Общувам вместо комуникирам

Вървя по софийските улици. Тук съм роден и съм свързан с тях. Но за пореден път изпитвам болка. Нима това е моят град?!
Отвсякъде рекламни светлини и табели на латиница ми обясняват нещо, предлагат друго. Все повече англоезични думи изпълват въздуха и пространството и аз, българинът, се чувствам притиснат, изгубен. Чувствам се чужденец.
Ако не знаеш днес английски, си загубен, казва мой приятел и махва с ръка.
Загубен? Къде? В родния ми град?
Вслушвам се в разговор на млади хора. Чужди думи накъсват грубо и безкомпромисно речта им. Грозно е, глупаво е и издава комплекси. Но младите хора не го разбират. Приемат го за нормално. Модерно е да говориш така. Въпрос на престиж. На криворазбрана цивилизованост.
След няколко дни е поредната годишнина от рождението на Александър Теодоров - Балан. Той е сред основателите на Софийския университет и пръв негов ректор. Автор е на първата научна история на българската литература от XIX век и на първите научно издържани граматики на българския език.
Но сред всичките достойнства на Балан едно от най-важните е, че е истински радетел за чистота на българския език. Той е автор на нови думи като "възглед", "дейност", "заплаха", "излет", "летовище", "общувам", "поява", "предимство", "становище", "творба", "украса", "усет" и много други, с които да бъдат заменени чуждиците. Един от онези наши книжовници преди и след Освобождението, които изграждат речниковия състав на езика.
Днес сме безучастни свидетели на обратния процес. С лека ръка рушим създаденото от нашите книжовници, не осъзнавайки, че по този начин се затриваме като нация.
Факт е, че много от днешните деца говорят и пишат по-добре на английски, отколкото на български. Какво създаваме - слуги на чуждите господари у нас или наемни работници в чужбина?
Моя позната се завърна от Париж. Ако не знаеш езика, си загубен. Всичко е на френски - и улиците, и станциите в метрото, и на френски ти говорят...
Ами на какъв друг? Да знаеш чужд език е богатство. Да говориш и пишеш на родния си е достойнство.
Съхранението на това достойнство минава през приемане на закон за езика и солени глоби за всички, които се гаврят с него. Само така ще може отново да "общуваме" нормално, а не да "комуникираме".
Имаме ли воля за това?