Олимпийско лицемерие

Спортисти от Русия и Беларус няма да бъдат допуснати на церемонията по откриване на Олимпийските игри в Париж през лятото на тази година. МОК позволи на спортисти от Русия и Беларус да участват в Олимпийските игри, но под неутрален флаг.
Не може да допускаш спортистите на Израел до Олимпиадата, а да не допускаш тези на Русия. Такова лицемерие! Това е убийство на спорта и на олимпийската идея. И какво са виновни тези деца?! Те са се трудили и вярват в спорта.
Навремето никога не е имало случай да ме натискат политически, за да загубим от отбора на Съветския съюз. Но през 1987–1989 година си имах разправии... Нашето правителство правеше всичко възможно да провали отбора, за да накаже мен. Удряна беше моята политическа изява.
Понятието морал стана много разтегливо, но без пари трудно се прави голям спорт. По мое време бяхме възпитавани, че няма малки и големи народи, а малки и големи хора и ние можем да победим. Спортистите заставаха, за да защитят името на България.
Спортът не беше моята мечта. Аз играех балет и танци. Завърших такова училище. Винаги ме е водил един ужас от това, че хората очакват много от мен. Изпитвала съм и силна вина, след като взех бронзов медал на първото си участие на световно първенство. Не смеех да ходя по улиците, за да не ме познае някой. Тогава ме направиха Заслужил майстор на спорта. Не мога да разбера защо впоследствие отнеха това признание на спортистите и на треньорите. То не се даваше по милост.
Спорт без треньорски кадри не може да се прави. Треньорите ни са в такова унизително положение. Пари се дават на федерациите.
Отвратена съм и се отдалечавам все повече от този спорт, в който първо се съобщава колко пари е спечелил някой.

Пред БНР