Окупирай "Дондуков" 2

Никой не се съмняваше, че зад шумно отразяваната окупация на Софийския университет стоят политически апетити. Представители на зачезващия "Реформаторски блок" и вечните борци срещу комунизма осъществяваха качествен надзор над едва прохождащата уж студентска съвест. Наблюдатели вещаеха политическа кариера за лицата, които набиваха в унес меродавната си мъдрост по телевизионните канали. Политически постове сънуваха членовете на шестващия керван от професионални протестиращи, които се мъчеха да разпалят недоволство из родните университети.
Окупацията приключи безславно. Но славата застигна тези, които я търсеха. Самовлюбени блогъри, комплексирани недозавършили студенти и преподаватели с афинитет към услужливата камера отупаха прахта от попритихналото си его. Идеалистите, които протестираха, без да са вперили поглед в удобни властови кресла, загубиха плама на вярата си. Защото невинността им бе убита от лицата в телевизионните екрани.
А президентът, който уж щеше да е обединител на нацията, се втурна да приютява хора, които всяваха смут, призоваваха за мъст, говореха за разделение. Преподаватели решиха, че няма нищо лошо самопровъзгласили се за полубогове да определят битието на учебните заведения, ако ще това да значи анулиране на учебната година, трудности за администрацията и поругаване на колегиалността. Кристиан Таков твърдеше, че протестите са постигнали целта си. За него да - намериха му сладка служба на "Дондуков" 2. Качествената преценка от коя страна на барикадата да застане изстреля и Румяна Коларова в президентството.
Росен Плевнелиев мечтаеше за обединение, но така и не уточни, че е имал предвид реанимация на "Реформаторския блок" и съживяване на загиващите десни сили. Преподавателите, които заплюха колегите си от СУ, явно са си намерили препитание - окупирай "Дондуков" 2. Дали целта оправдава средствата?