Огражденският щурец Кирил Назъров

За сетен път се уверих, че за приятел се пише най-трудно. Ето и сега. От колко дни не смея да започна. А съм наясно що за човек и писател е землякът-приятел Кирил Назъров - роден в огражденското селце Драгуш на втория ден от предпоследния месец на четиридесет и първа, миналия век. И ако нещо ми даде кураж да започна, това е родната му планина Огражден, най-безводната, но с прочутите Маркови кладенци. И неслучайно Назъров - хем доказан преди всичко като детски писател, плюс сатирик, гравитира и към лиричната мерена реч за възрастни. Стихотворението "Маркови кладенци" започва: "От върха се вижда надалече..." И после припомня на читателя, ако е забравил, че по-долу, в прохода, е Самуиловата крепост, онази, влязла в историята с най-варварския акт. Там - в ниското, е село Ключ и мястото, където Василий, византиецът Българоубиец, ослепява пленените български воини през далечната 1014 година...
Да, казва поетът, оттук се вижда надалеко... И взорът му съзира връх Тумба и границите на Отечеството ни, което от всички страни граничи със себе си... Та затова мисълта му тръгва към легендата за Крали Марко, отпушил с лакти живата вода в недрата на Огражден, тя бликнала и продължава да шурти от двата стубела... Тази жива вода е текла и тече през живота на много поколения българи, затова и безводният иначе Огражден е залюлял в себе си живота...
Кирил Назъров и сега, на своята 75-годишна възраст, пак дочува пеещия щурец в сърцето си, дори му се отплаща за песните му с песен.
А и аз сега разбирам какво толкова дълго е крепило нашата приятелска връзка. Ами Кирил Назъров е и лирична душа, това е връзката ни. Що километри сме пропътували с личната кола на Назъров по друмищата на българската литература. Пили сме вода и на Маркови кладенци, вглеждали сме се оттам надалеч със силата на любовта към Отечеството - и към историята, и към нейното бъдеще. За да се срещнем на капрата на легендарния Файтон на 14 ноември от 18 ч.