Очакванията са с все по-намаляващ оптимизъм

Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в Русе. Завършил е техникум по електроника в родния си град и висше Военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна. Работил е като корабен инженер в Български морски флот. По-голямата част от кариерата му е свързана с КНСБ, където от 1997 г. е вицепрезидент, а след смъртта на д-р Желязко Христов - президент. Пламен Димитров има много специализации и квалификации в наши и чуждестранни висши училища, между които Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и университетът Madison в щатите. Член е на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите, както и на множество български и чужди комитети и съвети.
Владее отлично английски и руски език. Женен, с едно дете.

Цитат:
"Аритметиката "по-малко наети - по-високи заплати" е грешна"

- От днес в продължение на два дни се провежда VII-ят конгрес на КНСБ. Предстои избор на ново ръководство. Може ли да се очакват изненади?
- Координационният съвет на КНСБ направи единодушна номинация за поста президент и номинира мен. По време на конгреса естествено може да има и други предложения, но към момента това е общата воля на структурите. След това аз имах възможността да предложа брой и имена за вицепрезиденти. Координационният съвет прие с внушително мнозинство те да са петима вместо досегашните четирима. Това ще бъде за сметка на намаляване на броя на изпълнителните секретари, които ръководят департаментите. Според мен те трябва да бъдат окрупнени като направления, които да се ръководят от вицепрезиденти. Смятам, че досегашните вицепрезиденти д-р Иван Кокалов, Николай Ненков и Валентин Никифоров със сигурност трябва да бъдат номинирани за още един мандат и към тях да бъдат добавени изпълнителният секретар Чавдар Христов - юрист, лидер на общественото мнение в сектора, в който работи, и сегашният ни организационен секретар Пламен Нанков. Той има качества и умения, които тепърва да бъдат развивани. Нямаме претенция да увеличаваме броя на началниците в условията на криза, а да оптимизираме структурата. Смятам, че членовете на ръководния екип, който предлагам - и като характери, знания, умения, и като отговорности, се допълват идеално. Могат достойно да водят организацията напред в следващия мандат. А проблеми за решаване - колкото искате - на тях ще бъде отделено подобаващо място и на сегашния  конгрес.
- Няма ли да има най-сетне жена-вицепрезидент в КНСБ?
- "Търсете жената", казват французите. Това винаги е нещо, което предизвиква вълнения. Имахме дискусия по темата и беше съвсем нормално тя да бъде поставена на дневен ред. Със сигурност липсата на жена-вицепрезидент е дефицит на организацията, но в по-широкото ръководство има достатъчно дами - сред изпълнителните секретари, сред председателите на региони, федерации, синдикати и съюзи. Наскоро видяхме в действие борбената председателка на структурата ни в Кърджали покрай протеста на металурзите. Много са активните жени в ръководството на структурите ни сред учителите, в транспорта, администрацията, енергетиката и много други. Темата за жените не е табу в КНСБ, напротив, ние смятаме, че тя трябва да бъде развивана, но в сегашната ситуация това е решението, което дава възможности за най-добра консолидация на структурите, т.е. на единността на нашата организация, което е важно, независимо че носи някои елементи на компромиси.
- Г-н Димитров, от 3 години доходите са замразени, а КНСБ настоява те да бъдат повишени с 10% от 1 януари 2013 г. Какви са вашите аргументи?
- КНСБ настоява от 1 януари всички пенсии, заплати и социални трансфери да се увеличат с 10%, за да се компенсират заради натрупаната за последните 3 години инфлация от 9,7%. Съвсем нормално, приемливо и необходимо е да стане това от началото на 2013 г. За целта ще трябват между 800 млн. и 1 млрд. лв. Искаме от 1 януари и минималната заплата да се увеличи на 330 лв. Трябват промени и в обезщетенията, да ги привързваме по-ясно към официалния праг на бедност. Гарантираният минимален доход, който определя цялата система на обезщетения, трябва да кореспондира в по-голяма степен с реалната бедност. Да, доходите в бюджетната сфера и пенсиите са замразени от три години. През цялото време сме опитвали, и на редица места сме успявали, на фирмено равнище да договорим увеличение на доходите. Има сектори, предимно свързани с износа, като фармация, IT, машиностроене, хидравлика, добивна и преработваща промишленост, металургия и др., в които заплатите не са замразени. Там увеличенията са истински, а не са плод на артитметиката "по-малко наети - по-високи заплати". 42,8% от домакинствата в страната живеят с доход до 270 лв. на човек. Запазва се огромната разлика в средните заплати в отделни отрасли. Всеки трети работещ получава ниска заплата - до 75% от средната. Става въпрос за 620 000 души. Нарастването на доходите е крайно наложително не само за да спре обедняването. То е също така инструмент  за стимулиране на вътрешното потребление, за съживяване на икономиката и възстановяване на икономическия растеж. Очакванията са с все по-намаляващ оптимизъм, за ръст на икономиката, клонящ към нулата. Дано да не паднем под нулата, защото това означава рецесия.
