Очертава се поредната диктатура в Турция

ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.


"Ердоган вече спокойно може да ислямизира страната"

"Турция не се стреми към ЕС, използва тази карта, за да печели позиции"

- Проф. Баева, предвид случващото се в Турция (масови чистки, арести, присъди), как виждате развитието на страната след опита за преврат?
- Странният опит за преврат се оказа "дар от Аллаха" за президента Ердоган, тъй като му позволи да направи онова, което очевидно отдавна е подготвял - да "прочисти" цялата държава от своите противници, наречени "агенти" на Гюлен. И вече ясно се очертават контурите на поредната диктатура в Турция. Разликата е, че преди това диктатурите са налагани след военни преврати, а сега - след неуспешен пуч. Само диктатура може да се нарече суспендирането на конвенцията за гражданските права, заплахата да се възстанови смъртното наказание, арестите на около 13 хиляди служители от най-важните структури в държавата - съдебната система, армията, образованието, медиите, десетките хиляди уволнения. Очевидно е, че Реджеп Тайип Ердоган цели напълно да подчини обществото на своята воля. Сега с лекота ще постигне онова, към което се стреми отдавна - да създаде президентска власт и да продължи с промените в Турция, така че страната да посрещне 100-годишнината от създаването си с нов облик.
Струва ми се, че Ердоган се сравнява не с друг, а с Мустафа Кемал, наречен Ататюрк. Както Кемал е трансформирал Османската империя в проевропейска Турска република, така Ердоган се опитва да превърне Турция в мюсюлманска геополитическа сила, която играе роля както в Европа, така и в Азия. Както през 1923 г. Кемал е обърнал Турция към водещия тогава Запад, така сега Ердоган иска да я обърне към новия силов център - Азия.
Изводът е, че бъдещето на Турция е по-скоро диктаторско и ислямско, което не е никак добре за България.
- Защо голяма част от турското население подкрепя Ердоган, видяхме многолюдните демонстрации? От страх ли?
- Масовата подкрепа за Ердоган не е изненада, той я получава вече 13 години при всички избори. Причината е в това, че той олицетворява умерения ислямизъм, привлекателен за мнозинството турци, особено в азиатската част на държавата. За разлика от своя най-известен предходник Неджметин Ербакан обаче Ердоган си е научил урока. Предишните ислямистки партии - на националния ред, на благоденствието и на справедливостта, бяха забранени от Конституционния съд. Затова сега Ердоган първо разчисти полето за Партията на справедливостта и развитието - с процеса Ергенекон нанесе удар по армията, а с конституционната реформа обезсили Конституционния съд, които бяха основните гаранти за светския характер на държавата. И вече може спокойно да ислямизира страната, каквото видимо е желанието на мнозинството в Турция.
Така че излизането на много турци на улиците в подкрепа на Ердоган е автентично. Друг е въпросът, че подобен призив говори за дълбоко недемократични нагласи, защото, от една страна, постави тези невъоръжени хора под удара на армията, а от друга - това беше призив за саморазправа, грозните свидетелства за която не закъсняха. Всъщност призивът на Ердоган след опита за преврат беше насочен към охлокрацията, властта на тълпата. И виждаме, че това продължава - с желанията на улицата се обосновават репресиите и евентуалното връщане на смъртното наказание. Това не е проява на страх, а злоупотреба с улицата.
- Защо се провали пучът? Как приемате теориите, че зад него стоят САЩ или пък самият турски президент го е режисирал, за да наложи авторитарния си режим?
- Никога не съм изповядвала теорията на заговора - да се обяснява всичко със скрити играчи. Затова не вярвам Ердоган сам да си е организирал псевдопуч. По-скоро той е научил предварително за заговора и се е възползвал, за да овладее цялата власт.
Що се отнася до пуча, ще започна с отхвърлянето на военните преврати по принцип. Зная, че има много хора, които съжаляват, че превратът е неуспешен. Искам да ги предупредя, че военните преврати обикновено тласкат обществото в непредсказуема посока. Достатъчно е да спомена превратите от 9 юни 1923 и 19 май 1934 г., военния метеж срещу испанското правителство на 18 юли 1936 г. или преврата на Пиночет в Чили на 11 септември 1973 г. Когато армията вземе властта, тя развързва ръцете на малка група хора за всякакви действия. В случая с опита за преврат в Турция дори не се разбра кой и с каква цел го прави. Дори и Августовският пуч от 19 август 1991 г. в Москва имаше лице и програма, макар че пак завърши неуспешно.
Странен преврат беше този, при положение че турската армия има голям опит в правенето на преврати. Обясненията за неуспеха му са много, най-вероятното ми изглежда следното: превратаджиите са разбрали, че са разкрити и са били принудени да действат прибързано. Но мисля, че има по-важна причина за неуспеха - новите медии и глобализацията, които дават възможност на атакуваната власт светкавично да се обърне за помощ към своите вътрешни и външни поддръжници. Каквото всъщност направи Ердоган. Не мога да гадая за евентуалната американска ангажираност в опита за преврат, защото такова нещо едва ли може да се докаже, поне не в близко бъдеще. Факт е, че дългогодишните приятелски отношения между двете държави вече не са такива.
- Доста остри реплики си разменят Анкара и Вашингтон главно заради проповедника Гюлен. Как ще се развият турско-американските отношения?
