевидно трудно си дават сметка за многократно по-големите разходи в бъдеще. Защото, ако я няма малката болница наблизо, за да бъде излекуван болният, състоянието му ще стане по-тежко и той ще струва по-скъпо и на голямата болница. Дребни сметки, нали? Само дето някой преди 70 години ги е направил по-добре от днес.

И нещо, за което малцина си дават сметка. От времето на соца спешната помощ е ситуирана в сградата на общинската болница. Затова и до днес хората бъркат "спешното" с "болницата", но в наши дни първото е собственост на държавата, а второто - на общината. И общопрактикуващите лекари, и спешните звена ползват оборудването на общинската болница, коментира д-р Цеков, визирайки рентген, лаборатория и др.

От общинските болници искат промени в Закона за лечебните заведения. Държавата както по закон заделя ежегодно средства за придобиване на дълготрайни активи на болниците, които са държавна собственост, да заделя и за общинските. И държавните, и общинските болници са създадени с пари от данъците на гражданите. Затова всеки здравноосигурен би трябвало да има достъп до тези лечебни заведения, без да доплаща. 

Бъдеще - неясно

Никой не може да каже какво ще стане с малките общински болници след половин или една година. Особено ако продължават да бъдат третирани като търговски дружества. Но истинският проблем не е на държавата, на общината или на отделната болница. Той е на човека от малкия и отдалечен град, от селцето, когато се разболее и не може да стигне до доктор, до рентген или до лаборатория.

Картината е мрачна, не защото е възможно още общински болници да се закрият, а защото няма здравни звена, които да са така подготвени и структурирани, че да поемат на 100% дейността им. А и никой не се замисля. Изход може би има. И той не е някой да налива пари в тези болници, а да ги оценява според свършената работа.

Д-р Неделчо Тотев, председател на УС на Сдружението на общинските болници:  Крайно необходими сме

Общинските болници са възникнали с цел да задоволят здравните потребности на населението от съответния регион. Те са единствените, които осигуряват качествена, непрекъсната, достъпна, денонощна, безотказна медицинска помощ. Разполагат с лаборатория и рентген в региона. Имат кадрови капацитет да осигуряват качествена консултативна помощ на спешните звена в региона. Не сме незаменими, на в момента сме крайно необходими на здравната система. Ако сега сложим кръст на общинска болница, това, което изброих няма да го има.

Не са малко незаетите практики в райони, в които има общински болници. Когато човек няма джипи всекидневно, няма лаборатория и рентген, как може да говорим за здравеопазване в XXI вeк? Това не напомня ли на д-р Куин лечителката?

Мнозина смятат общинските болници за апендикса на системата - колкото по-рано бъде отрязан, толкова по-добре. Защото смятат, че те изразходват средства, без насреща да има видим резултат.

Демагогия е, ако се каже, че спешните звена могат да поемат дейността на общинските болници, ако те бъдат закрити.

Доц. д-р Георги Йорданов: Да станат защитени

Витае идеята за закриване на общински болници и преструктурирането им в някакви звена, подобни на спешната помощ. 

БСП категорично е за запазване на общинските болници! Без тях здравната система ще се срути, а хората в тези райони ще останат без медицинска помощ.

В демографски слабите райони общинските болници трябва да придобият статут на защитени - финансирането им въз основа на клинични пътеки да не е водещо за тях. То да става на базата на предоставената медицинска помощ и като философия да е по-близо до финансирането на спешната помощ, а не на търговските дружества.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.