- В кабинета има разнобой за увеличението на пенсиите - министрите на финансите и на труда лансират различни варианти, неясни са и сроковете.
- Заради този разнобой ние предлагаме временно, за 1 година, да забравим и "швейцарските", и "американските" правила, които се опитват да се наложат, и догодина да приложим еднократно увеличение на пенсиите, което да компенсира натрупаната инфлация. А след това да бъде възстановено през следващите години златното швейцарско правило в класическия му и единствен вид - половината от ръста на инфлацията и половината от ръста на осигурителния доход, който е свързан с приходи в Националния осигурителен институт. Производителността на труда не носи приходи в НОИ.
- Възможно ли е Симеон Дянков да се е объркал относно това какво е швейцарското правило?
- Всичко е възможно. Може да има някакво недоразумение в начина, по който е разбран, или по начина, по който е поднесено казаното от него. Но това не е важно. Важно е в края на краищата какъв краен резултат ще се постигне и какви аргументи има.
- Алармирате за задълбочаващо се неравенство и в доходите, и в спестяванията.
- Да. Крайно неуместни са спекулациите с постоянно нарастващите депозити на хората. Има процеси и тенденции, които категорично показват, че има нарастваща поляризация и в доходите, и в спестяванията. "Независими анализатори" ни атакуват с данни, че населението спестява за 17-ти пореден месец през февруари 2012 г., като натрупва нови 201 млн. лв. към сметките си и вложенията му в банките достигат рекордните 32,5 млрд. лв. Всеки от нас се пита кой притежава тези огромни суми и как така българинът мизерства, за да спестява напук на кризата. Данните от проучванията на "Галъп" по темата спестявания обаче отчитат обратната тенденция, а именно -  сериозен спад в дела на българите с прибрани настрана пари. Само за две години процентът на хората и домакинствата със спестявания е спаднал двойно - от 14% през 2010 г. на 7% през февруари 2012 г. При това 46% от тези "спестовници" притежават заделени суми до 1000 лв. Само 13% от българите, които имат спестявания, или близо 60 000 човека, могат да се похвалят с над 5000 лв. отделени "бели пари за черни дни". Масово хората не само, че не спестяват, а напротив - теглят усилено средства, за да си покриват всекидневните разходи. Данните на Националния статистически институт от наблюдението на домакинските бюджети потвърждават тази негативна тенденция - от второто тримесечие на 2010 г. до края на 2011 г. теглените всяко тримесечие суми от банките сериозно превишават влаганите. Освен това като цяло ниският им размер на едно лице показва, че само малка част от домакинствата имат такава възможост.
- Дойде ли ред за проверка на агентите на ДС и сред синдикатите?
- Да. След други структури, които бяха обект на вълнения, в т.ч. синодът на Българската православна църква, дойде ред и синдикатите да са обект на внимание на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност. Аз не виждам никаква драма, никаква интрига, пикантерия. Мен лично нищо не ме притеснява. Изпратили сме в съответните срокове на комисията имената на всички членове на ръководни и контролни органи - председатели на федерации, членове на Координационния съвет, Изпълнителния комитет и на Централната контролна комисия. Комисията поиска да направим същото и за ръководните органи на федерациите и то вече е направено. В момента всички ръководни органи на КНСБ са предмет на такава проверка за принадлежност или участие в структурите на ДС като щатен или нещатен, и втората - дали е бил обект на някакви разработки от структурите на ДС. Резултатите би трябвало всеки момент да дойдат. Имам данни за себе си - отдавна съм ги поискал и няма сензация - отговорите са отрицателни и по двата канала. Дори и да излезе някаква интересна информация в резултат на проверката, това не може да бъде причина за синдикална дискриминация, ние нямаме такива текстове в устава. Лично аз не очаквам да има агенти и доносници сред синдикалните лидери.
- В края на миналата година проф. Михаил Константинов заяви, че е критичен към българските синдикати, защото не се отчитат пред никого с какви средства разполагат.
- Преди повече от месец заведох дело срещу проф. Константинов. Чакаме официална призовка за съдебно заседание, за граждански процес за уронване на престиж, за обида и клевета.
- Успех на конгреса!