- Да, видно е, че има напрежение между САЩ и Турция. За внимателните наблюдатели това не е нещо ново - противоречията са от по-дълго време. Още от войната на Джордж Буш-младши срещу Ирак през 2003 г., когато Турция с основание изрази опасения, че разпадането му може да даде на иракските кюрди по-голяма самостоятелност, което ще повлияе и на турските кюрди. Кюрдският въпрос е в основата на нарастващите противоречия - САЩ залагат на кюрдите в борбата срещу "Ислямска държава", докато Ердоган прави всичко възможно да ограничи шанса на кюрдите за своя държава. А дейността на ислямския проповедник Гюлен остава на заден план. Според мен обвиненията срещу него са по-скоро за вътрешнополитическа употреба, но ще бъдат използвани като оправдание за охлаждането в турско-американските отношения. Те няма да стигнат до скъсване, но едва ли ще се върнат към периода, когато Турция редом с Израел бяха основните съюзници на САЩ в Близкия изток.
- Въпреки вътрешната нестабилност Турция продължава с ултимативния и остър тон към Евросъюза. Каква трябва да е позицията на ЕС в настоящата ситуация?
- Ердоган е достатъчно опитен политик, за да се възползва от силната си позиция по отношение на ЕС. И тук вътрешната му слабост не е пречка, а по-скоро сила. Видяхме ясно, че той се възползва от ситуацията не само за да въведе диктатура в Турция, но и за да заяви на Брюксел, че няма да позволи никакви забележки, защото козовете са у него - милионите сирийски бежанци, които само той може да удържи или да насочи на Запад към Европа.
Какво може да направи ЕС? Почти нищо. Не може да заплаши с прекратяване на преговорите за присъединяване, тъй като тази опция отдавна не е привлекателна за ислямизираща се Турция, не може да наложи някакви санкции, защото отговорът може да е нов бежански поток.
Затова, поне според мен, ЕС има шанс да заеме принципна позиция, като защити демокрацията в Турция и призове да се спазват правилата. Опитите за "омилостивяване" на Ердоган едва ли ще доведат до положителен резултат.
- Значи реално Турция не се стреми към членство в ЕС?
- Както вече казах, според мен Турция на Ердоган отдавна вече не се стреми към присъединяване към ЕС, но продължава да играе с тази карта, за да печели позиции. Ще припомня, че илюзиите за евроинтеграция на Турция накараха европейските политици (май трябва да ги нарека чиновници) да подкрепят Ердоган, докато той атакуваше армията и лиши Конституционния съд от правото да бди за светския характер на политиката. Всъщност Ердоган използва преговорите за членство, за да получи вътрешни и външнополитически ползи за Турция. Но ЕС вече не е толкова важен играч, че да накара Ердоган да се откаже от намеренията си.
- На 9 август турският президент ще се срещне с руския си колега в Петербург. Защо Путин приема Ердоган точно в този момент?
- Тази среща е в духа на рязкото затопляне на отношенията между Турция и Русия, което стана също толкова внезапно, колкото беше и замразяването им преди малко повече от половин година. Срещата говори за изцяло прагматичния характер на двустранните отношения - те са мотивирани както от общи интереси, така и от дълбоки противоречия. В един момент връх взема едното, а в друг - другото. Всичко зависи от развитието на регионалните и по-общите конфликти. Да не забравяме, че Русия осъди преврата и подкрепи Ердоган от самото начало за разлика от много други държави. Това показа, че в момента интересите на двете държави до голяма степен съвпадат. А точните параметри на съвпадението вероятно ще се обсъждат на предстоящата среща между Путин и Ердоган.
- Какви ще са последствията за България при по-голямо изостряне на ситуацията в съседна Турция?
- Последиците за България от събитията в Турция при всички случаи са лоши. Първо, защото всяка дестабилизация в съседна държава застрашава сигурността и в нашата страна. Най-лошото е, че пълзящата ислямизация на Турция премества все по-близо до българските граници фронта на разделението християнство-ислям, или по-скоро светска-религиозна държава. А инак предстоящите опасности са от бежанци, мигранти и дори политически имигранти. Да не забравяме, че за отбраната си очевидно не разчитаме на собствени въоръжени сили, а на натовски, а втората по големина армия в съюза е именно турската.
- Освен нестабилна Турция друг проблем пред Европа е и реалната терористична опасност. Как ще се справят евролидерите с този проблем и ще гарантират сигурността на европейските граждани?
- Терорът вече не е потенциална опасност, а всекидневие в Европа. Няма да изненадам никого, като кажа, че евролидерите не се справят с тази опасност и не виждам признаци, че могат да се справят. В тяхно оправдание е фактът, че грешките са направени много отдавна и трудно могат да се поправят сега и веднага. Последното клане в църква в Северна Франция потвърди тенденцията, че терористите са европейски граждани, често родени в Европа, макар и с неевропейски произход. С други думи, вижда се, че проблемът не е от година-две, а поне от едно-две поколения. И той се нарича - неуспешна интеграция. Според мен в тази посока трябва да вървят усилията да спасим бъдещето от тероризъм - интеграция, интеграция и пак интеграция.


Ердоган цели напълно да подчини обществото на своята воля и сега с лекота може да го направи
БГНЕС


Както Ататюрк е трансформирал Османската империя в проевропейска Турска република, така Ердоган се опитва да превърне Турция в мюсюлманска геополитическа сила, която играе роля както в Европа, така и в Азия, смята проф. Баева
БГНЕС